Професионалната ми кариера във високите технологии започна преди 21 години, когато бях студент втори курс в ТУ - София. Започнах като младши инженер в "Цифрови системи", където работех за корпоративните им клиенти. Не след дълго през 2001 един от клиентите им, "Петрол", ме привлече да работя в централния им офис. Технологично започнахме почти от нулата, една от първите ми задачи бе да конфигурирам първия им сървър за е-поща и компанията промени официалния си имейл от единствен на @yahoo.com на стотици персонални @petrol.bg. За няколко години дигитализирахме напълно компанията. Създадохме и оперирахме една от най-модерните ИТ структури в България за времето си. Създадохме различни дъщерни компании в сферата на картовите разплащания (Transcard), сателитната комуникация (Transat), банковите услуги и транспорта. Работата беше много подобна на работата в стартъп - пълна свобода и когато направиш нещо, трябва да го поддържаш. Един ден в багажника на колата ми докарахме от митницата първата машина за принтиране на кредитни карти на Transcard. Инсталирахме я и си направихме персонализирани карти, десетилетие преди да стане модерно.

В Cisco имате най-дългогодишен стаж. Какво ви насочи натам? Имаше ли по това време възможност да започнете собствен бизнес, или ви бе необходимо да натрупате технологични и бизнес знания и умения?

В началото на 2004 г. Cisco Systems ме привлякоха да работя за тях в офиса им в България. Веднага ме хвърлиха в дълбокото. Още първото лято големият ми проект беше модернизиране на мрежата на БТК, когато с колата ми трябваше да закарам Cisco рутери и интерфейси за над $1 милион. Тогава направихме няколко интересни проекта за всички български телекоми, големи банки, българската армия, училища. През 2007 г. започнах да работя за регион "Развиващи се пазари" на Cisco, който се състоеше от 168 държави.

След няколко години "живеене в самолета" исках да се съсредоточа повече върху една област и продължих работа за регион "Източни развиващи се пазари", обхващащ "само" 40 държави. След това - Централна Европа с 15 държави. Работех по глобални проекти, използвани и променящи живота на абсолютно всеки жител на Европа, Близкия изток и Африка. Накрая, след милиони прелетени километри, решихме да станем по-локални и да заменим самолета с автобус в Берлин.

Как стигнахте до създаването на технологичния хъб в Берлин и след това до създаването на собствен стартъп в тази област? Какви са предимствата на голяма корпорация пред собствена фирма?

През 2013 г. Cisco планира да изгради европейски иновационен център Internet of Things, Industry 4.0, транспортиране и логистика. Центърът се сформира в столицата на Германия. За целта със семейството се преместихме да живеем там. Един ден, докато конфигурирах безжичната мрежа за гости, по погрешка написах openBerlin и така по невнимание дадох име на центъра. Част от сделката със Cisco за работата ми в Берлин бе пълната свобода на действие. Можех да избирам всичко - от хората, технологичния стек до мебелите, цветовете, кафе машината и това как ще изглежда сградата до графитите по стените. Доста "се развихрих", за да създам иновативна и творческа атмосфера, до всеки един детайл. Центърът беше високотехнологичен, сами създадохме системата за управление на сградата и чрез IoT сензори и изкуствен интелект тя се управляваше автономно спрямо комфорта и продуктивността на хората в нея - управление на осветлението, температурата и обмяната на въздуха. Изградихме първия в Европа и най-голям за Cisco за времето си Massive Scale IoT Data Center. За транспортиране на модулите му се наложи да затворим околовръстното на Берлин и използвахме десетки тонове подпочвена вода за екологичните му операции.

В оpenBerlin направихме много иновативни проекти с глобално влияние и с глобални партньори, един от тях беше Track and Trace, първата европейска колаборация за Industrial Internet Сonsortium (IIC) заедно с Bosch, TechMahindra, Dessault, Rexroth и Airbus. За този проект впоследствие написахме и книга, озаглавена Enterprise IoT. Работихме с много и различни партньори и клиенти. В даден момент към нашият IoT Data Center бяха свързани влакове от Северна Европа, асансьори от Азия и фабрики от Германия, а ние доставяхме различни услуги на база на данните в реално време. Работехме заедно със Cisco Investments по откриване на стартъпи за инвестиции, участвахме в серия А на Relayr, който през 2018 г. направи изход от 300М$. Работихме и съвместно със Startup Bootcamp в Берлин, където направихме програма за стартъпи в ранна фаза с фокус в иновациите в мобилността, енергията и високите технологии.

В началото на изграждането на иновационния център през 2015 г.

Какви са плюсовете и минусите на собствения бизнес и на добрата позиция в една голяма компания?

