През юни местният квалификационен кръг на Световната стартъп купа (StartUP World Cup България) ще излъчи финалист, който ще получи възможност да представи идеята си на световните финали в Сан Франциско, САЩ. Повече от 40 държави, участващи всяка година, класират по един финалист за основното състезание в Силициевата долина с награда от 1 милион долара. Срокът за подаване на заявки за участие е до 20 май 2023.
Междувременно, разговаряме Преслав Бобев, председател на Европейската асоциация на дигиталните експерти (EURODEA), която стои зад организацията на Световната стартъп купа в България.
Г-н Бобев, разкажете за себе си и как стигнахте до организирането на българския кръг на Стартъп световна купа?
Позволете ми първо да ви благодаря за този разговор. Занимавам се с организирането на събития в целия свят от почти 20 години, най-вече на инвестиционни форуми. Отскоро съм в България, от две години, и се занимавам изцяло със събитията Digital4. Едното доведе до другото и през препоръки и общи бизнес контакти до мен достигнаха организаторите на формата Световна стартъп купа от Сан Франциско. Последва среща, в която много бързо се съгласихме, че през Digital4Bulgaria и EURODEA можем да придобием правата и да организираме събитието в България.
Държа да кажа, че преди нас събитието е организирано веднъж от друга компания. EURODEA е организатор през последните три години.
Споделете повече за инициативите на EURODEA.
Мисията на асоциацията, от една страна, е да бъде среда за всички специалисти от дигиталния сектор, а от друга,да бъде в полза на бизнеса. Заедно с основния ни партньор, Internet Media Group, организираме близо 30 събития, най-известните от които са обединени в проекта Digital4Bulgaria. Това са конференции и изложения, които са създадени преди осем години и се провеждат в десетте най-големи областни града в България. Събитията са насочени към онлайн търговия, дигитален маркетинг и технологични нововъведения в услуга на бизнеса, и като цяло към дигитализацията и подобряване на бизнес средата в страната. С гордост мога да споделя, че посрещаме на годишна база над 4000 души от цялата страна.
Разкажете за предходните издания на българския квалификационен кръг на Световната стартъп купа.
Както казах тази година ще организираме квалификациите за трети път, като през 2021 година организирахме първото издание в условията на Ковид. През онази година обаче световните финали в Сан Франциско не се проведоха и така миналата година в края на септември се състоя финал, който представи победителите от всички над 60 държави за 2021 и 2022 година. Така реално България изпрати своите двама победители - OfficeRnD и Daye.Как оценявате представянето на българските проекти до момента?
На първо място е важно да се каже, че те са се отличили сред 50 други стартъпа на регионалното събитие тук в България. Страната ни се утвърди като стартъп хъб на Балканите, създават се изключително стойностни и силни проекти, които вече получават милионни инвестиции. Знаете, имаме си своята компания - еднорог вече от година и половина.Имах възможност да наблюдавам представянето на двете компании на живо и то беше изключително достойно. Но държа да кажа, че там имаше над 200 стартъпа от цял свят, на много високо ниво. Компанията, която спечели голямата награда е канадска, с вече привлечена мулти милионна инвестиция към техния проект. Аз вярвам, че това събитие и участие за нашите компании, беше много сериозен международен опит и сверяване на часовника на световно ниво. Те застанаха на сцена, на която малко компании и хора са имали възможността да застанат. Представиха проектите си пред едни от най-големите инвеститори, които влагат милиони в стартъп компании от години. И най-хубаво е, че те бяха забелязани. Имах възможност да вечерям със самите организатори, собствениците на Pegasus Tech Ventures, Сан Франциско. По време на разговора споделихме, че сме организаторите на формата в България и те си спомниха, че предния ден на полуфинала са видели нашите компании. Знаеха точно кои бяха те и какви проекти бяха представили. Поздравиха ни за тях. Впечатляващо е че, тези хора бяха наблюдавали над 100 стартъпа през този ден и можеха да назоват какво точно бяха представили българските участници.
Искам да подчертая, че стартъпите в националния квалификационен кръг биват оценявани от много сериозно жури. Това са хора, на които са поверени милиони през различни фондове, за да инвестират в български компании, но и такива, които влагат собствени финансови средства.
Доколко външни фактори като пандемията и икономическата нестабилност влияят на стартъп сферата?
Сред външните фактори мисля, че пандемията беше един силен стимул за много млади хора. През последната година и половина впечатляващо висок брой добри идеи търсят финансиране, но аз вярвам, че то все още не е достатъчно. Освен финансови средства, стартъп компании имат нужда и от доверие, което да им бъде гласувано. Те имат нужда от икономическа стабилност в България. Сравнявайки страната ни с някои от околните на Балканите вярвам, че тук има повече стабилност, но винаги може да се желае още.В България имаме достатъчно бизнес организации, както и други институции, които работят в тази посока. Мисля, че Българската стартъп асоциация (BESCO) работи много добре в това отношение.
В тази връзка може би е удачно да се засегне и въпросът защо Европа някак си не успява да излъчи такова количество успешни стартъпи, колкото САЩ...
Съгласен съм. На финалите в Сан Франциско видяхме, че от десет финалиста, поканени за финалния кръг, само два бяха от Европа. Повечето бяха от САЩ и Канада и може би по един от Азия и Южна Америка. Това, което го има в Щатите, е един друг процес на финансиране. Там компаниите се финансират от частни фондове. В Европа е малко по-урегулирано, тук също има рисково финансиране, но специално за България то идва най-вече от европейски фондове.Средствата от тях биват разпределяни от рискови фондове към стартъп компаниите. Мисля, че тук регулациите за отпускането на подобни средства са много по-сериозни.
Малко страничен въпрос. Родният ИТ сектор бележи успехи, като много компании работят с университетите, за да си набавят работници, но една от трудностите през годините продължава да е намирането на управленски кадри. Смятате ли, че предприемаческата култура може да помогне в тази посока?
Наистина, всички виждаме, че големите компании, в това число и софтуерните, все по-често се обръщат към университетите. Аз вярвам, че управленските кадри също трябва да бъдат създавани. Дори вярвам, че процесите по привличане на хора ще отстъпят именно пред създаването на собствени управленски кадри. Ние в EURODEA и в Internet Media Group правим същото. Създаваме своите кадри, които в последствие ръководят отдели. Виждам го и в много други компании. Все по-често по срещи виждам как срещу мен стоят двайсет и няколко или тридесет годишни хора, които вече са ръководители на отдели в компаниите.За управлението на стартъпите донякъде витае такъв мит. Обаче това, че си създал една чудесна идея, която в последствие да бъде претворена в успешен бизнес не означава, че си добър управленски кадър. До голяма степен тук идва ролята на хората, които инвестират и които отпускат пари на тези стартъп компании.
Създателите на идеите измислят технологията, измислят решение, но ръководството на тази компания вече от бизнес гледна точка правят така, че тя да стане успешен бизнес проект, който да се развива и да расте. Мисля, че и в стартъп индустрията това донякъде все още е слабост. Все още са малко стартъпите, които успяват да изкарат един или двама наистина добри управленски кадри, които да развият компанията.

Какво може да се направи за инкубирането на повече стартъпи?
Имам наблюдения от Благоевград, Бургас и Русе, където университетите работят усилено в тази посока. Във Варна, например, от Техническия университет създадоха специален ИТ хъб, който инвестира в създаването на стартъп компании и проекти. Те имат много инициативи. Същото чувам и от много други университети в Пловдив и София, например.Менторството също е изключително важен елемент за създаването на повече стартъпи, защото чрез него бизнесът ще влезе в университетите. Тази интеракция вече съществува и вярвам, че ще се увеличава. Много софтуерни компании са влезли в университетите с менторски намерения и резултатите са впечатляващи.
Как бихте оценил атмосферата за стартиране и правене на технологичен бизнес в България?
България се е утвърдила като иновативен хъб, но в същото време трябва да се работи изключително много, за да не се изпусне тази лидерска позиция. Донякъде може би го казвам със сантимент като българин - че ние сме такава държава, в която са създадени сравнително добри условия за стартиращи компании. Виждам, че все повече големи европейски компании гледат на България като на инкубатор не само за талантливи кадри, но и на страхотни идеи и на хубави компании, които могат да са успешни на световно ниво.И в заключение, какви са последните новини около EURODEA и Световната стартъп купа?
Най-важната новина може би е, че получихме покана от Сан Франциско да вземем правата за организиране на квалификационните събития в Гърция и в Турция. Имаме и идеята да направим StartUP World Cup балканско събитие. Разбира се, предстои изключително много работа, но вървим в тази посока.През юни местният квалификационен кръг на Световната стартъп купа (StartUP World Cup България) ще излъчи финалист, който ще получи възможност да представи идеята си на световните финали в Сан Франциско, САЩ. Повече от 40 държави, участващи всяка година, класират по един финалист за основното състезание в Силициевата долина с награда от 1 милион долара. Срокът за подаване на заявки за участие е до 20 май 2023.
Междувременно, разговаряме Преслав Бобев, председател на Европейската асоциация на дигиталните експерти (EURODEA), която стои зад организацията на Световната стартъп купа в България.