BEF 2013: Инвестирането в ШЛ мрежи и Големи данни е инвестиране в нас самите

Computerworld.bg
Computer World

BEF 2013: Инвестирането в ШЛ мрежи и Големи данни е инвестиране в нас самите

94 прочитания

Computerworld.bg

© Computer World


Големите данни се появиха наскоро във фокуса на ИКТ, те все още са мантра, но същевременно са и реалност и трябва да се съобразяваме с тях, да ги използваме, да ги превърнем в големи бизнес възможности, това заяви на Българския икономически форум 2013 Флорин Лупеску, главен съветник в Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия. - Широколентовият достъп е средството, с което тези Големи данни ще се прехвърлят, а за създаването на необходимата инфраструктура ролята на правителствата е наистина критично, те трябва да подкрепят развитието на широколентовите мрежи. Инвестирането в ШЛ инфраструктура и Големи данни е инвестиране в нас самите. Това засяга не само развлекателната индустрия и броя на ТВ програмите, а и всички сектори – здравеопазване, образование, променят профила на цялото общество“, добави Лупеску. Той даде пример със здравеопазването в САЩ, в което всяка година се харчат $300 млрд., така че възможностите за инвестиции в е-услуги са огромни.

Технологиите трябва да лежат върху правилната правна рамка, заяви Лупеску. Затова освен Големите данни, трябва да развиваме и законодателство, което гарантира неприкосновеността на личните данни и в цифровата среда. „Гражданите трябва да са убедени, че данните им, обработвани от тези системи, са защитени. И това не е технически проблем, а развитие на социалния договор между гражданите и властта, каза специалистът. - Цифровата идентичност е проблем на бъдещето.“

Лупеску посочи няколко предизвикателства пред цифровия сектор в ЕС:

1. В правната система значителен дял от информацията е цифрова, затова и в закони трябва да се въведе цифровия елемент, удобен за ползване от гражданите.

2. Комуникацията с властите трябва да стане предимно цифрова.

3. Обществените данни, притежавани от държавните органи, трябва да бъдат отворени към частния сектор, за да могат компаниите да открият нови възможност в тази огромна база данни.

4. Скоростта на качване на данни в Мрежата да бъде увеличена до над 30 Mbps, предимно за нуждите на видеокомуникациите.

5. Експанзия и масово проникване на безплатните Wi-Fi мрежи. „Цифровият шампион“ на България Гергана Паси предприема конкретни стъпки и обещава да направи страната ви „рай“ по отношение на безплатния WiFi достъп.

6. Пред мобилния широколентов достъп има редица предизвикателства, но той трябва да стане стандартно комуникационно средство.

7. Единният европейски пазар и всички обществени поръчки в ЕС трябва да станат изцяло цифрови. Системите за търгове на страните членки трябва да обменят информация.

8. Малките и средни фирми трябва да участват все повече в електронната търговия, генерирайки над 50% от продажбите.

9. Здравните услуги също трябва да станат цифрови.

10. На общоевропейско ниво трябва да се създаде хармонизирана платформа и стандарти за предоставяните електронни услуги в страните членки.

„Това са реални предизвикателства, с които скоро трябва да се справим и те да станат част от живота на гражданите на ЕС. Креативността и потенциалът на България са сред факторите за успешно решаване на тези предизвикателства. Българското правителство трябва да зададе нужните приоритети, за да се развие цифровото общество“, добави Лупеску.

Той говори по време на сесията „Цифровата икономика и нейните бизнес измерения“, в която участваха още Веселин Божков, председател на КРС, Христо Христов от МТИТС, Георги Брашнаров, председател на BASSCOM, Николай Недялков, изп. директор на Информационно обслужване, и Йото Райчев от Methodia. Сесията бе ръководена от Гергана Паси, „цифров шампион“ на България.

Големите данни се появиха наскоро във фокуса на ИКТ, те все още са мантра, но същевременно са и реалност и трябва да се съобразяваме с тях, да ги използваме, да ги превърнем в големи бизнес възможности, това заяви на Българския икономически форум 2013 Флорин Лупеску, главен съветник в Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия. - Широколентовият достъп е средството, с което тези Големи данни ще се прехвърлят, а за създаването на необходимата инфраструктура ролята на правителствата е наистина критично, те трябва да подкрепят развитието на широколентовите мрежи. Инвестирането в ШЛ инфраструктура и Големи данни е инвестиране в нас самите. Това засяга не само развлекателната индустрия и броя на ТВ програмите, а и всички сектори – здравеопазване, образование, променят профила на цялото общество“, добави Лупеску. Той даде пример със здравеопазването в САЩ, в което всяка година се харчат $300 млрд., така че възможностите за инвестиции в е-услуги са огромни.

Технологиите трябва да лежат върху правилната правна рамка, заяви Лупеску. Затова освен Големите данни, трябва да развиваме и законодателство, което гарантира неприкосновеността на личните данни и в цифровата среда. „Гражданите трябва да са убедени, че данните им, обработвани от тези системи, са защитени. И това не е технически проблем, а развитие на социалния договор между гражданите и властта, каза специалистът. - Цифровата идентичност е проблем на бъдещето.“

Лупеску посочи няколко предизвикателства пред цифровия сектор в ЕС:

1. В правната система значителен дял от информацията е цифрова, затова и в закони трябва да се въведе цифровия елемент, удобен за ползване от гражданите.

2. Комуникацията с властите трябва да стане предимно цифрова.

3. Обществените данни, притежавани от държавните органи, трябва да бъдат отворени към частния сектор, за да могат компаниите да открият нови възможност в тази огромна база данни.

4. Скоростта на качване на данни в Мрежата да бъде увеличена до над 30 Mbps, предимно за нуждите на видеокомуникациите.

5. Експанзия и масово проникване на безплатните Wi-Fi мрежи. „Цифровият шампион“ на България Гергана Паси предприема конкретни стъпки и обещава да направи страната ви „рай“ по отношение на безплатния WiFi достъп.

6. Пред мобилния широколентов достъп има редица предизвикателства, но той трябва да стане стандартно комуникационно средство.

7. Единният европейски пазар и всички обществени поръчки в ЕС трябва да станат изцяло цифрови. Системите за търгове на страните членки трябва да обменят информация.

8. Малките и средни фирми трябва да участват все повече в електронната търговия, генерирайки над 50% от продажбите.

9. Здравните услуги също трябва да станат цифрови.

10. На общоевропейско ниво трябва да се създаде хармонизирана платформа и стандарти за предоставяните електронни услуги в страните членки.

„Това са реални предизвикателства, с които скоро трябва да се справим и те да станат част от живота на гражданите на ЕС. Креативността и потенциалът на България са сред факторите за успешно решаване на тези предизвикателства. Българското правителство трябва да зададе нужните приоритети, за да се развие цифровото общество“, добави Лупеску.

Той говори по време на сесията „Цифровата икономика и нейните бизнес измерения“, в която участваха още Веселин Божков, председател на КРС, Христо Христов от МТИТС, Георги Брашнаров, председател на BASSCOM, Николай Недялков, изп. директор на Информационно обслужване, и Йото Райчев от Methodia. Сесията бе ръководена от Гергана Паси, „цифров шампион“ на България.

Най-новото



Microsoft готви ултралека операционна система

Microsoft готви ултралека операционна система

  • 0
  • 236







Още от Digitalk ›
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК