Инфлацията е новият фактор, който променя използваните разплащателни методи

Paysafe

Инфлацията е новият фактор, който променя използваните разплащателни методи

Според последното проучване на Paysafe сигурността, удобството и проследимостта на онлайн плащанията са водещи за българските потребители

Мария Динкова
754 прочитания

Paysafe


Ако последните две години Covid-19 беше факторът, който имаше най-голямо отражение за това какъв метод на разплащане ще предпочетат потребителите, то тази година въздействието на пандемията отслабва за сметка на инфлацията и динамичната финансова обстановка. Увеличаващите се цени на енергията, храните и други продукти от първа необходимост категорично оказват своето влияние върху избираните начини за извършване на транзакции.

Затова не е изненадващо, че българите продължават да предпочитат безкешови методи на плащане, като 52% от сънародниците ни споделят, че плащат все по-малко в брой в сравнение с две години по-рано. За 41% именно кризата с Covid-19 e причина за трайната промяна в платежните им навици, а сега вече допълнителен фактор е покачването в разходите на потребителите (за 45%) в края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато инфлацията бележи нови пикове.

Това показват данните от последния доклад на Paysafe: "Изгубени в трансакциите с основна тема "Потребителско поведение и платежни методи през 2022 г.: онлайн разплащания в ера на несигурност", извършено от Sapio Research. В него софтуерната компания проследява тенденциите в поведението на потребителите и нагласите им към видовете плащания. То е проведено през април 2022 г. сред 11 000 потребители от САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Австрия, България, Италия, Перу, Чили и Бразилия.

По думите на Иван Петров, вицепрезидент "Софтуерно инженерство" в Paysafe, три са основните причини зад предпочитането на безкешови плащания:

  • по-голямо удобство, свързано с пандемията и спазването на ограничителните мерки
  • по-добра сигурност и отпадане на нуждата за предоставя на лични данни и финансова информация
  • по-точна проследимост на разходите - за какво, към кого и кога е било платено.

Тенденцията обаче определено не е локална, а се наблюдава във всички страни, където е извършено проучването. Високите цени на горивата и храните, както и цялостната динамична финансова среда мотивират домакинствата в световен мащаб да променят начините си на плащане, за да получат по-добра проследимост на средствата и разходите си. Цената на живота е принудила 44% от потребителите да трансформират своите навици за онлайн плащания, като 40% преминават към такива, които позволяват да проследяват по-точно разходите си, и 21% започват да избягват плащането на кредит.

Влиянието на инфлацията върху навиците на потребителите се отразява и на е-търговците, които също трябва да се адаптират към новите правила на играта. "Затова онлайн търговците трябва да се фокусират върху да предоставят алтернативни методи за плащане, излизащи извън рамките на традиционните картови плащания. Също така се наблюдава много голям интерес и към алтернативни методи за кешови разплащания като eCash. Съответно тези търговци, които съумеят да предоставят това на своите клиенти, ще запазят тяхната лоялност към своите продукти", разкрива Петров.

Дебитна карта или дигитален портфейл?

Дебитните карти, кредитните карти и дигиталните портфейли остават най-популярните методи за онлайн плащания, се посочва още в доклада. На глобално ниво 59% от потребителите използват дебитни карти, като за последните 12 месеца се наблюдава значителен ръст дори и в държавите, където традиционно кредитните карти имат популярност.

У нас в сравнение с година по-рано почти една втора от анкетираните (45%) използват своята дебитна карта значително по-често от респондентите във Великобритания (39%), Германия (29%), Италия (21%) и Австрия (21%). Също така близо 75% от българите са платили с карта поне веднъж в последния един месец.

На следващо място по значение са дигиталните портфейли, които се прилагат от 33% от запитаните глобално. В България ползвателите на този тип решения продължават да увеличават своя дял (24%) спрямо година по-рано. 42% от сънародниците ни признават, че са използвали този метод за онлайн покупка през последния месец. Като цяло дигиталните портфейли се предпочитат, защото не изискват въвеждане на финансови данни онлайн, както и наличие на физическа карта. Още един позитив е възможността за по-лесна и бърза проследимост на трансакциите, анализи на разходите и т.н.

Разплащанията с криптовалути също набират популярност, като у нас 10% от потребителите отбелязват, че ги предпочитат. Това извежда България на второ място след американските потребители (12%), които избират този метод за разплащане. В същото време цели 17% от българите са заявили, че са използвали криптовалути през последни месец при извършване на онлайн плащане.

