Computerworld.bg
Владимир Владков

Европейската комисия ще създава европейски облак за отворена наука

Владимир Владков
244 прочитания

Computerworld.bg

© Владимир Владков


Владимир Владков, Брюксел

Европейски облак за отворена наука, който ще улесни достъпа на изследователи и иноватори от целия ЕС до изчислителни услуги и данни, като намали разходите за съхранение и анализ на данните, планира да създаде Европейската комисия. Общо 2 милиарда евро ще бъдат отпуснати по програмата „Хоризонт 2020“ за европейската инициатива за компютърни услуги в облак, стана ясно на конференцията Regulation4innovation, организирана от българския евродепутат Ева Паунова, посланик на е-уменията в рамките на европейския проект e-skills for Jobs. Еврокомисията обмисля да създаде и Фонд на фондовете, който да насърчава инвестициите в наука и иновации, привличайки и частно финансиране, заяви Карлош Моедаш, еврокомисар по иновациите.

В конференцията участваха още един еврокомисар Маргрете Вестагер, еврокомисар по конкуренцията, както и министърът по европейските въпроси на Великобритания Дейвид Лидингтън, Мартин Лоренцон, съосновател и председател на БД на шведския доставчик на поточна музика Spotify, Рачел Уестоун, старши вицепрезидент на Uber, Алесандро Куриони, ръководител на IBM Research в Европа, Атила Нарин, ръководител бизнес развитие и архитектура на решенията на Amazon Web Services, и др. Двучасовата конференция, на която присъстваха над 100 заинтересовани страни от цяла Европа, беше модерирана от главния редактор на Financial Times за Брюксел Алекс Баркър. По покана на Ева Паунова присъстваха и представители на част от фирмите, отличени на „Наградите на БАИТ 2015“, което също се проведе в рамките на кампанията eSkills for Jobs 2015-2016, целяща да се повиши осведомеността на гражданите за нуждата от подобряване на електронните им умения.

Конференцията #Regulation4innovation, организирана от българският евродепутат Ева Паунова. Снимка: Иван Коловос

Стратегията на Еврокомисията за отворени иновации

е базирана на идеята, че все повече в процеса на иновациите важният не е ученият, а потребителят, и той може да помогне много в процеса на иновирането. Облакът е незаменим за иновациите. Искаме да имаме европейски научен облак, в който европейските иноватори да си вършат работата по-ефективно, разполагайки с най-добрата възможна технология в момента – облачната. В партньорство с частния сектор сме на правилния път да променим това. Вървим от изобретенията към иновациите“, допълни еврокомисарят.

Атила Нарин, Amazon Web Services. Снимка: Иван Коловос

Атила Нарин допълни, че в Amazon Web Services разработчиците на нови услуги непрекъснато получават обратна връзка от потребителите. „Когато искаме да пуснем нова услуга, го обявяваме в прес съобщение, след това добавяме секция „Въпроси и отговори (FAQ), след това и ръководство за потребителя как точно да се ползва услугата, обяснява Нарин. - Облакът е незаменим за иновациите - той е сигурен, това е регулирана индустрия, клиентът получава възможност да стартира системата си в целия свят. За да имаме обаче повече иновации в Европа, трябва да се намали цената на провалите. Ако не е успешна една идея, пусната в облака, можете да я спрете бързо и да преминете към нещо ново. С облака изследователите имат възможност да експериментират с различни неща и след това да ги пуснат бързо в продукционен режим“, добави Нарин.

Д-р Алесандро Куриони, ръководител на научноизследователската дейност на IBM в Европа, допълни, че компанията ползва днес отворен модел за иновации, на базата на публично-частното партньорство. През декември 2015 г. e създала в Мюнхен Watson R&D център за Интернет на нещата, в който са събрани над 1000 учени, софтуерни разработчици, инженери, консултанти, инвеститори. „Каним потребителите и партньорите в ранните фази на иновациите“, добави той и приветства идеята на ЕК за отворения научен облак.

