Фалшивите новини и дезинформацията не са новост, но социалните медии дадоха сериозен тласък на тази порочна практика. Причините са ясни - социалните медии дават достъп до мигновена информация, възможност за бързо споделяне и разпространение на информация и възможност всеки да създаде новина, да коментира и т.н. Видяхме какъв може да бъде обсегът на дезинформацията по време на президентските избори в САЩ и все още сме свидетели на силата на дезинформацията по повод на ковид-19 и ваксините. Защо хората са склонни да вярват на фалшиви новини и има ли лек срещу дезинформацията? Това е темата на новия епизод 88 на подкаста ICTalks, в който гостуват Жюстин Томс, предприемач с дългогодишен опит в сферата на дигиталния маркетинг и преподавател в Нов български университет и "СофтУни", и д-р Преслав Наков, старши научен сътрудник I степен в Катарския институт по компютърни изследвания и доктор по компютърни науки от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Той е първият носител на наградата "Джон Атанасов", а в последно време работи активно по проект именно в сферата на дезинформацията TANBIH.
"Всичко, което се използва за дезинформация, е доста отиграно вече. Това са средства на пропагандата, които дълги години са разработвани. Много по-лесно е да се вярва на дезинформацията, защото много често тя ни сервира по-желани чисто психологически от хората новини или пък по-страшни новини, с които хората също се афектират и съответно са склонни да продължат разпространението им. И тъй като хората нямат достатъчно медийна грамотност, няма достатъчно разбиране за тези процеси и за технологиите, по които работят, много често стават жертва и така помагат на процеса на дезинформацията", коментира Жюстин Томс.
"Има и една друга причина, свързана с кризата на авторитетите и загубата на монопол върху достъпа до информация от страна на големите медии, които филтрираха част от информацията. Можем да го разглеждаме като задаване на дневния ред на обществото или като цензура, но положителната страна е, че много от тази информация беше филтрирана. В момента това го няма, в момента има абсолютно демократична мрежа. В социалните медии всеки може да каже каквото иска. Тяхната основна цел не е да ни дадат най-качествена информация, а да ни покажат максимално количество реклами", разказа Преслав Наков.
И още:
- Какъв тип фалшиви новини и дезинформация се разпространяват най-често в социалните медии?
- Има ли лек срещу дезинформацията и фалшивите новини? И как социалните медии могат да се преборят?
- Регулациите - могат ли да помогнат?
- И как в такива случаи ще се поддържа балансът между свободата на изразяване, която е основно човешко право, и борбата с дезинформацията?
Чуйте тук:
Следвайте ICTalks в Soundcloud, Spotify, iTunes или Google Podcasts.
Фалшивите новини и дезинформацията не са новост, но социалните медии дадоха сериозен тласък на тази порочна практика. Причините са ясни - социалните медии дават достъп до мигновена информация, възможност за бързо споделяне и разпространение на информация и възможност всеки да създаде новина, да коментира и т.н. Видяхме какъв може да бъде обсегът на дезинформацията по време на президентските избори в САЩ и все още сме свидетели на силата на дезинформацията по повод на ковид-19 и ваксините. Защо хората са склонни да вярват на фалшиви новини и има ли лек срещу дезинформацията? Това е темата на новия епизод 88 на подкаста ICTalks, в който гостуват Жюстин Томс, предприемач с дългогодишен опит в сферата на дигиталния маркетинг и преподавател в Нов български университет и "СофтУни", и д-р Преслав Наков, старши научен сътрудник I степен в Катарския институт по компютърни изследвания и доктор по компютърни науки от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Той е първият носител на наградата "Джон Атанасов", а в последно време работи активно по проект именно в сферата на дезинформацията TANBIH.
"Всичко, което се използва за дезинформация, е доста отиграно вече. Това са средства на пропагандата, които дълги години са разработвани. Много по-лесно е да се вярва на дезинформацията, защото много често тя ни сервира по-желани чисто психологически от хората новини или пък по-страшни новини, с които хората също се афектират и съответно са склонни да продължат разпространението им. И тъй като хората нямат достатъчно медийна грамотност, няма достатъчно разбиране за тези процеси и за технологиите, по които работят, много често стават жертва и така помагат на процеса на дезинформацията", коментира Жюстин Томс.