Сигурността печели битката с удобството

Според доклада сигурността е водещ фактор за българските потребители, когато трябва да избират метод за онлайн плащане. 55% от сънародниците ни не се чувстват комфортно да въвеждат своите финансови данни онлайн. 68% предпочитат да не се налага да споделят подобна информация, когато пазаруват в дигиталното пространство, а 50% са по-притеснени за онлайн измами сега в сравнение с преди 12 месеца. Петров обаче подчертава, че потребителите все пак търсят своеобразен баланс между сигурност и удобство, като те биха избегнали методи, които затрудняват извършването на плащането.

Интересно е да се отбележи, че се наблюдава значително увеличение на доверието на потребителите към мерките за сигурност, предприемани от търговците. Ако през 2020 само 18% от запитаните са били удовлетворени от баланса между сигурност и удобство, то през 2021 този процент е 26, а през тази година вече е 44. Същевременно 64% от хората предпочитат да пазаруват от търговци, които вече разполагат с тяхната финансова информация, като за България делът на тези клиенти е 63%.

Това обаче рязко се променя с увеличаването на сумата, която ще се плаща. Над две трети от анкетираните се чувстват комфортно да пазаруват онлайн при суми около 150 евро или еквивалента в местна валута. Но при 500 евро броят на клиентите пада на 26%, а при над 1500 евро е едва 5-3%.

Иновации срещу традиции

Данните от доклада разкриват още, че продължава сблъсъкът между традициите и иновациите, когато става дума за разплащания и банкиране. 47% от потребителите предпочитат традиционните банки, защото предлагат по-добро обслужване и могат да разчитат на тях за финансови съвети. Физическият контакт и личното отношение на банковите консултанти остава важен фактор за българските потребители.

Едновременно с това 41% споделят, че онлайн банките, или т.нар. необанки, имат по-добро дигитално потребителско изживяване спрямо предлаганото от традиционните банки. Те също така са предпочитани заради по-ниските такси (41%) и модерни функционалности, които помагат да се контролират по-ефективно разходите (40%).

Според експертите от Paysafe необанките се намират в повратен момент от своето развитие, като те, подобно на онлайн търговците, трябва да положат допълнителни усилия, за да се адаптират. Ако могат да докажат предимствата на своите продукти, то те ще бъдат добре позиционирани да хванат вълната на възможностите, които тези нови технологии предлагат. Особено значение ще има увеличаването на сигурността и гарантирането на по-голяма бързина и удобство при предлаганите услуги.

Финтех грамотност

Друг ключов аспект, който засяга докладът, е този за грамотността на потребителите по отношение на финансовите технологии. Въпреки че Covid-19 промени осезаемо нагласите към използване на безкешови платежни инструменти, 62% от българите споделят, че биха се притеснили, ако не могат да платят в брой за услуги и продукти. За 54% от сънародниците ни плащането кеш все още е най-надеждно.

В допълнение голяма част от потребителите не само у нас, но и глобално посочват, че не са запознати с понятието "вградени разплащания" (embedded payments). То се отнася за интегрирането на дигитални плащания в платформи и приложения, например за е-търговия, вместо да бъдат добавяни впоследствие чрез доставчик трета страна или банкова услуга. Почти половината от анкетираните по света (49%) признават, че никога не са чували термина, макар повечето вероятно дори са използвали подобни решения. У нас пък 54% от потребителите споделят, че не знаят достатъчно за вградените плащания. Добрата новината обаче е, че много от анкетираните са отворени към технологията, като около една трета смятат, че ще я използват през следващите две години, ако научат повече или тя стане по-широко достъпна.

В тази връзка докладът заключва, че през следващите месеци и години основна роля в битката за конкурентно предимство ще има образоването, тъй като липсата на знание за дадена финансова технология се превръща в сериозно препятствие за нейното възприемане от потребителите. Например вградените разплащания имат значителен потенциал за растеж, стига търговците, доставчиците на банкиране като услуга и други играчи в сектора да образоват потребителите за възможностите на тези решения.

Ако последните две години Covid-19 беше факторът, който имаше най-голямо отражение за това какъв метод на разплащане ще предпочетат потребителите, то тази година въздействието на пандемията отслабва за сметка на инфлацията и динамичната финансова обстановка. Увеличаващите се цени на енергията, храните и други продукти от първа необходимост категорично оказват своето влияние върху избираните начини за извършване на транзакции.

Затова не е изненадващо, че българите продължават да предпочитат безкешови методи на плащане, като 52% от сънародниците ни споделят, че плащат все по-малко в брой в сравнение с две години по-рано. За 41% именно кризата с Covid-19 e причина за трайната промяна в платежните им навици, а сега вече допълнителен фактор е покачването в разходите на потребителите (за 45%) в края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато инфлацията бележи нови пикове.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК