GATE анализират как онлайн гигантите се борят с дезинформацията

Задълбочен анализ как се спазва създаденият от Европейската комисия "Укрепен кодекс на поведение относно дезинформацията" от страна на големите онлайн платформи у нас провеждат учени от института GATE към СУ "Св. Климент Охридски". Той е базиран върху данните, предоставени от самите платформи, съгласно подписаното преди година от тях споразумение.

Анализът обхваща различни анализирани от самите компании периоди, като всички доклади са за миналата година. Той се основава на трите основни стълба в кодекса: рекламата - включително политическата; целостта на услугите и предоставянето на повече възможности на потребителите, изследователите и проверителите на факти. В тази последователност те са анализирани, като авторите са създали собствена методология, свързана с оценката на предоставената от големите платформи информация.

Обобщените резултати показват, че отговорите, свързани със стълба "Реклама и политическа реклама", не отговарят на изискванията на кодекса и това е областта, където платформите са декларирали, че въпросите към тях са най-неподходящи.

При изпълнението по втория стълб - "Цялост на услугите", се наблюдават по-подробни обяснения, особено от страна на Google. Въпреки това не е предоставена проверима информация, посочват изследователите. И ако Microsoft, Tik Tok и X/Тwitter смятат, че повечето от мерките са неприложими, Meta предлага отговори за всичките мерки по този стълб, допълват те.

В направлението "Предоставяне на възможност на потребителите, изследователите и проверителите на факти" платформите не успяват да предоставят необходимите данни.

"Ако не бъдат предприети спешни регулаторни действия съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), няма да е възможно представително широкомащабно изследване на разпространението и въздействието на дезинформацията по време на предстоящите европейски избори", предупреждават учените.

Те настояват големи онлайн платформи като X (бившата Twitter), които се отказаха от изпълнение на Кодекса, да понасят последствия, за да се обезсърчат подобни действия при останалите.

Говорейки за нужда от хармонизацията и еталон за данните, анализаторите дават и още една ключова препоръка - Европейската комисия да създаде обща широкомащабна инфраструктура за обработка на данни на територията на целия съюз, както и механизъм, при който изследователите да споделят своя опит. Учените отбелязват, че това е особено важно за държавите - членки на ЕС, с по-малки езикови и финансови ресурси, като например България, Румъния, Словакия.

Изследването препоръчва над десет стъпки, които биха могли да бъдат предприети спешно от Европейската комисия, от една страна, и много големите онлайн платформи, от друга, за да се подобрят прозрачността и качеството на предоставяните от корпорациите отчети.

Разработката е по координирания от GATE проект БРОД (Българско-румънска обсерватория за дигитални медии). БРОД е финансиран от Европейската комисия с цел създаване на регионални хъбове за изследване на дезинформацията в онлайн платформите. Тези центрове работят в пряка координация с Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO).

"През юни 2022 г. големите онлайн компании Google, Meta, Microsoft, TikTok и Twitter (наскоро ребрандиран като X), както и фирми от рекламната индустрия и неправителствени организации подписаха кодекса. Основната му цел беше да се даде възможност на индустрията да се саморегулира в усилията си срещу онлайн дезинформацията след лавинообразното й нарастване след БРЕКЗИТ, разкритията, свързани с "Кеймбридж Аналитика" и избирането на президента Доналд Тръмп, пандемията от ковид и началото на войната в Украйна", обясняват от GATE.