Съвременният облик на медийния мониторинг

Неслучайно се очаква глобалният пазар на инструменти за медиен мониторинг да достигне от 2.74 млрд. долара

през 2020 до 7.25 млрд. долара през 2028, показват данните на Fortune Business Insights.

Как обаче се извлича и обработва цялата тази информация, която достига до нас под различна форма: от новинарски бюлетини, през интерактивни дашбордове до изготвяне на анализи? Завесата пред тайните за модерния медиен мониторинг повдига Владимир Петков, главен изпълнителен директор на Identrics.

Мястото на технологиите

Автоматизацията е едно от ключовите решения, без които съвременният медиен мониторинг би бил невъзможен на фона на безбройните източници на информация. Всяка компания, която предоставя такъв тип услуги, на ежедневна база трябва да събере милиони документи, т.е. те трябва да бъдат намерени, агрегирани като сурови данни, филтрирани (спрямо полезността за клиента) и подредени. "Наблюдението се прави върху отворени източници на информация. Тук няма изкуствен интелект, а е традиционно събиране, индексиране и нормализация на данни, т.е. това е класически проект големи данни", разказва Петков.

Последващата обработка включва добавянето на метаинформация, което вече изисква използването на машинно и дълбочинно обучение - частта от ИИ, която наричаме естествена обработка на езика (NLP). Това означава, че с помощта на алгоритмите към оригиналния документ може да бъде добавен език, да бъде посочено какъв е сантиментът на материала, каква е темата, какви са основните именувани вътре обекти и какви са връзките между тях.

"Чрез десетки хиляди примери машините могат да бъдат обучени да извършват добавяне на определен вид метаинформация към суровите данни с качество, подобно на това, което хората постигат. В повечето случаи човекът би се справил по-добре от машината - с уговорката, че веднъж научена, тя е изключително производителна", обяснява Петков. В този смисъл алгоритмите предоставят значително предимство, когато трябва икономически ефективно да се установи какво "говорят хората" на фона на морето от информация днес.

Освен това използването на машини позволява да се постигне максимална представителност. Без тях последващият анализ би бил базиран на много малка извадка, което ще го направи субективен и ще доведе до загубата на знанието и стойността, които носят данните. "Медийното разузнаване е продукт на икономиката на знанието, затова е изключително важно да работим с максималните знания, налични в суровите данни, с които разполагаме", подчертава експертът.

След като тази стъпка бъде реализирана, идва моментът за писането на самия анализ - етап, който засега се изпълнява от хора. Но логично, когато задачите, свързани с мониторинга, откриването на релевантни статии и първичното осмисляне на огромните данни, се извършват с помощта на ИИ, се поставя въпросът дали съвсем скоро машините ще могат да пишат самостоятелно анализите.

Човешкият фактор

В момента ясно се вижда къде минава границата между работата на машините и тази на хората, но как ще се промени ситуацията в динамичната сфера на медийния мониторинг след няколко години?

"Съществена част от този процес е автоматизирана, няма как да бъде иначе. Но със сигурност колкото по-нависоко отиваме в така наречената верига на стойността, тя бива доставяна от хората. Машините в момента са по-добри, по-дисциплинирани и по-бързи от нас в изпълнението на еднотипни повтаряеми прости действия. Например, когато става дума да се копира и постави текст или да се провери какво е писано на даден сайт. Бих казал, че е безразсъдно и безсмислено да хабим таланта на човек за такъв тип работа", обяснява Петков.

Той посочва, че хората са добри в осмислянето на сложни концепции, в намирането на неочевидни решения, в откриването на смисъла между редовете и разбирането на сарказма и иронията. За експерта машините трябва да бъдат разглеждани като инструменти, които освобождават човека от повтарящите се задачи и му дават възможност да се фокусира върху по-стойностните процеси като консултиране, съветване, намиране на знания. Именно тези дейности в момента стоят на върха на пирамидата при осигуряването на стойност в сферата на медийния мониторинг и още дълго време ще се извършват от хора.

Приносът на A Data Pro

Когато става дума за технологични решения в сферата на медийния мониторинг, A Data Pro определено върви по гребена на вълната. Компанията следва последните тенденции, включително използва решения за генериране на естествена реч, при които машината създава текст и документ, както и система за абстрактиране на новини, която позволява един текст да бъде преразказан от машина с напълно различни думи и различна последователност на изреченията спрямо оригиналния вариант.

"В A Data Pro имаме всички възможности, с които една традиционна компания за медиен мониторинг разполага, а именно платформи за добив, филтрация, обогатяване и обобщаване на оригиналните данни. Същевременно благодарение на изследванията, които правим години наред в тази сфера; на услугите, които предлагаме; както и на лицензите, които сме придобили, можем да извършваме генериране на текст и автоматични доклади. Това е нещо, което много ни отличава не само на българския и европейския пазар, а и в глобален план", споделя Петков.

Друг особено популярен напоследък инструмент на компанията е този за измерване на ангажираността на аудиторията по конкретна тема в дадена общност или глобално. Крайният резултат е анализ в реално време, който не е основан на предпочитанията или субективните виждания на конкретни хора, а е изцяло базиран върху интереса на аудиторията за това, което пишат медиите. "Мисля, че това много добре показва как се променя индустрията и как използва технологиите, за да доставя стойност на различни видове икономически субекти, които взимат решенията си въз основа на това какво се публикува в медийното пространство", смята Петков.

Бъдещото развитие

Според експерта бъдещето готви няколко големи предизвикателства пред индустрията, но те не са технологични или научни. По думите му на първо място трябва да бъдат разрешени редица етични въпроси, свързани с прилагането и използването на алгоритмите и ИИ, така че да се избегнат залагането на предубеждения и дискриминация. От една страна, не бива да се спира прогресът, но в същото време трябва да има някаква рамка, в която всички автоматизации да се случват по един етичен начин.

Второто препятствие, което предстои да бъде преодоляно, е свързано с опазването на околната среда и осигуряването на чисти енергийни източници за работата на алгоритмите. Затова зеленият ИИ е една от целите, които все повече ще влизат в центъра на общественото внимание.

На трето място като предизвикателство Петков посочва справянето с разпръснатостта на данните вследствие от демократизацията на медиите и трансформацията на влияние. Информацията вече е не само в огромен обем, но и в най-различни формати и езици, а това затруднява да се определи кои са надеждните източници и какво е тяхното въздействие.

Петков допълва, че през следващите години индустрията на медийния мониторинг със сигурност ще продължи да въвежда иновации и да инвестира в изследвания и разработки, но не бива да оставя на заден план решаването на проблемите, свързани с етичния ИИ и устойчивото развитие.