Пари за иновации в България има!

Пари за иновации в България има!

Българските иновативни компании имат достъп до стотици милиони публично финансиране по няколко различни направления

Иван Гайдаров
302 прочитания

47% от компаниите смятат да заложат на комбинирана автоматизация - софтуерна и дискретна, което се превръща в затвърждаваща се тенденция. Производството пък е дейността, която най-много компании искат да автоматизират, следвана от административните дейности и събирането и обработката на данни. В същия момент основният мотив за автоматизация за голям брой от компаниите е липсата на работна ръка, който през 2019 г. е посочен едва на трето място.

Това стана ясно при официалното откриване на Robotics Strategy Forum 2022, организиран от Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARA), в рамките на което беше представено тазгодишното проучване на организацията, проведено сред 23 компании от различни сектори - от авиация, през електроника и машиностроене, до преработка на метали. Един от най-озадачаващите изводи от него е, че голяма част от респондентите се оказва, че нямат точни параметри на бюджетите си за автоматизация и иновации. На какво се дължи това все още не е ясно, но едно е ясно - този факт не идва вследствие на липсата на инструменти за публично финансиране в България.

Министерството на иновациите и растежа насочва стотици милиони

Една от основните институции, която е призвана да подкрепя развитието на иновациите в България, е Министерството на иновациите и растежа.

"Министерството подкрепя високите технологии и иновациите по две основни направления. На първо място, ние сме длъжни да осигурим финансова подкрепа и релевантни инструменти, за да може всички добри идеи в сферата на високите технологии да бъдат реализирани. Да има наличен ресурс и той да стига безпроблемно до предприемачите и бъдещите шампиони на България. Втората ос е чрез всякакъв вид ефективна комуникация ние да бъдем добър координатор между научните среди и бизнеса, за да се развиват различни видове стратегически партньорства", обясни по време на форума Александър Пулев, служебен министър на иновациите и растежа.

За тази цел министерството насочва през Фонд на фондовете 280 млн. лева към пет финансови посредника, които на свой ред трябва да подкрепят приоритетно технологичните, по-високорискови инициативи в различните им цикли на развитие - от първоначална концепция и идея до развити компании, които растат с бързи темпове. В същото време Българската банка за развитие разполага с ресурс 64 млн. лева във фонд за рискови инвестиции, който отново е насочен приоритетно към високите технологии.

"Планът за възстановяване и устойчивост също работи в тази посока и вече дори е отворена първата процедура за технологични иновации. Само по него до края на тази година ще бъде канализиран към високотехнологичните компании общ ресурс 600 млн. лева под формата на четири процедури. Три от тях са напълно подходящи за МСП, които се занимават с научна дейност", разкри служебният министър на иновациите. И добави: "Като допълнение работим на пълни обороти, за да успеем да канализираме сериозен ресурс и по структурните фондове, отвъд Плана за възстановяване и развитие. В момента разработваме една програма, която отново е напълно релевантна за научноизследователска дейност. Става дума за ресурс 2 млрд. лева по програмата "Научни изследвания, иновации и дигитална трансформация", като предложението ни ще бъде входирано за одобрение в Брюксел на 23 септември."

Фонд на фондовете - подкрепа за над 2000 компании

Фонд на фондовете е друга специализирана финансова институция, на която иновативните предприятия у нас могат да разчитат. Тя не се ангажира с пряко финансиране, но разработва "финансовия инженеринг, от който се раждат крайните продукти и инструменти, до които пазарът се докосва". До момента над 2000 компании са получили подкрепа чрез въпросните инструменти, които в голямата си част представляват различни видове кредитни продукти, ползващи се от определен тип облекчения и предразполагащи към по-висок риск за финансовите посредници в интерес на предприемачите.

По думите на Лазар Петров, директор на управление във фонда, той разполага с около 625 млн. евро., като основната му цел е "генерирането на пазарни възможности и мобилизирането на частен ресурс, чрез което въпросната сума да постигне "лостов ефект" и да ангажира много по-голям обем на финансиране".

Едно от основните направления, в които работи институцията, е предоставяне на финансови инструменти за микрокредити и рисков капитал. "Това е дългово финансиране, което стъпва на риска, поет от публичния ресурс, предоставен от фонда на определени партньори. Получавайки този финансов ресурс от нас, въпросните посредници са задължени да добавят техен такъв и да предложат едно кредитиране при по-облекчени условия. Това обхваща целия жизнен цикъл на една организация - от най-ранните фази, където може да се кандидатства за финансиране до 25 000 евро, до етапа на растеж и интернационална експанзия, където размерите могат да достигнат над 7 млн. евро", обяснява Лазар Петров, като обръща внимание, че досега почти 200 компании са подкрепени по този механизъм.

Към днешна дата Фондът на фондовете е разработил 19 финансови инструмента и е сключил 36 споразумения, с които пласира управлявания от него ресурс надолу по веригата към финансовите посредници и предприемачите. И резултатите са обнадеждаващи. Въпреки че ресурсът не се променя през годините, договорената част от него и броят на крайните получатели расте експоненциално през последните години.

Агенцията за насърчаване на МСП играе своята важна роля

Бойко Таков, изпълнителен директор на "Агенция за насърчаване на МСП", на свой ред посочи, че пари има не само за иновации, но и за автоматизация на производства - нещо изключително важно за повишаването на конкурентоспособността на бизнеса и МСП в частност.

"Агенцията управлява повече от 13 години Националния иновационен фонд, а той дава много възможности в сферата на ИКТ технологиите и автоматизацията. Фондът е един страхотен инструмент, който финансира най-уязвимата част от иновационния процес - достигането до прототипиране", акцентира той.

По думите му има три основни направления, в които трябва да се развиват технологичните организации. Това са продуктовият дизайн, който включва инженеринг, симулация, анализи, инструменти за машинно обучение и т.н., интелигентното производство - физически продукти, 5G, интелигентни машини и инструменти и т.н., и управление на веригата на стойността, в което попадат снабдяване с компоненти, доставките на процеси, изкуствени интелект и т.н.

В крайна сметка всяка от институциите има своя посока на действие и по свой начин е призвана да подпомага иновативния бизнес в България, но представителите и на трите са категорични: Пари за иновации в България има!

47% от компаниите смятат да заложат на комбинирана автоматизация - софтуерна и дискретна, което се превръща в затвърждаваща се тенденция. Производството пък е дейността, която най-много компании искат да автоматизират, следвана от административните дейности и събирането и обработката на данни. В същия момент основният мотив за автоматизация за голям брой от компаниите е липсата на работна ръка, който през 2019 г. е посочен едва на трето място.

Това стана ясно при официалното откриване на Robotics Strategy Forum 2022, организиран от Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARA), в рамките на което беше представено тазгодишното проучване на организацията, проведено сред 23 компании от различни сектори - от авиация, през електроника и машиностроене, до преработка на метали. Един от най-озадачаващите изводи от него е, че голяма част от респондентите се оказва, че нямат точни параметри на бюджетите си за автоматизация и иновации. На какво се дължи това все още не е ясно, но едно е ясно - този факт не идва вследствие на липсата на инструменти за публично финансиране в България.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК