Пловдивската пивоварна Hills готви свой IoT продукт

Тихомир Рачев

Пловдивската пивоварна Hills готви свой IoT продукт

Борислав Минков, основател на Hills, разказва за бъдещи планове и тенденции на пазара

Александър Главчев
1036 прочитания

© Тихомир Рачев


Борислав Минков след години живот в Германия през 2007 г. се завръща в родния Пловдив заедно със съпругата си. Повод за решението е раждането на първото им дете и желанието то да вижда своите баби и дядовци. Година по-късно той създава своя ИТ компания, наречена Novarto, която е консултант и интегратор на бизнес софтуер. През 2016 г. пък стартира свой втори бизнес - пивоварната Hills.

Статията е част от рипорта "Пътят към умната фабрика" на Digitalk от 02/2022 г.
Цялото издание можете да намерите в дигиталната библиотека.

Г-н Минков, как започна историята на Hills?

Много пъти съм разказвал тази история. През 2011 г. се връщахме от двуседмичен проект в Калифорния и в Мюнхен трябваше да се прекачим на друг полет. Там на летището има една пивоварна, типичната немска пивоварна, където се забляхме по вайс бирата и си изпуснахме самолета. Случката се развива точно преди Великден, т.е. на другия ден трябваше да сме със семействата си. В отчаянието си взехме решение, че трябва да променим нещо и да направим така, че да не трябва да се пътува отново до Германия или някъде другаде, за да се пие хубава бира.

Вие сте ИТ човек, как стана връзката, спойката между технологиите и бирата? Доколкото разбирам, всичко е започнало като хоби...

Да, започнахме като хоби. Както хората правят малки винарни, така ние решихме да направим малка пивоварна. С времето започнаха да излизат много допълнителни нужди, свързани с качеството, което е основната ни мисия. Съответно инвестицията се увеличаваше и всичко лека-полека започна да е все по-сериозно и професионално.

От технологична гледна точка се сблъскахме точно с това, за което консултираме нашите клиенти - как да планираме ресурсите си. Тук влизат данни като това колко малц имаме, колко капачки, бутилки, етикети, в комбинация с данни за поръчките. Това позволява планиране на производството и връзката с подизпълнители и клиенти.

В Novarto се занимаваме с бизнес консултиране и имплементация на бизнес софтуер. Винаги съм предполагал, че с един Excel човек може да се справи добре, но в крайна сметка се оказа, че това не е толкова лесно и наистина има нужда от информационна система, или ERP, която да следи тези неща по интегриран начин. Да е ясно колко можем да произвеждаме, какво е търсенето, какви са наличностите в склада. Ето капачките например ги поръчваме от Италия и ги получаваме два месеца по-късно. Ако не ги поръчаме навреме, няма да има с какво да затваряме бутилките.

Нещата се усложняват допълнително от непостоянността на поръчките. Това е от ключово значение за крафт производство като нашето. Събирането на информацията на едно място ни позволява да планираме по-добре.

Поначало ли имахте визия Hills да е нещо максимално дигитализирано, или това се случи впоследствие?

Водещото за нас винаги е било качеството. От една страна, бирата е рецепта, която ако се спазва, би трябвало всичко да е наред. Това обаче касае смесването на дадени количества малц и хмел с вода. Оттам нататък процесът включва стриктен контрол на температури по минути. Варката е много важен фактор за качеството на бирата. Извличането на захари и ензими от малца в крайна сметка е най-важният процес и в крайна сметка това, което се изхвърля като отпадък, да е само целулоза.

След това, по време на ферментацията, е необходимо стриктно следене на температурата. Най-общо казано, има два вида ферментация - долна и горна. От първата се получават т.нар. лагер бири, а от втората - по-малко познатият у нас стил ейл. Ние можем да правим и двата вида, зависи каква мая слагаме.

