"Стража" на демокрацията, или как технологиите помагат на обществения контрол

Tерминът "демокрация" произлиза от старогръцките думи "demos" ("народ") и "kratos" ("власт") и в буквален превод означава "власт на народа". За да бъде упражнявана тази власт обаче, е нужен постоянен обществен контрол върху действията на народните представители - задача, която става все по-трудна в съвремието както заради постоянно усложняващите се обществени и политически процеси, така и заради растящите обеми от информация, на базата на които трябва да бъде реализиран той.

За да подпомогнат българските граждани в тази им мисия, екип от ентусиасти, воден от определящия себе си като "демократичен ентусиаст, блогър и компютърен човек" Благослав Михайлов, създава платформата за проследяване и анализ на парламентарната дейност "Стража".

"Стража" не е насочена към професионалистите, въпреки че е много използвана и от тях. Тя е предназначена за обикновените граждани и е част от нашето разбиране, че чрез технологии можем да направим една много по-добра демокрация. Искаме, от една страна, да помогнем на гражданите да следят много по-отблизо дейността на народните представители и да дават обратна връзка, а от друга - да дадем на въпросните народни представители по-силен стимул да работят в интерес на тези, които са ги излъчили. Сега гражданите могат да видят какво е правил всеки депутат в последните 20 години", обяснява ръководителят на екипа.

Липсата на отговор като мотивация

Благослав Михайлов завършва "Изкуствен интелект" в Шефилдския университет и преди пет години се прибира в България. Вместо да се развива по основната си специалност, той се фокусира върху уеб разработката и създаването на игри, като едновременно с това мисли върху един екзестенциален въпрос - какво може да направи с технологиите, което да има осезаемо положително влияние върху обществото.

С него се свързва Фридрих Крепиев, друг от основателите на "Стража", който по това време учи медицина в Мюнхен, където е имал възможност да използва местната платформа за проследяване на работата на депутатите Abgeordneten Watch. Нейната основна идея е да се задават въпроси на народните представители, като статистиката сочи, че над половината от тях отговарят на зададените въпроси.

"Решихме да направим нещо подобно за България, но тук връзката между депутати и гласоподаватели не е толкова развита, което означава, че не е ясно колко от тях ще отговарят на зададените въпроси. За да стане възможно повече народни представители да са заинтересовани да го правят, трябваше преди това да бъде скъсена тази дистанция, като първо популяризираме платформата и дадем възможност на гражданите да се запознаят в дълбочина с работата на техните избраници", спомня си Благослав Михайлов.

Водени от това си желание и разбирането, че технологиите могат да бъдат инструмент за социална промяна, от екипа се обръщат към глобалната мрежа Parliamentwatch Network, която обединява много подобни платформи по цял свят. Отговорът така и не идва, но това не само не убива ентусиазма на екипа, а и го насърчава. Така, в началото на месец юли 2021 г. е учредена Фондация "Стража", а месец по-късно е пусната тестова версия на интернет страницата. В началото на същата година от екипа вече са отбелязали първата си победа - НС променя закон, според който поименните гласувания се публикуват до седмица, и официалният срок става 24 часа, а през октомври "Стража" официално се появява пред света.

Как се създава и развива една платформа за граждански контрол над политическите решения? Какви са най-големите предизвикателства пред един подобен проект? Какво е бъдещето на платформата? Благослав Михайлов разказва пред Digitalk какво е да бъдеш "Стража":

Какво представлява платформата "Стража"?

Това е платформа, която предоставя официални отворени данни от парламента в разбираем вид. В нея може да бъде намерена историята на всеки един народен представител 20 години назад. Това не може да се види на сайта на парламента, тъй като всяко отделно участие на един народен представител в даден състав на НС се завежда като на различен човек. Няма обща история. В профила на всеки един от тях са изброени народните събрания, в които са участвали, но за да се намери информация за тях към онзи момент, трябва да се отвори връзката, да се намери същия човек и така да се стигне до информацията. Ние събираме тези данни и ги структурираме, правим връзката във времето.

На второ място, взимаме поименните гласувания, които са представени в сайта на НС като таблици от Excel - вертикално имената на депутатите, а хоризонтално цифри, плюсове, минуси и всякакви знаци. За да разбере един човек кой депутат как е гласувал, трябва да отвори втора таблица, за да разбере коя колонка на кое гласуване съответства. Ние събираме и подреждаме цялата тази информация. В нашата база данни има връзка между всеки депутат и неговите гласувания.

Платформата "Стража" също така предоставя данните, свързани с поименните изказвания. Стенограмите представляват много дълги текстове и когато някой иска да намери какво е казал даден народен представител, трябва да отвори всяка една стенограма, да търси определени ключови думи и да чете огромно количество информация. В нашата платформа всеки гражданин може да влезе в профила на всеки депутат, да въведе ключовата дума и веднага да види какви изказвания има той по тази тема.

Как стигнахте до идеята за създаване на платформата и какви предизвикателства пред българското общество трябва да реши тя?

