Бизнес моделът

"Всъщност медът е третата най-фалшифицирана храна в света и това е така, защото е трудно да се определи нейният произход чрез нашите сетива. Осъзнахме, че един от начините да помогнем за спасяването на пчелите е да помогнем на пчеларите да осъществяват по-добър бизнес. С нашата технология те могат да имат по-здрави пчели и да постигнат по-голяма продуктивност", разказва той. Платформата дава възможност всяко семейство да си осинови кошер и да получава на ежемесечна база продукция от определен пчелар, който застава с името си зад продукта. Всяка серия се тества лабораторно и се доставя по всички стандарти до съответния клиент. "В основата на тази програма е принципът, че когато нарушиш връзката между създателя на даден продукт и неговия консуматор, се загубва доверието. "В тази платформа ние сме единственият партньор, който стои между пчеларя и потребителя, и това, което правим, е да тестваме меда, да го опаковаме според всички изисквания и да го доставим в най-чистата му възможна форма. Така че ние създаваме една пълна прозрачност и проследяемост на продукта", обяснява Сергей Петров.

Всички пчелари, част от партньорската програма, имат достъп до технологичните решения, с които могат да поддържат пчелите си здрави и продуктивни, а чрез профила си в платформата потребителите могат да видят данните, които идват от кошера.

Beebot е първата разработка на стартъпа. Това е своеобразен компютър, снабден със сензори за температура и влажност. Създаден е специално за използване в пчелните кошери и е съобразен с всички изисквания за това. Позволява да се изпраща телеметрия, която се анализира на две нива - веднъж в компютъра вътре в кошера и веднъж, след като се получи в системата.

uHive представлява иновативен кошер, снабден със сензори, които анализират поведението на пчелите, включително честотата, с която те жужат, и какви са условията в кошера, и предоставят на пчеларя информация за проблемите в кошерите и колко бързо трябва да се реагира.

Везната HiveBase дава възможност на пчеларите, които нямат интернет връзка при пчелина, ръчно да събират информация за теглото.

Клиентите

Стартъпът има клиенти на петте континента, въпреки че кризата вследствие на пандемията и глобалното нарушаване в доставките на електронни компоненти е повлияла и на Pollenity. Сега обаче в компанията отново тече производствен цикъл, като продукцията първоначално ще бъде насочена към партньорската мрежа в рамките на "Осинови кошер", а впоследствие ще бъде пусната за широка продажба. Вече работи и сайт, насочен към Европа и с изградена логистична мрежа зад него - Addoptmyhive.com.

Възвръщаемост на инвестицията

Проучванията, направени сред клиенти, които използват технологиите, показват 24% по-малко загубени кошери и 30% по-голямо производство. Т.е. пчеларите губят по-малко кошери, а за тези, които са останали, се грижат по-добре. Според Сергей Петров възвръщаемостта на инвестицията за всяко устройство е една година, като 30-те процента повече продукция напълно покриват разходите по дигитализирането на кошера.

Финансирането

Стартъпът се финансира чрез фондове за рисков капитал, ангелски инвестиции и грантове. "Изключително се радваме, че инвеститорите, с които започнахме, продължават да реинвестират в този проект, защото виждат неговия смисъл и отдадеността на екипа", коментира Петров и дава пример с инвеститор, който участва в почти всички рундове от самото начало. От вчера Pollenity е вече листната на BEAM пазара на Българската фондова борса и планира да набере между един милион и милион и двеста хиляди лева капитал. "Така ще можем да придобием повече популярност сред крайните инвеститори, които многократно са искали да подпомогнат нашата компания финансово и да участват в нея, но по една или друга причина не са могли", споделя Сергей Петров.

Плановете

Компанията планира постоянен ръст от 100% до 150% през следващите години. "Смятаме, че това е напълно достижимо, тъй като демонстрираме работещ бизнес модел в България, основан на прозрачност, проследяемост и технологичното ДНК на нашия екип", уверен е Сергей. До момента стартъпът има над 2000 редовни абонати - семейства, които ежемесечно получават мед, и над 120 корпоративни клиенти. "Компаниите застават зад нашата кауза, тъй като виждат, че няма нужна да даряваш пари, за да създаваш добро. Позитивното влияние може да дойде и чрез поощряване на икономиката. Това, което ние обещаваме да правим, е да даваме колкото се може повече пари на пчеларите. Вярваме, че по този начин правим пчеларството отново привлекателно и позволяваме на повече хора да се включат в него."

Компанията стартира и специализиран пчеларски университет, с който се надява също да бори негативната тенденция на изчезване на българския пчелар.

"Имаме цял списък от неща, които искаме да реализираме. Но предвид международната икономическа обстановка и несигурността, включително на локално ниво, избираме най-сигурния залог за момента - подкрепа на растежа на компанията, и оставяме на заден план нещата, които не могат да доставят стойност за нашите клиенти и партньори веднага. Целим устойчивост, тъй като ние нямаме право да се провалим - на нас разчитат доста хора", категоричен е създателят на Pollenity.

Кошерът на бъдещето

В момента стартъпът участва в международния проект Hiveopolis и заедно с шест университета разработва иновации за "кошера на бъдещето" - роботи-пчели, които предават информация вътре в кошера; мед, който се изважда сам; пчели, които докладват колко пчели излитат и влетяват във всеки един момент, какъв тип са и какво носят или изнасят от кошера. "Това са действително революционни системи, които определят бъдещето на пчеларството и ние сме много щастливи, че имаме възможност да участваме в този проект", коментира Сергей Петров. Прототипи на технологиите вече са готови и се тестват.

Според Сергей в бъдеще пчеларят ще има много повече информация и контрол върху кошерите си. Новите технологии му позволяват да посещава все по-рядко пчелите си, като в същото време има все по-точна оценка на проблемите, с които трябва да се справи, и дори може да администрира решения за някои от тези проблеми от

разстояние, като например пръскането с пестициди. "Виждаме голям потенциал да се работи на локално ниво с властите, които уведомяват, когато се пръска. С интелигентни решения в кошерите можем да ги затваряме за определено време, дори автоматично, и да прекратим достъпа на пчелите до замърсените региони", разказва Петров. С робот пък може да се навигира накъде да летят пчелите за определен интервал от време. Тази форма на контрол е все по-възможно да се случи, а в настоящата година ще бъде тествана технологията в реални условия. "В бъдещето на пчеларството има много повече информация и много по-малко физическа работа. Всеки един пчелар знае, че колкото по-малко притесняваш пчелите, толкова по-добре те ще се справят. Но има и ключови моменти, в които ти трябва да се намесиш. Точно това ще се случи. Ние ще приветстваме пчеларството в XXI век с всичките благини на изкуствения интелект, мрежовите решения и сензорните технологии", заключава той. Според него в България секторът все още не може да приеме на широка база такива иновации, защото не е добре икономически. Но в световен мащаб все повече се търсят технологични решения, дори и за най-простите проблеми, като например кражбата на кошери, за борба с която се използват GPS устройства за проследяване. Или пък дигитален периметър, който сигнализира, ако кошер напусне неоторизирано. "Хората все повече узряват за тези технологии. В България съм сигурен, че интересът е налице, но все още е трудно да се оправдае икономическата полза от закупуването на подобни устройства. Точно затова ние създадохме "Осинови кошер", където пчеларят може да реализира продукцията си на по-висока цена и като бонус - да получи дигитализация", завършва той.