Няколко държави, отново включително България, миналата седмица са получили мотивирани становища и поради неуведомяване на комисията за мерките за транспониране на още една директива в областта на авторското право и сродните му права, приложими за някои онлайн предавания.

В отговор държавите трябва да посочат пред комисията в рамките на следващите два месеца стъпките, които предприемат по въпроса. Ако той остане неразрешен, ЕК може да предяви иск срещу тези страни пред Съда на Европейския съюз.

Директивите на ЕС за авторското право

През 2016 комисията предложи да се актуализират правилата на ЕС относно авторското право, така че те да се приспособят към новия начин на създаване, разпространение и достъп до творческо съдържание онлайн. През същата година комисията направи и предложение за обновяване на разпоредбите на блока, с които се улеснява получаването на разрешение за използване на обекти на авторско право за онлайн предаване или препредаване на радио- и телевизионни програми в полза на европейските потребители.

Двете директиви имат за цел да модернизират правилата за авторското право, за да могат потребителите и творците да се възползват от възможностите на дигиталния свят. Те защитават носителите на права от различни сектори, като стимулират по-широкото създаване и разпространение на висококачествено съдържание.

Първата директива обаче се оказа противоречива още от въвеждането й, отчасти заради сблъсъка между платформите и издателите по член 15, който позволява на вторите да получат справедливо възнаграждение при преизползване на тяхното съдържание онлайн.

Освен това член 17 също предизвиква въпроси, тъй като налага поемане на отговорност за нелицензирани материали с авторски права на платформите. По-конкретно става дума за автоматизирания механизъм за премахване на съдържание, който е необходим, за да се постигне съответствие.

През април Съдът на ЕС публикува решението си по иска, предявен от Варшава, именно във връзка с член 17 от Директивата за авторското право. Според Полша правилата застрашават свободата на речта, тъй като тези системи могат по погрешка да премахнат легално съдържание. Съдът призна за рисковете за потенциално нарушаване на свободата на изразяване, но посочи, че съществуват достатъчно гаранции. На практика с решението се потвърждава изискването държавите членки да въведат разпоредбата в националното си законодателство.