„Над 80% от данните в Европа в момента са неструктурирани, те приличат на „тъмната материя“ във физиката и са нужни ресурсите на големи облачни системи, за да се извлече полза от тях“, добави еврокомисар Моедаш, който се съгласи с тезата, че иновациите са много динамична сфера, а често законодателството обикновено дефинира правила за статичното състояние, за текущите проблеми и технологии.

Еврокомисарят по иновациите Карлош Моедаш. Снимка: Иван Коловос

„В момента регулираме неща, които не познаваме“, каза Моедаш. Затова стратегическият подход на Еврокомисията е да се прави преглед на регулациите при всеки сигнал от иновативна компания, или т.нар. концепция Innovation Deals. „Имате проект, идвате при нас, сядаме на масата всички - регулаторът и властите от дадена държава, представители на ЕК, на иноваторите, и гледаме дали на тази специфична фирма може да се помогне. В 60% от случаите се оказва, че не трябва да се променя нищо в в законите, а само в усещането, че има пречки . Хората просто приемат, че текущата регулация е забранителна и така го тълкуват“, обясни еврокомисарят.

„Фрагментирането на европейския пазар се дължи и на различните регулации в отделните страни членки. Ако постигнем по-единна Европа и по-малко разлики в правосъдните системи и пазарните правила, ще сме по-ефективни и по отношение на иновациите“, допълни той.

Д-р Алесандро Куриони добави, че IBM подготвя квантов суперкомпютър, който може да стане достъпен за ползване безплатно от учени, за да видят възможностите на системата и вариантите за оригинално програмиране върху този нов тип машина.

Другата идея на Еврокомисията е за създаване на Фонд на фондовете за наука, като финансите в него ще бъдат застраховани от структурните фондове на ЕС, но се разчита на участие и от бизнеса, което би увеличило многократно наличното финансиране на иновативни идеи от малки фирми. В момента инвестициите на САЩ в наука и иновации са в пъти по-големи от европейските, а дори Израел инвестира в научно-развойна дейност повече от ЕС като цяло, заяви Моедаш.

„Регулациите и глобалните стандарти

като GSM създават по-голям световен пазар, на който фирмите се конкурират“, коментира въпроса за регулациите еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер. Според нея при регулациите трябва да се „пипа“ много внимателно, за да не се блокират иновациите, а в същото време да се следи дадени компании да не злоупотребяват с пазарната си мощ и да спират навлизането на нови и млади играчи. Тя добави, че именно такъв е казусът с Google, която е разследвана от ЕК за злоупотреба с монополно положение при мобилните приложения в Android телефони. Твърденията са, че американският гигант задължава операторите да продават Android смартфоните с предварително инсталирани всички приложения на Google, ограничавайки достъпа на фирми с конкурентни приложения. „В същото време Google е много иновативна компания, прави невероятни неща в областта на Интернет на нещата, на автономните коли. Но дори такава компания може да спре да иновира, ако успее да потисне конкуренцята“, добави тя.

Правилата са важни, но те трябва да са единни за цяла Европа, иначе иновативните фирми трябва да се справят с различни регулации и вместо да развиват услуги, да се борят с бюрократични пречки и специфични правила, написани за остарели бизнес модели. „В много от градовете, в които оперира Uber, пътуванията на Uber са в дестинации и часови пояси, които не се покриват от градския транспорт или обикновените таксита. Дори в Париж, столицата с една от най-добрите транспортни системи в света, всеки ден 15 млн. коли се движат до града и околностите. Там колите на Uber се ползват предимно за отвеждане до най-близката спирка на метрото, влака или друг градски транспорт“, посочи Рейчъл Уетстоун, вицепрезидент на Uber. Според нея, в много градове с голяма безработица с натискане на един бутон безработните стават работещи за себе си микропредприемачи, подобрявайки и икономиката, и трафика. „В някои страни обаче се иска лицензия за оператор на таксиметрови услуги, в други се иска и лиценз за самите шофьори, другаде пък има правило колата да се връща всяка вечер в постоянен гараж и/или да се ползва задължително таксиметров апарат, въпреки че при нашия бизнес модел той не е необходим изобщо“, добави тя и призова за единна регулация в областта на транспорта.

Мартин Лорнецон, съосновател на услугата за поточна музика Spotify, също е на мнение, че единен цифров пазар в Европа и премахване на геоблокирането би улеснило развитието на иновативната му услуга. „Ако потребител си купи приложение или продукт в една страна от ЕС, той трябва да има право да го ползва на територията на целия ЕС“, каза още Лоренцон.

Именно резолюция в този дух бе гласувана във вторник в Европейския парламент, според която блокирането на достъпа до е-услуги и стоки на базата на IP или пощенски адрес или държава на издаване на кредитна карта не е обосновано и трябва да бъде прекратено, добави Ева Паунова. Европа вече изпусна две иновационни вълни. Първо бяха социалните мрежи, а после и икономиката на споделянето. Ако не искаме да изпуснем и следващата вълна, трябва да гледаме към интернета на нещата, Големите данни и междумашинните комуникации. Препоръките на Европарламента за засилване на единния цифров пазар са одобрени с 551 гласа „за“, 88 „против“ и 39 „въздържал се“.

Ева Паунова е докладчик по няколко от законодателните предложения на ЕК за насърчаване на иновациите. „Динамичното развитие на технологиите и иновациите изисква постоянен диалог между бизнеса и законодателите, за да имаме адекватно регулиране. Днес поставяме добри основи за засилването на този диалог", обобщи постигнатото Паунова, която се ангажира да направи конференцията ежегоден форум. Освен това тя обеща на младите български предприемачи да се проведат по-компактни работни срещи, които да са фокусирани върху проблемите на малките фирми.

Владимир Владков, Брюксел

Европейски облак за отворена наука, който ще улесни достъпа на изследователи и иноватори от целия ЕС до изчислителни услуги и данни, като намали разходите за съхранение и анализ на данните, планира да създаде Европейската комисия. Общо 2 милиарда евро ще бъдат отпуснати по програмата „Хоризонт 2020“ за европейската инициатива за компютърни услуги в облак, стана ясно на конференцията Regulation4innovation, организирана от българския евродепутат Ева Паунова, посланик на е-уменията в рамките на европейския проект e-skills for Jobs. Еврокомисията обмисля да създаде и Фонд на фондовете, който да насърчава инвестициите в наука и иновации, привличайки и частно финансиране, заяви Карлош Моедаш, еврокомисар по иновациите.

В конференцията участваха още един еврокомисар Маргрете Вестагер, еврокомисар по конкуренцията, както и министърът по европейските въпроси на Великобритания Дейвид Лидингтън, Мартин Лоренцон, съосновател и председател на БД на шведския доставчик на поточна музика Spotify, Рачел Уестоун, старши вицепрезидент на Uber, Алесандро Куриони, ръководител на IBM Research в Европа, Атила Нарин, ръководител бизнес развитие и архитектура на решенията на Amazon Web Services, и др. Двучасовата конференция, на която присъстваха над 100 заинтересовани страни от цяла Европа, беше модерирана от главния редактор на Financial Times за Брюксел Алекс Баркър. По покана на Ева Паунова присъстваха и представители на част от фирмите, отличени на „Наградите на БАИТ 2015“, което също се проведе в рамките на кампанията eSkills for Jobs 2015-2016, целяща да се повиши осведомеността на гражданите за нуждата от подобряване на електронните им умения.

Споразумението между съдружниците на стартъпа създава яснота в отношенията им
Съдържание за Адвокатско дружество "Динова, Русев и съдружници"
Tobel - управление на територията в умния град
Съдържание от Mapex

Най-новото










Още от Digitalk ›
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК