Стартъпът AgroVAR внедрява изкуствен интелект в земеделието

"От една страна, елиминираме нуждата от консултант - специалист по покривните култури, от друга страна - снабдяваме софтуера с необходимите данни и, съответно, земеделеца, с тези исторически данни", допълва Константин Харалампиев.

Решението

Платформата е облачно базирана и избира най-подходящите покривни култури спрямо почвата, спрямо проблема, който трябва да бъде решен, и спрямо климатичните условия, при които трябва тези култури да се развиват. Софтуерът събира необходимите данни за климата от външни източници и притежава геолокация, като всеки земевладелец въвежда точното местоположение, размери и форма на полето. Решението изтегля за всяко поле климатичните условия, а базите данни се допълват и от постоянно въвежданата информация. В момента са заложени бази данни с информация за физиологията на растенията на повече от 35 култури, които могат да се ползват в цял свят като покривни. Използват се и лабораторните анализи, чрез които се вдига прецизността на софтуера. Вече има заложени и модели за различните типове почви и ако клиентът търси почвен анализ, може да му се предложи тази услуга.

"Имаме изтеглени данни, данни, въведени от земевладелеца, и вградени данни. Софтуерът ги комбинира и дава индивидуални резултати. Това, което надграждаме, е интегрирането на изкуствен интелект, за да може тези данни да се съпоставят. Ще добавим и технологии за отдалечено наблюдение и сателитни данни, с които да следим текущото състояние на развитие на покривните култури", разказва Коев.

Чрез персонализирано моделиране ще може да се измерва ефектът, прогнозиран в началото, и да се валидира резултатът. "Така ще намалим много несигурността при адаптирането в последващи години, защото в момента се взима решение, базирано на тестове от миналата година, но климатът се променя и решението вече е закъсняло с една година. Стремим се с данните, които анализираме, тази несигурност да бъде сведена до минимум", обяснява Харалампиев. "Точно тази индивидуалност, която софтуерът осигурява, този анализ на всички специфични данни, дава възможност абсолютно всяко поле да бъде таргетирано индивидуално, защото проблемите може да са коренно различни в много близки полета. Може микроклиматът да е различен, почвите да са различни, а с един подход няма как да оправиш всеки проблем", коментира още той. Според него голям проблем в конвенционалното земеделие е, че един подход се използва в много голям мащаб при много земеделци.

До края на следващата година предстои да бъде вграден изкуствен интелект в платформата, като сега започва събирането на данните от полетата. В момента има четири пилотни проекта, при които са използвани почвени анализи и са събирани сателитни данни, които ще бъдат включени, за да обучават изкуствения интелект.

"Нашата крайна цел е продуктът да е "one stop shop" за регенеративно земеделие, т.е. земеделецът да може да получава и предложения за това как би могъл да подобри обработката и как да замести химическите продукти, които до момента е ползвал, и то успешно. В крайна сметка целта в земеделието е освен почвата и чистата продукция, да се осигури и количество. Т.е. трябва да намерим баланса между количество и качество, без да унищожаваме околната среда", обяснява Борис Коев.

Константин Харалампиев и Борис Коев, съоснователи на AgroVAR

Фотограф: Цветелина Белутова

Decision farming

Решението използва т.нар. концепция decision farming, която е обвързана с обработката на данни. "Помагаме на земеделците да взимат правилните и устойчиви решения за бъдещето на полетата и стопанствата си", разказва Константин Харалампиев. Концепцията надгражда т.нар. precision farming (прецизно земеделие), което е свързано със събирането на данни.

Клиентите

Първоначалният фокус на "Агровар" са зърнопроизводителите в България, тъй като технологията е по-приложима за по-големи площи, но вече има сериозен интерес от овощари и зеленчукопроизводители. "Земеделският производител е консервативен клиент. Той доста е преживял през годините и предвид резките климатични изменения, доста преживява и в момента. Но той е отворен към решения, които ще му спестят време, тъй като при него времето е изключително ограничен ресурс - не само при създаване на микса, но и за консултация със специалисти по регенеративни практики, възстановяване на почвата и начини на обработка, които в момента са изключително сериозен дефицит. Земеделецът не е това, което вероятно много хора си представят. Той работи с изключително високи технологии, с навигации на машините, променливи норми, карти и т.н., при това с точност до 2 см", категоричен е Борис Коев.

Според Константин Харалампиев, земеделците са наясно с хардуерните продукти, но тепърва започват да използват софтуерни. "Ние гледаме да се впишем в следващата вълна - в софтуерните приложения и то в обработката на данни", допълва той.

В земеделието решенията се взимат в рамките на 24 до 72 часа. За това време трябва да се реши какво да се направи, кога и с какво. "Стъпвайки на повече от 1000 научни изследвания по отношение на климат, почви и физиология на растенията, които сме включили в работата на софтуера, и тази база данни, с която софтуера, а впоследствие и изкуственият интелект ще работи, ние решаваме този проблем", коментира Борис Коев.

Паралелно с внедряването на изкуствен интелект (AI), от AgroVAR планират навлизане и на други пазари. От няколко месеца водят преговори с потенциални партньори от Унгария и Украйна, а следващата стъпка е Румъния. "Източна и Централна Европа имат сериозни обработваеми площи и като цяло мислим, че доста добре можем да се наместим на тези пазари", коментира Константин Харалампиев.

Технологиите в земеделието

Според Константин, по-младото поколение земеделци са по-склонни да търсят нова информация, да експериментират и да се вслушват в по-аналитичния подход и технологиите. По думите му, технологиите в земеделието в момента са в подем. Голямо развитие има в областта на дроновете и малките работи, които автоматизират различни процеси като плевене, пръскане, торене, даже сеитба.

"Всички машини имат капацитета и технологията да събират информация. Въпросът е тази информация да бъде анализирана и да бъде поставена в контекст за всеки специфичен земеделец. Това ще е бъдещето, както и в много други индустрии - в медицината, в транспорта и т.н. Залага се на индивидуални решения, строго персонализирани, а земеделието е индустрия, която определено би имала доста голяма полза от това в бъдеще", обяснява той.

Финансиране

Компанията започват със собствени средства, а миналата година получават финансиране от "Витоша Венчър Партнърс". Преди месец печелят състезанието на Climate Kic. В момента стартъпът вече се самофинансира от други дейности - продажбата на семена, услуги и т.н.

Според Борис, въпреки че в България има условия за развитие на стартъпи, има още какво да се желае. "Хубаво е, че с всяка година има все повече фондове за рискови инвестиции, все повече ангелски инвеститори, които търсят иновативните хора и виждат най-вече приложението на местните и на близките пазари", обяснява той. По думите му трудността е да се наместиш в някоя ниша на по-малките и фрагментирани пазари като Балканите, но когато няма много конкуренция, това се превръща в поле за страхотни изяви и виждаме все повече такива примери.

"Забелязва се една тенденция в екосистемата на все по-успешни компании навън, което е добър индикатор, че екосистемата вече надгражда първото стъпало, на което стартират идеите. Т.е. вече сме на етап на мащабна реализация на идеите, което е добре, и се надявам този тренд да продължи и да дава повече позитивизъм на това, което правим. Има стъпала нагоре, които ги изкачваме", завършва с оптимизъм Коев.