Александър Главчев
Стратегически за България е добре да разполага с национална система за банкови карти, която да позволява задържане на финансови средства в пределите на страната и да се предлага на по-конкурентни цени. В момента над 90 на сто от транзакциите с издадени в България банкови карти се извършват на територията на страната, като същевременно 99% от тях минават през системи като MasterCard и Visa. Това сподели Стоилка Арсова, директор “Национална картова схема” в Борика-Банксервиз, по време на конференция посветена на сигурността при онлайн разплащанията, проведена паралелно с изложението Security Expo 2016.
За целта от Борика-Банксервиз, с подкрепата на БНБ, през 2014 г. е стартиран проект “Национална картова схема”, който цели въвеждане на банкови продукти с бранда “BCard”. През 2015 г. е събран целият набор от необходими документи и е започнало включване на банки. В момента участниците в новата схема са шест на брой. Пускането на картов продукт пък се намира в предпилотна фаза.
Според Арсова, в момента липсата на национална картова схема води до “изтичане” на около 6 млн. лв. годишно. При запълване на наличния бизнес потенциал обаче, идващ от сфери като електронното управление например, тази сума може да достигне 200 млн. лв.
“Намираме се в конкурентна обстановка, където обменните такси стават еднакви. Т.е. не е проблем за търговец от чужбина да дойде в България и да управлява своя бизнес при същите условия и парите му да излизат към Visa или MasterCard сетълмента – обясни Арсова. – Когато обаче продуктът е български, то той ще мине през тукашна инфраструктура и парите ще останат в пределите на страната.” Предварителните анализи показват, че извършваните по такава схема вътрешни трансфери ще бъдат с около 45% по-евтини.
В презентацията си Арсова направи преглед на ситуацията при електронните и мобилните плащания у нас. По думите й в момента около 42% електронните трансфери представляват плащане на ПОС, като 58% от използването на банкови карти представлява теглене на пари от банкомат. Въпреки отчитания ръст на безкасови плащания според нея България продължава да е последна по този показател в Европа, където средното съотношение ПОС към банкомат е 79 към 21%. Същевременно и у нас е налице общата миграция от електронно към мобилно банкиране при физическите лица. По думите й корпоративните клиенти ще продължат да предпочитат електронно банкиране и занапред.
Сред прeдпоставките за развитие на мобилните плащания са присъстващите във все повече смартфони NFC (Near Field Communication) възможности, на които разчитат системи като Apple Pay, Android Pay и Samsung Pay. Друг фактор (свързан с първия) е технологията HCE (Host Card Emulation), която позволява най-чувствителните данни да се съхраняват извън мобилното устройство, а да бъдат под контрола на издателя на картата. През 2018 г. се очаква две трети от телефоните да разполагат с NFC възможности. Навлизането на съответните ПОС терминали пък се очаква да достигне около 78%.
По отношение на сигурността влияние оказва навлизането на биометричните четци – на първо време такива за пръстови отпечатъци. Това улеснява т.нар. многофакторна автентикация – например чрез сканиране на пръста, плюс въвеждането на стандартния ПИН. Налице са и други технологии, с които експериментират различни финансови институции, като сканиране на вените на дланта, лицево разпознаване, гласово разпознаване и т.н.
Останалата част от форума за сигурност при дигиталните разплащания мина под знака на технологиите. Филип Мутафис, член на управителния съвет на Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) откри събитието и направи преглед на това как в момента предимно софтуерните нововъведения променят пейзажа на сигурността и налагат промени в на практика всички сфери на бизнеса.
На конференцията презентации изнесоха още Георги Маринов, изпълнителен директор на ePay; Петър Ванчев, председател на УС на Българската асоциация по електронна търговия (БАЕТ) и собственик на store.bg; Антон Сотиров, специалист по онлайн плащания в Tickey, както и Радослав Гайдарски, главен оперативен директор, и Веселин Борисов, главен експерт по комуникационна информационна сигурност от Imperia Mobile.
Организатор на конференцията е “Интер Експо Център” с подкрепата на БАСКОМ и БАЕТ. Вървящото паралелно изложение за сигурност и смарт технологии Security Expo пък се провежда от 16 до 19 март. То се организира от “Интер Експо Център” съвместно с БТПП под патронажа на Министерството на вътрешните работи на България.
Александър Главчев
Стратегически за България е добре да разполага с национална система за банкови карти, която да позволява задържане на финансови средства в пределите на страната и да се предлага на по-конкурентни цени. В момента над 90 на сто от транзакциите с издадени в България банкови карти се извършват на територията на страната, като същевременно 99% от тях минават през системи като MasterCard и Visa. Това сподели Стоилка Арсова, директор “Национална картова схема” в Борика-Банксервиз, по време на конференция посветена на сигурността при онлайн разплащанията, проведена паралелно с изложението Security Expo 2016.
За целта от Борика-Банксервиз, с подкрепата на БНБ, през 2014 г. е стартиран проект “Национална картова схема”, който цели въвеждане на банкови продукти с бранда “BCard”. През 2015 г. е събран целият набор от необходими документи и е започнало включване на банки. В момента участниците в новата схема са шест на брой. Пускането на картов продукт пък се намира в предпилотна фаза.
Според Арсова, в момента липсата на национална картова схема води до “изтичане” на около 6 млн. лв. годишно. При запълване на наличния бизнес потенциал обаче, идващ от сфери като електронното управление например, тази сума може да достигне 200 млн. лв.
“Намираме се в конкурентна обстановка, където обменните такси стават еднакви. Т.е. не е проблем за търговец от чужбина да дойде в България и да управлява своя бизнес при същите условия и парите му да излизат към Visa или MasterCard сетълмента – обясни Арсова. – Когато обаче продуктът е български, то той ще мине през тукашна инфраструктура и парите ще останат в пределите на страната.” Предварителните анализи показват, че извършваните по такава схема вътрешни трансфери ще бъдат с около 45% по-евтини.
В презентацията си Арсова направи преглед на ситуацията при електронните и мобилните плащания у нас. По думите й в момента около 42% електронните трансфери представляват плащане на ПОС, като 58% от използването на банкови карти представлява теглене на пари от банкомат. Въпреки отчитания ръст на безкасови плащания според нея България продължава да е последна по този показател в Европа, където средното съотношение ПОС към банкомат е 79 към 21%. Същевременно и у нас е налице общата миграция от електронно към мобилно банкиране при физическите лица. По думите й корпоративните клиенти ще продължат да предпочитат електронно банкиране и занапред.
Сред прeдпоставките за развитие на мобилните плащания са присъстващите във все повече смартфони NFC (Near Field Communication) възможности, на които разчитат системи като Apple Pay, Android Pay и Samsung Pay. Друг фактор (свързан с първия) е технологията HCE (Host Card Emulation), която позволява най-чувствителните данни да се съхраняват извън мобилното устройство, а да бъдат под контрола на издателя на картата. През 2018 г. се очаква две трети от телефоните да разполагат с NFC възможности. Навлизането на съответните ПОС терминали пък се очаква да достигне около 78%.
По отношение на сигурността влияние оказва навлизането на биометричните четци – на първо време такива за пръстови отпечатъци. Това улеснява т.нар. многофакторна автентикация – например чрез сканиране на пръста, плюс въвеждането на стандартния ПИН. Налице са и други технологии, с които експериментират различни финансови институции, като сканиране на вените на дланта, лицево разпознаване, гласово разпознаване и т.н.