В момента всички тези данни се предоставят, но във вид, който е полезен за ограничен кръг експерти. По този начин гражданите трябва да слушат експертите и да се доверяват на това, което те им казват. В България обаче хората не вярват лесно и това затруднява допълнително гражданския контрол. За да функционира той, един експерт трябва да вземе данните, да ги анализира, да стигне до някакъв извод, да направи доклад и след това да го популяризира. Но когато в една държава е загубено доверието в експертите и гражданските организации, резултатът е незадоволителен.

В същото време как един гражданин може да се информира, след като за да работи с отворени данни, са му нужни умения, които той няма. А и време. Ако искаме да имаме общество от информирани граждани, трябва да полагаме усилия тази информация да бъде представяна ясно на хората и те с минимална инвестиция на време да имат достъп до всичко. Обществото трябва да следи функционирането на държавата, но всеки човек е зает в голяма част от времето и си има не повече от няколко минути на ден за това. Колкото повече неща може да види в тези минути, толкова по засилен контрол може да упражнява. Това важи и за местни проблеми, които не са в полезрението на националните медии.

На какви технологии е базирана платформата и как обезпечавате нейното функциониране?

Данните се извличат през API на официалната страница на Народното събрание, за което всъщност никой не знаеше. През него много бързо могат да бъдат сваляни базите данни, след което ги преобразуваме в схемата, която ни е нужна на нас, и правим няколко обработки. На първо място свързваме депутатските профили по три имена и дата на раждане, което си има своите предизвикателства. След това с помощта на скриптове откриваме всички разминавания в данните, което превръща нашата платформа в по-достоверен източник на информация дори от администрацията. Тъй като за нас достоверността на данните е изключително важна, скриптовете ни са така направени, че когато не намерят нещо, което търсят, спират да работят. Аз оправям ръчно всяка грешка и скрипта продължава работата си.

При стенограмите скриптът търси модели къде има изказвания и къде има имена и ги свързва. Той обаче трябва да ги свърже с конкретна личност в базата данни и тук идва трудната част, тъй като стенографистите често допускат грешки в имената. Когато алгоритъмът намери несъвпадения, той ги изкарва на екрана, аз ги оправям и отново го пускам да работи. По този начин успях за по-малко от месец и да вкарам в платформата над 2 600 стенограми с общо 500 000 изказвания - 73 млн. думи или около 1 GB чист текст.

Какви са основните предизвикателства пред реализацията на подобен проект и как стоят нещата с монетизацията ѝ?

Устойчивостта е основно предизвикателство пред подобни платформи, тъй като тяхното развитие минава през пикове и спадове. Има моменти, в които много се шуми около "Стража", в други не. Платформата трябва да извлича максимума от пиковете и да е максимално устойчива при спадовете. Това означава, че тя трябва да бъде достатъчно евтина за поддръжка по време на спадовете, а по време на пиковете да може да извлича максимума, като успява да понася целия трафик и огромно натоварване в кратки моменти. Затова и от техническа гледна точка "Стража" е 99% е статичен сайт и няма нужда да се фокусираме толкова много върху оптимизацията на базата данни и защитата от атаки. Той няма почти никакви подвижни части. Това са просто едни файлове, които нямат нужда от голям сървър, който да обработва заявки.

По отношение на финансирането моделът, който сме избрали, е този за набиране на средства от голям брой хора (crowdfunding), като сме задали критерия, че завинаги ще приемаме само дарения в малки размери от физически лица. Идеята ни е даренията да са толкова малки, че да не може платформата да влезе в каквато и да било зависимост. По този начин искаме да покажем, че подобни проекти могат да бъдат създадени и поддържани без някой да стои зад тях - бизнес, европейски програми или държавата. Демокрацията е процес, който действа отдолу нагоре, а не обратно. Така че, за мен това е правилния начин на финансиране - предпочитам да си прекарвам времето в това да правя сайта по-добър за хората и те да даряват за него, отколкото да го хареса някой бюрократ или бизнесмен.

Вече имаме стотици дарители, като сме определили два типа дарения - месечни и еднократни. Най-често даряваните суми са на стойност между 10 и 20 лева. Всички отчети ще бъдат публикувани на сайта, за да има нужната прозрачност относно финансирането.

Към днешна дата "Стража" има средно между 100 и 150 уникални потребители на ден. Всеки сам може да прецени дали това е достатъчно за подобряването на демократичните практики в България, но от екипа са категорични не само, че ще продължат да поддържат платформата, но и че ще я развиват. Засега Благослав Михайлов си е поставил за цел да въведе допълнителни функционалности, които да позволят на гражданите да оставят отзиви за народните представители, да харесват определени изказвания в стенограмите, да провеждат обществени обсъждания по различни законопроекти. Но целите му далеч не се изчерпват с това - най-големият приоритет на "демократичния ентусиаст, блогър и компютърен човек" е да създаде платформа, в която гражданите да могат да се запознават по отблизо с държавния бюджет и да се научат да разчитат неговото значение.