"Стартъп виза", разработена от BESCO, отваря България за чуждестранни предприемачи

Отговорите на тези въпроси дава Иван Василев, директор "Политики и стратегическо планиране" в BESCO:

Какво представлява стартъп визата, разработена от БЕСКО, и каква е нейната цел?

Стартъп визата цели да привлича високоспециализирани предприемачи от страни извън ЕС. Да направи България по-атрактивно място за тези предприемачи и те да поискат да дойдат тук и да стартират и развиват своя бизнес. България да се превърне във входна врата за Европа и за света като цяло за предприемачи, които искат да стартират бизнес с висока добавена стойност.

На какви условия трябва да отговарят компаниите, за да придобият такава?

За нас в БЕСКО беше голяма битка да направим тези критерии максимално улеснени. В момента те не са в идеалния си вариант, но са една добра отправна точка, от която да се започне. Предприемачът кандидатства, като подава заявление в електронен вид на сайта на Министерството на иновациите и растежа. То може да бъде на български и на английски, но ако е на английски, трябва да бъде придружено с превод. Това заявление се разглежда от експертен съвет, който оценява кандидатурата.

Кандидатът трябва да опише накратко себе си, бизнеса, който представлява, има ли клиенти, има ли пазари, има ли инвестиции, какви са бъдещите му планове за развитие. Освен това трябва да посочи как неговата идея е иновативна и с какво, има ли патенти, спечелени конкурси и въобще всичко, което би впечатлило експертния съвет.

Самият експертен съвет е съставен от богата палитра от специалисти. От една страна, това са хора от държавната администрация, академичните среди, университетите, БАН, а от друга - от бизнеса. За нас беше много важно да вкараме практици в експертния съвет, които могат да бъдат представители на НПО сектора, браншовите организации, инвестиционните фондове. Хора, които живеят с тази стартъп култура и могат да оценят на практика една идея работеща ли е или не.

Какво трябва да се случи, за да се превърне България в тази врата за световната стартъп екосистема? Какви предизвикателства трябва да реши в тази посока трябва да реши стартъп визата?

Като цяло БЕСКО предлага решения в три направления, посветени на това как България да трансформира икономиката си към индустриите с висока добавена стойност и как да е привлекателна както за българи, така и за чужденци да стартират компаниите си тук. Трите условия са достъп до капитал, достъп до талант и улеснения в правенето на бизнес. Ако едно място има тези три неща, за предприемача е ясно, че то е подходящо за развитие.

Стартъп визата е малка част от тези пакети с мерки, които да направят България по-привлекателно място за развитие на бизнес. Тя спада в категорията "Достъп до талант", защото ако не можем да създаваме предприемачи тук, в България, по-лесно е да направим така, че такива да идват от чужбина. Всъщност именно този проблем решаваме - как предприемач от чужбина може да дойде и да стартира бизнеса си тук. Досега нямаше разписана такава процедура, но с приемането на стартъп визата вече има.

Какви бяха най-големите предизвикателства пред превръщането на една законодателна инициатива в официална наредба?

Бяха нужни три основни неща - политическа воля, административен капацитет и много работа от страна на БЕСКО. Политическа воля, защото през 2021 г. законът беше променен и беше създадена въпросната стартъп виза в Закона за чужденците в Република България, но за да заработи тя, трябваше да се приеме наредба. От март 2021 г. до тази седмица се смениха няколко министри, няколко чернови на наредбата за стартъп визата - от един много рестриктивен вариант до един малко по-работещ, който имаме в момента.

Как въвеждането на стартъп визата ще промени българската предприемаческа среда? Как ще повлияе на икономиката в цялост?

Стартъп екосистемата расте всяка изминала година и придобива все по-голям дял от БВП. Тази година станахме свидетели на раждането на първия български еднорог и вярваме, че ако всички заинтересовани страни в екосистемата - фондове, менторски програми, организация като нашата, правителство, дадат своя принос, тази екосистема ще продължава да се развива и ще се превърне в гръбнак на една бъдеща средна класа, която ще играе все по-голяма роля в българската икономика и държавата.

В този ред на мисли обмисляте ли други инициативи, които да катализират развитието на предприемаческата екосистема у нас?

Имаме разписани законопроекти и в трите направления. Най-голямата реформа в Търговския закон със създаването на нов вид дружество с променлив капитал беше внесена в предното Народно събрание и беше гласувана на първо четене, но поради краткия живот на този парламент остана дотам. Със старта на новия парламент отново започваме активна работа по темата, като се надяваме проектозаконът да влезе в зала буквално тази седмица.

Работим активно и по транспонирането на директивата за "сините карти", с която висококвалифицирани специалисти ще могат да идват да работят в български компании. Имаме разписан механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции, който се надяваме да стане реалност. Също така в направление "Достъп до капитал" разработваме възможност за пенсионните фондове да инвестират във фондове за рисков капитал. Отделно работим по теми, свързани с несъстоятелност и личен фалит, а по-визионерските ни проекти са насочени към изграждане на работеща връзка между иновациите и отбраната и работещ технологичен трансфер.