Световната банка проучва прилагане на блокчейн за инфраструктурните проекти

Световната банка публикува доклад, проучващ блокчейн технологията за инфраструктурни проекти като пътища, електроцентрали и инсталации за възобновяема енергия. Целта на проучването е да помогнат на Световната банка да реши дали да стартира пилотен проект за концептуална токенизирана сигурност.

Анализаторите от Global Infrastructure Hub изчислява недостиг на финансиране от 15 трилиона долара за инфраструктурни проекти за периода до 2040 г. Около 3-4 трилиона долара се харчат годишно за инфраструктура, като правителствата покриват по-голямата част от тях. През 2019 г. частните инвестиции в инфраструктура възлизат на едва 106 милиарда долара. Тъй като COVID доста изпразни държавните бюджети, вече има желание да се използват повече частни източници на финансиране, обясняват от Световната банка.

Въпреки това, много проекти за обществена инфраструктура са с минимален размер на инвестицията от 1 милион долара, което ги прави достъпни само за институции или лица с изключително високо нетно състояние.

Блокчейн потенциално може да помогне на инфраструктурните проекти по два различни начина. Единият е да преодолее недостига на финансиране чрез токенизиране на инфраструктурни ценни книжа, било то дългови или капиталови. Използването на блокчейн може да намали разходите за емисии, въпреки че ще са необходими средства със специално предназначение. Възможно е да се демократизира и достъпът, като го направи по-достъпен за по-широк кръг инвеститори.

Второ приложение е да се използва прозрачността на блокчейн за управление на инфраструктурни проекти на бюджетно ниво. Това включва споделяне на данни около поръчките за покупка и фактурирането между подизпълнители и изпълнители, за да се намали потенциалът за спорове между тях, както и с поръчителя.

Токенизацията замества чувствителен идентификатор (напр. уникален идентификационен номер) с нечувствителен еквивалент (напр. "токен"), който няма външно или използваемо значение или стойност. Тези токени се използват вместо идентификатори за представяне на потребителя в база данни или за удостоверяване по време на транзакции. Съпоставянето от оригиналните данни към токена използва методи - например рандомизация или алгоритъм за хеширане - които правят токените невъзможни за разместване и преобръщане без достъп до системата за токенизиране.

По-голямата част от доклада се фокусира върху потенциала на блокчейн, приложим към финансите. Той се сблъсква с значителни предизвикателства, особено на регулаторния фронт. Това отчасти се дължи на факта, че само няколко юрисдикции са изяснили третирането на токенизираните ценни книжа. И дори в тези случаи остава непроменено изискването достъпът да бъде ограничен до акредитирани инвеститори за определени видове ценни книжа.

Документът се фокусира върху токенизираните ценни книжа, а не върху криптовалутите, затова анализът е насочен към криптообщността, фокусирайки се върху публичния блокчейн и разпространение чрез децентрализирани финанси и криптоборси.

Малко са обаче криптоборси, които са лицензирани да боравят с ценни книжа. Намаляването на минималната инвестиция може значително да разшири инвеститорската база дори за акредитирани инвеститори, които могат да имат достъп до нея чрез регулирани места. Публичният блокчейн се разглежда като по-добър път за привличане на по-дребни инвеститори.