Разнообразие от идеи се очаква и тази година на StartUP World Cup България

До 20 май 2023 г. могат да се подават кандидатури за участие в националния квалификационен кръг на Световната стартъп купа (StartUP World Cup България). Финалистът в него ще получи възможност да представи идеята си на световните финали в Сан Франциско, САЩ, през есента. Организатор на местния кръг е Европейската асоциация на дигиталните експерти (EURODEA) и Internet Media Group.

През последните три години StartUP World Cup България събра множество интересни идеи. В редовете по-долу ви представяме няколко технологични стартъпа от 2021 и 2022 г., които грабнаха нашето внимание, както и това на журито на конкурса:

#Fast AI

#OfficeRnD #RobCo S.W.A.T.

Бърза реакция при инсулти

Технология с изкуствен интелект, разпознаваща симптоми на мозъчен инсулт е разработила българската компания Fast AI. Разработчиците на софтуера подчертават, че в него се акцентира върху бързата реакция, която е от решаващо значение за лечението и за намаляване на риска от настъпване на дългосрочни увреждания.

"Това, което виждаме в ежедневната практика е, че пациентите не идват навреме (в болница) и няма добро разпознаване на симптомите на инсулта от страна на пациента и околните", коментира д-р Радослав Райчев, невролог, практикуващ в Лос Анджелис, САЩ, и съосновател на стартъпа.

"По-малко от 1/5-та от хората например са чували за парадигмата FAST, базираща се на най-разпространената симптоматика инсулта като асиметрия на лицето, слабост в горните крайници, затруднения в говора и съдържаща призив за бързо търсене на спешна медицинска помощ", допълва Тодор Тодоров, другият съосновател на Fast AI.

Историята на приложението започва преди около две години, когато Тодоров и Райчев решават да разработят помощно AI-базирано софтуерно средство, фокусиращо се именно върху компонентите на FAST. От екипа споделят, че са осъзнали, че джобните и носимите мобилни устройства вече могат да бъдат надежден инструмент за разпознаване на симптоми на инсулт когато Apple пуска първия си смартфон със система за лицево разпознаване. Подчертава се обаче, че работата на приложениято на практика е достатъчно само наличие на селфи камера и някои други сензори. Според основателите на Fast AI дори повечето устройства от базовия клас в днешно време разполагат с необходимия хардуер.

Технологията изисква запис на около 30-секундно видео, на базата на което тя може да разпознава лицева асиметрия. Пациентът бива подканен да произнесе определени думи, като целта е да се определи дали присъства и друг често срещан симптом - затрудненият говор. Последната част на теста включва прехвърляне на смартфона от едната ръка в другата, където се проверява дали човекът може държи ръката си в изпънато положение пред него.

Занапред при навлизане на различни пазари се предвижда "трениране" на системата за добавяне на съответния език. Думите, които човек трябва да произнесе са подбрани така, че да са максимално международно използвани, но произношението им все пак може да е различно. Любопитен факт е, че първият език, на който е реализирана поддръжка, е българският.

При по-дългосрочно развитие на системата, т.е. при наличието на достатъчно голяма база данни, моделът да стане дори независим от използвания език, подчертава д-р Райчев.

Fast AI разполага с технологичен екип в България, както и партньори - специалисти невролози от няколко болници в Хасково, Стара Загора, Пловдив и София. За обучаване на изкуствения интелект, разпознаващ описаните симптоми, са използвани данни от проучване, проведено в България, в което са взели участие пациенти с инсулт, както и такива без инсулт, които са формирали необходимата контролна група. В проучването са участвали и пациенти, които са имали подобни оплаквания, но без наличие на реален инсулт. "Имаме доста добра база данни и вярваме, че нашата технология е на високо ниво именно благодарение на тях", допълва още Райчев. От екипа на Fast AI изказват специални благодарности на специалистите, които са помогнали за разработката на системата.