През 2017 г. реших, че е дошло време да направя моя първи стартъп. С двама приятели от Мюнхен и Лондон създадохме OA Digital, Inc. в САЩ. Целта ни беше да създадем решение, увеличаващо комфорта и работоспособността на хората в офиса и автономно контролиращо всички сградни системи да се променят в реално време за най-добро преживяване. Всичко, научено от създаването и оперирането на интелигентната система, управляваща openBerlin, ни даде бърз старт. Разговаряхме с големи потенциални клиенти, създадохме собствени AIoTE (AI and IoT on the Edge) устройства с най-модерните за времето си сензори, влязохме в стартъп акеслераторa NVIDIA Inception за ранни компании в областта на изкуствения интелект/машинното обучение (AI/ML). Да си основател на стартъп и да си се посветил 100% само на него е като "влакче на ужасите", с много високи и ниски емоции. Изключително трудно е за хора със семейства и най-вече с деца, защото, докато правиш продукта си и създаваш бизнеса, всички извън този тунелен фокус страдат. Имам голям късмет, че семейството ми ме разбираше и поддържаше през този период. Денят ми започваше сутрин в 7 ч. с мисълта какво има да се прави и приключваше в 2 ч. сутринта с мисълта какво съм направил и имам да направя през следващите години. След две години и един продуктов "пивот" оценихме, че сме прекалено рано за пазара и бизнес клиентите не са готови за продукта ни. Създаването на продукт ме научи на много неща, които остават скрити, когато работиш в голяма корпорация, защото там разполагаш с "безкрайни" ресурси и множество отдели - ежедневна работа с хора, разчитащи, че ти ще се погрижиш за всичко, маркетинг, брандинг, правни услуги, целия цикъл на продажба до подписване на договор с клиента.

След като прекратих продуктовата ми компания през 2019 г., реших за известно време да се занимавам с предлагането на индивидуалните ми услуги - помагах на големи компании да направят програми за отворени иновации, да създават дигитални продукти, оценявах инвестирания и придобивания из Европа, Азия и Африка. След няколко месеца осъзнах, че индивидуалната работа не е моята същност, и реших или да създам нова продуктова компания, или да работя в някоя. Започнах да преговарям с различни компании и да говоря с потенциални партньори за създаване на нова продуктова компания.

Много бързо, едва след няколко седмици, получих предложение, на което не можех да откажа, от поделението Data&AI/IoT на Microsoft. Предложиха ми да се занимавам с интересни продукти и проекти в Германия, Швейцария и Северна Европа - от технологични платформи за кораби, пристанища и милиони контейнери през платформи за автономни коли до AI машини за диагностика на тумори, много бързо употребих целия си потенциал.

Когато дойде първият локдаун, решихме да останем в къщата ни в София с голямото ни семейство. Бизнесът в глобалните компании никога не спира. Когато някои държави спираха, други отваряха или се работеше на пълни обороти. Имаше месеци, в които трябваше да ставам в 5 ч. сутринта, за да работим с компании в Китай, защото индустриалните фирми в Европа бяха затворили и спрели иновативните си проекти.

Интериорният дизайн е част от културата на екипа

Последните няколко месеца ме направиха експерт за Китай и особеностите как се прави високотехнологичен бизнес там. В България имахме донякъде късмет, че след първия сериозен локдаун животът продължи горе-долу нормално, с повече предпазни мерки, но и свобода. Работейки всеки ден с колегите ми в Германия и обсъждайки какво се случва на местно ниво, оцених колко по-добър беше нашият живот тук.

В един глобален свят с високоскоростен интернет един технически специалист може да работи отвсякъде, това беше и урокът от последните 12 месеца. Официално прехвърлих работния си адрес да бъде къщата ми в София и оттук продължих да работя на пълни обороти. Имаше интересни случки, когато ми трябва физическо оборудване за някой проект като 5G Edge Zone или AI Percept, които трябва да използвам физически в домашния ми офис. През декември Microsoft изпрати бус директно от Холандия, който ми докара нужните R&D компоненти за 5G и AI Edge до вратата. Шофьорът много се чудеше какъв е този малък Microsoft офис в зона с къщи и колко е висок рискът да ми остави развойните технологии.

Пандемията и отдалечената работа за година доказа на международните компании, че с модерни процеси и култура на компанията служителите са по-щастливи и продуктивни, когато работят навсякъде. Разговарям с бордовете на много от големите фирми и те вече оценяват, че това е единственият вариант за бъдеще, за да бъдат конкурентоспособни и да привлекат топ таланти. В последните години България нашумя като аутосорсинг дестинация или дестинация за създаване на отдалечени екипи за чужди компании, което беше единствената възможност за работа тук. През последните 12 месеца това се промени изцяло, с все повече от познатите ми в България. Те започват да работят директно за международните компании, без посредници, и да създават модерни и значими продукти с глобално значение. В момента имаме много по-добри условия за отдалечена работа, сравнени с други държави в Централна и Западна Европа - безлимитен 5G мобилен интернет, високоскоростна връзка до 10Gbps за домашния офис и минимално закъснение до cloud услуги.

2020 премени всичко и ни даде възможността да преосмислим професионалния и личния си живот и да намерим новата си Ikigai зона за това десетилетие. Това правя и аз в момента.