Политиката за иновациите в България поставя много предизвикателства

фондация

Политиката за иновациите в България поставя много предизвикателства

Страната ни има малък шанс да премине в групата на умерените иноватори в Европа през следващото десетилетие, според доклада Иновации.бг 2022

Владимир Владков
409 прочитания

фондация


Малко над 1 милиард лева са инвестициите в научноизследователска и развойна дейност през 2021 г. в България, но делът им от БВП на страната спада до 0.77 на сто. И въпреки че България подобрява общото си представяне в Европейското иновационно табло (ЕИТ) за 2022 г. с 3 процентни пункта спрямо 2021 г., иновациите в европейската икономика се внедряват много по-бързо - с почти 10% годишен ръст. Затова България все още е на предпоследно място сред държавите - членки на ЕС, като иновационното представяне на страната е по-слабо от това на редица страни - кандидатки за членство, които нямат достъп до европейско структурно финансиране. А България в момента разчита основно на европейските програми за финансиране на научната и иновационната си политика. Това сочат данните от годишния доклад Иновации.бг 2022, представен на Националния иновационен форум, на който бяха обявени победителите в конкурса "Иновативно предприятие на годината 2022".

Рамковият документ, който определя приоритетите за въздействие на иновационната политика е т.нар. "Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021 - 2027 г.", но тя все още не е приета и не действа, а вече започна третата година от текущия програмен период, заяви Огнян Шентов, председател на Фондация "Приложни изследвания и комуникации", която организира конкурса за иновативни предприятия. "Нормално е България да разчита на огромните възможности, предоставяни от Европейския съюз и по-развитите страни членки, но българските политици трябва да изградят национално-специфична политика, която да използва инструментите на Европа за привличане на повече частни инвестиции", коментира той. "Заради политическата нестабилност и цялостната липса на визия и стратегически цели за развитието на научната и иновационната система на България трудно може да се очаква, че страната има шанс да премине в групата на умерените иноватори през следващото десетилетие."

Всъщност по време на пандемията голяма част от публичните инвестиции бяха пренасочвани към засегнати икономически сектори под формата на социални плащания, но не и за дигитална трансформация. От друга страна, бизнесът инвестира в иновации, като по този начин успя да компенсира оперативните загуби от затворените бизнеси и от спада на поръчки и работна ръка, обяснява Руслан Стефанов, ръководител на група Иновации.бг към фондацията. Според него именно водещата роля на бизнеса стимулира българската иновационна система, а редица компании разработват решения на световно ниво. "Но другите страни, включително съседите, "тичат по-бързо" от нас, измислили са повече начини да стимулират иновативните фирми", коментира Стефанов.

Стартъп екосистемата се развива

България развива динамично предприемаческа екосистема за стартиращите фирми, като тя вече обединява повече от 1600 стартъпа. В Гърция например техният брой е около 1700, а в Румъния - 2800. Но в българските стартиращи компании са създадени най-много работни места на 100 000 души население - над 80, пише още в доклада. Общият брой на специалистите, занимаващи се с научноизследователска дейност у нас, е малко над 34.6 хиляди, като почти половината работят в корпоративния сектор, а 28 на сто са в университетите.

"Същевременно спадът в инвестициите в стартъп фирми през 2022 г. заслужава специално внимание, като причините за него може да се търсят както в намалената подкрепа с публични средства, така и в създадената несигурност от войната на Русия срещу Украйна", заяви още Стефанов.

"Стартиращите фирми имат при нас възможност за развитие на научни изследвания, заяви Тодор Младенов, изпълнителен директор на "София тех парк". Те имат достъп до съмишленици, до специалисти в различни области, до изследователска инфраструктура, но и до инвеститори и фондове за дялови инвестиции. Освен това могат да се възползват от разнообразни обучения, от работа в мрежа, да получат достъп до външни пазари. А разработените решения могат да бъдат тествани със суперкомпютъра Discovery", добави той. Според него, навременното финансиране на идеите на стартиращите фирми е много важно, затова мерките в Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да са много бързи.

"Създаването на иновативен продукт изисква човешки капитал и финансов ресурс, но дори да ти липсват хора, можеш с финансови средства да си наемеш специалисти, заяви Никола Янков, управляващ партньор на "Експат Капитал". - За развитие на иновации е нужно финансиране, което няма как да се случи само с частни средства. Нужна е държавна подкрепа за частните инвестиционни фондове. Меката подкрепа като работата на "София тех парк" не е достатъчна", каза той. В момента сумите за подкрепа на иновациите, които са на разположение на частния сектор са няколко милиона лева, което е нищожно на фона на БВП от над 150 милиарда лева. България като член на ЕС има подходящата регулаторна рамка за финансови институции, които да бъдат съфинансирани и да помагат за развитието на иновативни продукти. "Има достатъчно примери за европейски инструменти за такава подкрепа, но в бюджета на страната такива инициативи не са предвидени, няма ги и в българския План за възстановяване и устойчивост, обясни Янков.

Завръщането на специалистите

Всъщност компаниите, които развиват иновационни решения по проекти, финансирани предимно по европейски програми, разчитат и на български специалисти, които се връщат от чужбина.

Според Златина Маринова, ръководител "Изследователски проекти" в Ontotext, компанията развива успешно технологии за изкуствен интелект, прилаган в редица сектори като здравеопазване и медии, но тези решения се предлагат изцяло на външни клиенти. "Бихме работили и в български предприятия. За нас е важно да има национални политики и работещи програми, но до момента разчитаме на европейски програми като "Хоризонт 2020" и "Хоризонт Европа". По този начин сме изградили повечето си продукти и услуги. А разработките за изкуствен интелект изискват голяма изчислителна мощ и е предизвикателство компаниите да намерят такава", каза тя. Същевременно работата по тези НИ проекти стимулират наемането млади и квалифицирани специалисти, като има редица кадри, завършили в чужбина и търсещи реализацията си тук, заяви тя. Ontotext е отличена в конкурса за иновативни предприятия за 2017 г., а през май тази година консорциум, начело с инвестиционната компания Integral, плати над 30 млн. евро за 76% акционерен дял в компанията.

Друг финалист от конкурса, но от 2019 г. - "Гамифино", е микропредприятие, но благодарение на конкурса е получило по-добра видимост, заяви д-р Пламен Иванов, управляващ партньор на "Гамифино". Той обяви, че голям ИКТ холдинг от Швейцария води преговори с клиент, който да иска да разработи иновационен продукт в България, защото е впечатлени от колегите, които вече работят за швейцарски проекти и се справят отлично. "Забелязваме ясна тенденция на служители, работили в Германия и Швейцария, да се връщат тук", каза още Иванов.

Малко над 1 милиард лева са инвестициите в научноизследователска и развойна дейност през 2021 г. в България, но делът им от БВП на страната спада до 0.77 на сто. И въпреки че България подобрява общото си представяне в Европейското иновационно табло (ЕИТ) за 2022 г. с 3 процентни пункта спрямо 2021 г., иновациите в европейската икономика се внедряват много по-бързо - с почти 10% годишен ръст. Затова България все още е на предпоследно място сред държавите - членки на ЕС, като иновационното представяне на страната е по-слабо от това на редица страни - кандидатки за членство, които нямат достъп до европейско структурно финансиране. А България в момента разчита основно на европейските програми за финансиране на научната и иновационната си политика. Това сочат данните от годишния доклад Иновации.бг 2022, представен на Националния иновационен форум, на който бяха обявени победителите в конкурса "Иновативно предприятие на годината 2022".

Рамковият документ, който определя приоритетите за въздействие на иновационната политика е т.нар. "Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021 - 2027 г.", но тя все още не е приета и не действа, а вече започна третата година от текущия програмен период, заяви Огнян Шентов, председател на Фондация "Приложни изследвания и комуникации", която организира конкурса за иновативни предприятия. "Нормално е България да разчита на огромните възможности, предоставяни от Европейския съюз и по-развитите страни членки, но българските политици трябва да изградят национално-специфична политика, която да използва инструментите на Европа за привличане на повече частни инвестиции", коментира той. "Заради политическата нестабилност и цялостната липса на визия и стратегически цели за развитието на научната и иновационната система на България трудно може да се очаква, че страната има шанс да премине в групата на умерените иноватори през следващото десетилетие."

Как да защитим работата на модерната фабрика
Съдържание от КОНТРАКС
Интелигентното видеонаблюдение влиза в умните фабрики
Съдържание от Коника Минолта Бизнес Солюшънс България
ERP системите в сърцето на умната фабрика
Съдържание от Тим ВИЖЪН България

Най-новото






ChatGPT изправя Google и Meta на нокти

ChatGPT изправя Google и Meta на нокти

  • 1
  • 151




Още от Digitalk ›
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК