Нова индустрия, нови умения

"Еразъм Ротердамски казва, че хората не се раждат, а се формират. Тази програма е насочена именно към това. Започвайки още от детските градини, през училището и университета, през всички форми на неформално образование, тя дава на участниците знания, ценности и компетентности, формирайки по-активни граждани", коментира Михаил Балабанов, изпълнителен директор на Център за развитие на човешките ресурси, който представи програмата.

Основните акценти на новото издание на "Еразъм+" са три - Приобщаване и многообразие, насочен към подкрепата за лица с намалени възможности, Дигитализация, свързан с намаляването на административния документооборот и развитие на виртуални дейности, и Екология и опазване на околната среда в съответствие с Европейската зелена сделка.

Известен като Цифров "Еразъм+", вторият акцент на програмата "ще съдейства за достъпно и висококачествено цифрово обучение, ще насърчава употребата на цифрови инструменти и съдържание, както и на дистанционното и хибридното обучение". По програмата също така ще се насърчава придобиването и развиването на цифрови умения чрез различни инициативи за стажове.

"Световният икономически форум представи топ 10 на уменията, които ще са нужни през 2025 г. Голяма част от тях се изграждат точно по програми като тази. Често образователната система действа тромаво и тези умения обичайно се натрупват главно през неформални форми на обучение. Хората, които участват в тези проекти, имат шанс да станат много по-успешни и конкурентноспособни", категоричен е Михаил Балабанов.

Ключовете дейности по програмата "Еразъм+" са две - Образователна мобилност за граждани и Сътрудничество между организации и институции. Именно по втората ключова дейност е реализиран и проекта UpSkilling Lab 4.0, чийто координатор за България е БСК.

Проектът

Проектът UpSkilling Lab 4.0 стартира през 2019 г., като основната му цел е да се анализират новите тенденции, навлизащите предизвикателства и възможности на пазара и нуждата от нови знания и умения, които налагат те. "Това, което беше важно за нас, е да се обърнем не към технологичното развитие, а към човешката страна на случващото се в Индустрия 4.0 и това, което е нужно като знания, компетенции и умения, но пречупено през призмата на партньорство между компании в различен стадий на развитие, с различна големина, от различни сфери. Тази лаборатория за умения цели да се създаде среда, климат и условия за колаборация между стартъпите и скейлъпите и големите компании", обясни Милена Колева от Клуб по управление на знания, иновации и стратегии (КУЗИС). По думите ѝ основната цел на екипа е постигането на цялостен, структуриран, интерактивен модел, а фокусът - наличните възможности да се използват наксимално добре в контекста на Индустрия 4.0.

"Това е тенденция в ЕС от няколко години. Различните програми, които често са създадени от големите и средните компании, работят със стартиращи организации, които са гъвкави и откриват новите възможности на пазара, успявайки бързо да се адаптират. Обменяйки тези свои умения и опит, двата типа организации могат да извлекат ползи за себе си", добави още Милена Колева.

В рамките на проекта към момента са създадени 8 карти на уменията, които обхващат 15 основни области и посочват кои позиции в организацията какви изисквания трябва да имат. За да се окомплектоват двата списъка, екипът на UpSkilling Lab 4.0 не анализира добрите практики, а напротив - лошите примери. В същото време основните области обхващат не само чисто технологичните умения и знания - анализ на данни, информационна сигурност - а и социални такива - творческо мислене, създаване на стойност, мониторинг и оценка на случващото се в заобикалящата среда и др.

"Картите на уменията съдържат описание на необходимото ниво на знания, умения и експертиза, които се изискват в процеса на отворени иновации и сътрудничество. Основата, която избрахме, са базовите документи на европейско ниво - Рамката за дигитални компетенции и Рамката за предприемачески компетенции. Към тях добавихме и Международния стандарт за мениджмънт на иновационни системи", разкриха още от БСК.

"Всички големи компании в България са изградени в средата на 20 век и затова трябва да лекуваме недъзите на една стара икономика в един много сложен 21 век. Нашето убеждение е, че именно в първата половина на 21 век ще се изгради икономиката на бъдещето. Затова не можем да оставим нещата да се развиват стихийно и трябва да идентифицираме полезните и повторяеми усилия, които водят до успешен край", обобщи Радосвет Радев.