![[Подкаст] Технологиите, които променят банките](https://digitalk.bg/shimg/zx320_4461690.jpg)
![[Подкаст] Стартъп адвокат: Помислихте ли за правните въпроси?](https://digitalk.bg/shimg/zx320_4458788.jpg)
Прекъснатите вериги на хранителни доставки и социалното неравенство в градoвете, следствие на eпидемията от COVID-19, са повишили търсенето на местни и регионални хранителни продукти и интереса към градското земеделие като възможност за по-добра хранителна сигурност. В същото време експертите от европейската инициатива CityZen цитират прогнози на ООН, че до 2050 г. над 2/3 от населението на света ще живее в градовете. Затова е важно да се подсигури доставката на здравословна, достъпна по цена и количество храна за тях. "Местните и национални власти трябва да насърчат различните форми на градско земеделие - от това на балкона и покривите на сградите, през градските частни и общински земеделски площи, до подкрепа на веригата за доставки до пазарите, за да бъде храната достъпна за голям кръг потребители", се казва в анализ на CityZen.
Според проучване от 2018 г., цитирано от експертите от 5 европейски държави, има потенциал за производство на 180 млн.тона храна чрез градско земеделие в света. Това се равнява на около 10% от световното производство на плодове и зеленчуци годишно. CityZen се позовава и на изследване от 2014 г., което сочи, че, за да се задоволи препоръчителната консумация от 2 зеленчука на ден на човек, една трета от общата площ в градовете трябва да може да се използва за земеделски цели.
"Конкуренцията за земя в градовете ще нараства - интересите и нуждите на транспорта, на строителната и жилищната инфраструктура, на бизнеса и тези на градските фермери трябва да се съгласуват. Местните власти и политики трябва да подкрепят регулаторно и финансово градските градинари за по-голям достъп до земя и вертикални пространства, както и да развиват знанията, добрите практики и бизнес моделите за успешно и социално значимо градско земеделие. Това е едно от възможните решения на предизвикателствата в живота ни, следствие от COVID-19, като ограничения на придвижването, прекъснати вериги на доставки и социални предизвикателства. Виждаме това и като стъпка за положителна промяна в борбата с безработицата и с климатичните промени, за по-добра ресурсна ефективност на
градската среда", обясняват експертите.
Проектът CityZen продължава през 2021 г. с нови проучвания на местните инициативи за градско земеделие, с обмен на добри практики за социално предприемачество и зелени бизнес модели и с предложения за мерки и планове за устойчиво развитие на градското земеделие с подкрепата на местните и национални власти.
Прекъснатите вериги на хранителни доставки и социалното неравенство в градoвете, следствие на eпидемията от COVID-19, са повишили търсенето на местни и регионални хранителни продукти и интереса към градското земеделие като възможност за по-добра хранителна сигурност. В същото време експертите от европейската инициатива CityZen цитират прогнози на ООН, че до 2050 г. над 2/3 от населението на света ще живее в градовете. Затова е важно да се подсигури доставката на здравословна, достъпна по цена и количество храна за тях. "Местните и национални власти трябва да насърчат различните форми на градско земеделие - от това на балкона и покривите на сградите, през градските частни и общински земеделски площи, до подкрепа на веригата за доставки до пазарите, за да бъде храната достъпна за голям кръг потребители", се казва в анализ на CityZen.
Според проучване от 2018 г., цитирано от експертите от 5 европейски държави, има потенциал за производство на 180 млн.тона храна чрез градско земеделие в света. Това се равнява на около 10% от световното производство на плодове и зеленчуци годишно. CityZen се позовава и на изследване от 2014 г., което сочи, че, за да се задоволи препоръчителната консумация от 2 зеленчука на ден на човек, една трета от общата площ в градовете трябва да може да се използва за земеделски цели.