"Искаме да помагаме на обществото, с нашата технология", посочва в заключение Тодор Тодоров. "България е на едно от челните места по брой на глава на населението, както и по смъртност от инсулти. Затова в у нас използването на нашият продукт е безплатно."

Fast AI са един от високо оценените участници на регионалния кръг на StartUP World Cup 2022. От там определят участието си в състезанието като "една много добра школовка". "Участието в конкурса и особено достигането до финалите в САЩ може да е много сериозен трамплин за една стартираща фирма на международно ниво", подчерта д-р Радослав Райчев.

Излизането на сцена и необходимостта технологията да бъде представяне пред публика и инвеститори е насочило вниманието на екипа на фирмата към области, в които трябва да се поработи. "Това са най-вече въпроси свързани с комерсиализацията на продукта", обяснява Тодоров. "Получихме особено ценна обратна връзка, а през последната половин година особено акцентираме върху тази насока и по време на вътрешните си срещи. Вече имаме доста ясни вертикали, в които ще развиваме технологията си."

Половин милион работни места

Сред най-дискутираните теми по време на пандемията вероятно е нещо, което много наблюдатели нарекоха "новото нормално" в ежедневието на много хора - възможността за работа от дома, от офиса или от друго място. Въпреки че дистанционната работа не е нещо радикално ново, именно случилото се през последните години доведе до рязко увеличение на служителите, вършещи служебни задължения от дома си. Това пък принуди много компании да се замислят как да управляват своите офисни пространства

На тези промени от първо лице стават свидетели от младата българска (макар и регистриран във Великобритания) компания OfficeRnD. От там още преди около десетилетие виждат потенциал в разработване на решение за управление на офисни площи, като в началото целта е създаване на софтуерно решение за управление на споделени (или коуъркинг) пространства.

"Всичко беше супер, докато не не дойде Ковид. Тогава си мислех че идва краят - че ако изобщо не ти трябва офис, то нашите клиенти за обречени", спомня си Мирослав Мирославов, съосновател и директор на OfficeRnD. "Въпреки, че това за нас беше перфектната буря, нещата продължиха да се случват. Нещо повече - в един момент компании от цял свят започнаха да ни питат дали могат да ползват нашия коуъркинг софтуер за техните си офиси, така че да ги направят по-гъвкави."

От компанията признават, че в първия момент се оказват неподготвени, тъй като става дума за потенциални клиенти със съвсем различен модел на използване на вече съществуващия продукт. Запитванията обаче зачестяват и става ясно, че става дума за отваряща се бизнес възможност, на която трябва да бъде обърнато внимание.

"Видяхме много ясната нужда на почти всички компании в един момент да въведат нов вид управление за своите офиси, вследствие на Ковид и на новия работен режим", пояснява Мирославов. "Тоест това, че хората ходят в офисите нередовно, доведе до нужда от промяна на модела на тяхното управление."

На базата на тази глобална промяна фирмата получава възможност да създаде нов продукт. Стъпвайки върху вече създадената база за споделени офиси разработката се случва бързо и получава името OfficeRnD Hybrid и е предназначена за всякакви компании, искащи да управляват офисите си по нов и гъвкав начин. Към момента решението се използва от около 200 клиента. Паралелно споделените офиси, използващи OfficeRnD са около 1000, като по думите на Мирославов компанията е пазарен лидер. Двете ѝ решения сумарно управляват над 500 хиляди работни места - около 350 хиляди места в коуъркинг пространствата и 150 хиляди "бюра" в корпоративния сегмент.

Гледайки напред и наблюдавайки какво се случва тяхната сфера от компанията отчитат две основни тенденции. Първата е към намаляване на офис пространствата - организациите могат да използва по малко площ за същия брой служители, което идва с възможности за значителни спестявания. Паралелно с това обаче се забелязва и по-агресивно желание на на мениджъри и лидери на бизнеси да връщат хората към офисите. Последното е следствие на вече натрупалите се опит и специални проучвания за продуктивността на работниците. Мирославов цитира проучване на Станфордския университет в САЩ, според което работата в къщи за повечето професии води между 8 и 19% намаляване на продуктивността. Единствените случаи, при които се вижда много ясно подобрение в продуктивността е при свободните професии, или когато прекият ръководител разполага с директна видимост върху производителността на служителя на дневна база.

OfficeRnD са победител на квалификационния кръг на StartUP World Cup в България за 2021 г. Гледайки към участието на фирмата на финалите на състезанието в Сан Франциско през 2022 г. (финалите за 2021-ва се провеждат година по-късно заедно с тези за следващата година заради пандемията) Мирославов си спомня най-вече огромното разнообразие от идеи. "Не завиждам на журито", шегува се той. "Буквално трябваше да се сравняват летящи коли с неразрушими чорапогащници, принтиране на сърца, софтуер за офиси и какво ли още не."

Основният позитив, който той отчита от участието си в състезанието обаче произлиза именно от разнообразието. "Интересно беше да видим какво се случва, извън нашата сфера", заключва Мирославов.

Възстановяване на роботостроенето в България

Силен интерес към индустриалните роботи у нас наблюдават от младата компания RobCo S.W.A.T. (Special Ware & Tools). Тя създадена през 2015 г. и вече разполага с изцяло конструирани от нея машини и е привлякла сериозни клиенти от областта на автомобилостроенето, като Audi, Mercedes-Benz, Tesla, Volksvagen, както и от други индустрии, за които предлага телемеханични роботизирани системи за управление. По думите на Тeодор Георгиев, основател и директор на компанията, сред основните причини за интереса е недостигът на работна ръка, в комбинация с повтарящите се и монотонни задачи, характерни за много от производствата. Допълнителен стимул в тази посока е била и пандемията от Ковид-19.

RobCo S.W.A.T. е финалист в българския квалификационен кръг на StartUP World Cup през 2021 г., като там тя участва с идея за възстановяване на традициите на страната в сферата на роботите. "Нашата икономика не е добре подготвена да се възползва от скъпите системи за автоматизация на големите производители", разсъждава Георгиев. "Затова решихме, че е дошло времето да възстановим българското производство. Нещо повече, ние вече сме били на едно ниво с автоматизацията на запад."

"Според мен ако една държава няма собствени системи за автоматизация или собствена програма за интеграция на роботи тя става просто един клиент и бива претопявана", продължава Георгиев. "Ние наричаме тези системи дигитална азбука на бъдещето. Както кирилицата едно време ни е била нужна, за да имаме идентичност, така в момента имаме нужда от наши роботи, наши системи за автоматизация, които да ни дадат тази идентичност и да представят на картата на технологиите."

Фирмата е основала своя академия в Пловдив, работеща в две посоки - програмиране на логически контролери и роботизация. Програмируемият логически контролер (PLC) е цифрова електронна система, предназначена за производствена среда, която използва специални функции като логика, последователност, синхронизиране по време и т.н. за контрол на машини или процеси.

В сферата на роботиката RobCo S.W.A.T. организира обучения, свързани с индустриални роботи, визуализации и офлайн програмиране на машини от известни производители, като Yaskawa, ABB, KUKA, Fanuc, Panasonic и др.

"StartUP World Cup може би e най-силното състезание за стартъпи в България", коментира Георгиев. "Основният позитив според мен от него е обратната връзка от специалисти в областта на маркетинга и финансите. Всеки стартъп иска да премина във фаза на корпорация и е добре още от самото начало такова да бъде съзнанието и поведението на хората, стоящи зад него. Мисля, че събитие като това помагат в тази посока."

Интересен факт е, че името на фирмата е вдъхновено от българския робот "Робко 01". Това е учебен робот-ръка с 5 степени на подвижност. Разработен е през 1980-те години от ИТКР-БАН с за обучение по роботика и кибернетика. Произведени са около 17 хиляди броя. Проектиран е за работа с първия български персонален компютър "ИМКО-1" и последвалите го "ИМКО-2" и "Правец-8".