По-важното от технологична гледна точка е, че двата вида бира ферментират при различна температура в съответната част на съда. Още когато избирахме решенията за пивоварната, искахме процесът да е сигурен и гарантиран, което означава да е контролиран от компютър.

Стартирахме с пет ферментатора от реномиран производител, свързани с централен компютър, с което се гарантира, че нещата всеки път се случват по един и същ начин. Когато започнахме да се разрастваме обаче, осъзнахме, че това е доста скъпо удоволствие. Следващите ферментатори, които купихме, бяха от България и тях не ги свързахме със системата. Като неин недостатък отбелязахме, че достъпът става само на място. Няма например мобилно приложение, за да следим какво се случва дистанционно.

Затова започнахме да търсим други начини за следене на показатели по време на ферментационния процес. Замислихме се какво друго е важно освен температурата, какви са характеристиките на пивната мъст и как те се променят. Най-общо казано, ферментацията е процес, при който маята изяжда захарите, при което се образуват въглероден диоксид и алкохол. При превръщането на захарите в алкохол се променя плътността на течността.

Измислихме начин за следене на плътността. Традиционният начин на работа е технолози на място всеки ден да взимат проби, които се изследват с лабораторно оборудване. Ние разработихме и въведохме продукт, наподобяващ плувка, който нарекохме "Скептер". Това устройство стои на повърхността на течността и при намаляване на плътността ѝ започва да се накланя.

Това звучи като интернет на нещата - дистанционен сензор, следящ даден показател...

Това е реалността, да. Въпросното устройство е оборудвано с модем и предава данни към централен сървър. Информацията се анализира, което ни позволява да знаем какво се случва при всяка ферментация. В реално време виждаме промяната на температурата, промяната на плътността. По този начин гарантираме качество на ферментационния процес.

Пак от гледна точка на IoT гледаме и в посока транспорта на бирата. Искаме да следим при какви условия се съхранява тя. Живата непастьоризирана бира по правило се съхранява на по-студено и тъмно. При дистрибуцията на кеговете ни интересуват различни показатели, включително колко се клатят и каква е температурата.

На една следваща фаза си представям да поставяме специални устройства вътре в кеговете, които да събират данни по време на транспорта. В случай че оборудваме системата със SIM карти, клиентът ще може да види пътя на бирата до себе си.

Какъв ефектът от тази система?

Основното е, че гарантираме контрол, който не изисква технолозите да са на място. Това променя много нещата. В обичайния случай, ако се направи варка в четвъртък или петък и тръгне бурна ферментация, хората през събота и неделя трябва да са на място, да вземат и изследват проби. Сега технолозите могат да си седят вкъщи, да следят показанията за температура и плътност и да реагират, ако се наложи.

Кой беше най-трудният момент по време на целия проект?

Най-трудният момент е сработването между хардуера и софтуера, както и знанията за конкретната индустрия. В един IoT проект се изискват познания в области като писането на софтуер, моделирането на данни, тяхната трансформация и анализиране и т.н. Изграждането на споменатия "Скептер" пък изисква хардуерни познания - кои са най-добрите датчици, колко енергия изразходват, каква трябва да е батерията, какви са условията на работа. Примерно в момента преминаваме от пластмаса към инокс, това е нещо, което влияе на измерването.

Разкажете повече за разработения от вас "Скептер". Планирате ли да го предлагате и на други пивоварни?

Идеята наистина е да предложим услуга на пазара. В момента преминаваме от фазата на прототипите към минимален жизнеспособен продукт, т.е. нещо, за което сме сигурни, че можем да продаваме. Следващите задачи са свързани с това къде ще хостваме данните, как ще се случва процесът по онбординг. Искаме да автоматизираме и тези аспекти.

Всъщност устройството вече се използва в няколко винарни, т.е. ние го предлагаме, но засега нивото на ръчна работа остава високо. В крайна сметка нещата не се изчерпват с датчиците, които изпращат данни. Необходим е портал, където клиентът да си следи нещата и чрез който да мерим потреблението и да го таксуваме.

Кои според вас са основните тенденции в сфера на умните производства и Индустрия 4.0?

Нещата вървят към роботизиране и автоматизиране на процеси, както и видимост за това какво се случва при всяка стъпка. Също така все повече ще затяга примката около зелените технологии, въглеродният отпечатък на всяко производство. Това може да се случва само с датчици, следене на показатели и оптимизиране на процеси.

Какви са плановете на Hills занапред?

Единственият отпадък от нас в момента е въглеродният диоксид, който се отделя по време на ферментация. Дори споменатата целулоза я даряваме на една ферма за храна на животни.

Нещо, върху което Hills ще работи в близко бъдеще, е да улавяме азот от въздуха. Ако направим правилната инвестиция и го ползваме за наливане на бирата, това ще ни спести разходи, вместо да купуваме въглероден диоксид. Така ще увеличим още повече качеството, тъй като пяната на бирата ще е по-тънка и мека.

Също така възнамеряваме да търсим алтернативни източници на енергия заради високите сметки, които получаваме. Ако трябва да съм честен, не знам как съществуват малки пивовари в България при тези цени на енергията. В момента ползваме ток само за охлаждане на танковете по време на ферментация. По време на варка сме преминали на пелети.

А едно интегрирано решение като това, което подготвяте, може ли да помогне именно на най-малките производители?

Това е идеята. Да има устройство, което да можете да си го пуснете дори в една бъчва и на телефона си да получавате данни за това какво става с течността в нея. Дали е пивоварна и винарна няма значение - става въпрос за настройка.

Искаме да създадем нещо автономно, което човек да си го купи от магазина, да си го пусне като плувка и то да работи. Да не трябват връзки с централен компютър, да не трябва да идва някой да го поддържа.

Искаме до края на годината да имаме няколко пилотни клиента, за да получим обратна връзка. След това да го оптимизираме и да го пуснем на пазара.

Снимка: Тихомир Рачев

Борислав Минков след години живот в Германия през 2007 г. се завръща в родния Пловдив заедно със съпругата си. Повод за решението е раждането на първото им дете и желанието то да вижда своите баби и дядовци. Година по-късно той създава своя ИТ компания, наречена Novarto, която е консултант и интегратор на бизнес софтуер. През 2016 г. пък стартира свой втори бизнес - пивоварната Hills.

Статията е част от рипорта "Пътят към умната фабрика" на Digitalk от 02/2022 г.
Цялото издание можете да намерите в дигиталната библиотека.

Г-н Минков, как започна историята на Hills?

Много пъти съм разказвал тази история. През 2011 г. се връщахме от двуседмичен проект в Калифорния и в Мюнхен трябваше да се прекачим на друг полет. Там на летището има една пивоварна, типичната немска пивоварна, където се забляхме по вайс бирата и си изпуснахме самолета. Случката се развива точно преди Великден, т.е. на другия ден трябваше да сме със семействата си. В отчаянието си взехме решение, че трябва да променим нещо и да направим така, че да не трябва да се пътува отново до Германия или някъде другаде, за да се пие хубава бира.

Вие сте ИТ човек, как стана връзката, спойката между технологиите и бирата? Доколкото разбирам, всичко е започнало като хоби...

Да, започнахме като хоби. Както хората правят малки винарни, така ние решихме да направим малка пивоварна. С времето започнаха да излизат много допълнителни нужди, свързани с качеството, което е основната ни мисия. Съответно инвестицията се увеличаваше и всичко лека-полека започна да е все по-сериозно и професионално.

От технологична гледна точка се сблъскахме точно с това, за което консултираме нашите клиенти - как да планираме ресурсите си. Тук влизат данни като това колко малц имаме, колко капачки, бутилки, етикети, в комбинация с данни за поръчките. Това позволява планиране на производството и връзката с подизпълнители и клиенти.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК