"Идеята на нашата разработка е да направим корелация между слоя въздух, който е непосредствено над сградите в София, и този в уличните каньони", обясни доц. Стелиян Димитров, директор на Национален университетски център "Геопространствени изследвания и технологии" към СУ. "По този начин можем да видим къде се намират локалните проблеми и да помогнем на колегите от Столичната община да взимат по-правилни решения къде и как да изграждат специализирана зелена инфраструктура." Според него тези данни са особено важни, тъй като неправилното разполагане на например т.нар. зелени стени (линейно озеленяване, използвано за бариера и насочване на циркулацията на въздуха) би могло да има обратен на желания ефект. Крайната цел е градът да бъде по-адаптивен към променящите се география и климат.

Дронът е оборудван със сензори, отчитащи различни показатели, и 4G модем, който предава събираните данни

Системата предлага събиране и доставяне на информация в реално време чрез датчици и камери, монтирани на безпилотни летателни апарати. Квадрокоптери например ще събират данни в определени зони, които ще се променят в зависимост от сезона. С предимство ще бъдат проблемни локации по отношение качеството на въздуха. Малки безпилотни самолети от типа "летящо крило", оборудвани с фотограметрична техника, пък ще помагат за моделирането на решения за справяне с проблемите.

По думите на Димитров този подход е особено важен за град със специфични географски особености като София. Сред утежняващите фактори е и това, че на практика досега не са правени изследвания за съчетанието на урбанизацията с географските фактори. Димитров даде за пример големи сгради в някои части на града, които способстват за задържането за замърсен въздух, особено в зимния период или при безветрие. Събраните до момента данни потвърждават това, като съществуват и мерки, които могат да бъдат приложени от Столичната община за борба с такива локални проблеми.