Дронове ще помагат за подобряването на качеството на въздуха в София

Пилотен проект за дистанционно следене на качеството на атмосферния въздух в София стартира Столичната община. Той е разработен от Софийския университет и цели показателите на въздуха във височина - над сградите в града.

"Надграждаме системите за мониторинг на качеството на въздуха, които вече имаме", обяви Йорданка Фандъкова, кмет на София, по време на официалното представяне на системата пред журналисти. По думите й тя ще помогне за взимане на правилни управленски решения.

Станциите контрол качеството на въздуха ще продължават да дават общата картина на замърсяването в урбанизираната територия. Новата разработка, състояща се от безпилотна техника и система за събиране на данни в реално време, ще позволи създаване на информационна база, която да вземе предвид особеностите в различните части на града.

"Идеята на нашата разработка е да направим корелация между слоя въздух, който е непосредствено над сградите в София, и този в уличните каньони", обясни доц. Стелиян Димитров, директор на Национален университетски център "Геопространствени изследвания и технологии" към СУ. "По този начин можем да видим къде се намират локалните проблеми и да помогнем на колегите от Столичната община да взимат по-правилни решения къде и как да изграждат специализирана зелена инфраструктура." Според него тези данни са особено важни, тъй като неправилното разполагане на например т.нар. зелени стени (линейно озеленяване, използвано за бариера и насочване на циркулацията на въздуха) би могло да има обратен на желания ефект. Крайната цел е градът да бъде по-адаптивен към променящите се география и климат.

Системата предлага събиране и доставяне на информация в реално време чрез датчици и камери, монтирани на безпилотни летателни апарати. Квадрокоптери например ще събират данни в определени зони, които ще се променят в зависимост от сезона. С предимство ще бъдат проблемни локации по отношение качеството на въздуха. Малки безпилотни самолети от типа "летящо крило", оборудвани с фотограметрична техника, пък ще помагат за моделирането на решения за справяне с проблемите.

По думите на Димитров този подход е особено важен за град със специфични географски особености като София. Сред утежняващите фактори е и това, че на практика досега не са правени изследвания за съчетанието на урбанизацията с географските фактори. Димитров даде за пример големи сгради в някои части на града, които способстват за задържането за замърсен въздух, особено в зимния период или при безветрие. Събраните до момента данни потвърждават това, като съществуват и мерки, които могат да бъдат приложени от Столичната община за борба с такива локални проблеми.