Дигиталната трансформация във финансовия сектор е необратима

Констанца Кадънкова

Дигиталната трансформация във финансовия сектор е необратима и в центъра на тази промяна трябва да бъде поставен човешкият капитал - служители и крайни клиенти. Около този извод се обединиха участниците в дискусия на тема „Стратегии за дигитализация на финансовите институции – път към модернизацията“, която се състоя в рамките на 19-ото издание на финансовия технологичен форум „Модерната финансова институция - дигитализация и ефективност в действие“. Събитието, което се проведе на 27 април, беше организирано от ICT Media и ISACA-Sofia Chapter със съдействието на: Комисия за финансов надзор, Асоциация на банките в България, Асоциация на българските застрахователи и Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Генерални партньори на инициативата бяха Адастра България и Ай Би Ес България, а официални - ACT Sofia, APC by Schneider Electric, БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ, CA Technologies, Darktrace, Datecs, F5 Networks, Omikron/ Global Consulting, Intracom Bulgaria, Nevexis, Oracle, Palo Alto Networks, Provice, Sirma BC, Software Group, Vivacom.

„Бидейки по-регулирани от различни законодателни изисквания, банките са доста по-ограничени във вариантите и опциите, които могат да предложат, но моето мнение е, че банките и финтех компаниите имат специфично ноу-хау. Виждам потенциал за партньорство между банките и финансовите компаниите до размера и до бизнеса, за който всеки един от тях отговаря. Има няколко примера в страната за финтех компании, които предлагат атрактивни и иновативни услуги, защото те имат юрисдикция в локации извън България, където законодателството не е толкова ограничително. С навлизането на новата директива за платежните услуги PSD2 има потенциал и възможности, по които финтех компаниите и банките ще работят в бъдеще. Със сигурност в частта микроплащания или бързи услуги, финтех компаниите са по-добри, но има услуги като акредитив, гаранция, които се предлагат само от банките, така че виждам бъдещето по-скоро като партньорство между банки и финтех компании“, коментира Димитър Кехайов, директор на дирекция „ИТ и виртуална банка” в Българо-американска кредитна банка (БАКБ).

„Надявам се да съм лош пророк и да не позная как ще се случи дигиталната трансформация във финансовия сектор в България, но аз мисля, че най-вероятно 70% от приходите в сектора ще бъдат „изядени“ от финтех компаниите. Идеалната трансформация при нас ще се случи при пълни темпове в момента, в който започнем да губим по 30-40% от нашите приходи. Тогава ще се даде неограничен бюджет и власт на няколко екипа и ще се втурнем за 2-3 години да наваксваме това, което сме изпуснали в момента. Дано тогава да не е късно, защото банките и финансовият сектор като цяло са под строга регулация и финтех компаниите трудно ще могат да направят някаква супер иновация. Ако регулациите станат по-либерални, финтех компаниите ще имат много голямо предимство“, посочи Кирил Кирилов, главен изпълнителен директор и вицепрезидент на Алианц България Холдинг.

Мариела Атанасова, директор на дирекция „Индивидуално банкиране“ в Райфайзенбанк България, сподели, че й е приятно да чуе от останалите участници в дискусията, че ИТ отделът има готовност да дойде при бизнеса и да каже какво предлага, тъй като нейният опит сочи обратното.

„В един момент дигитализацията ще ни залее, макар и с бавни темпове, заради навиците и потребностите на потребителите. Ще сме принудени да реагираме изключително бързо и адекватно. По-голямото предизвикателство ще бъде вътре в банката с промяната на мисленето на служителите, на колегите, на отношенията, защото първо те трябва да проумеят какво е дигитализацията и какво се иска от тях, за да могат и те дигитално и по най-добрия начин да си обслужват клиентите. Трансформацията трябва да започне отвътре, за да можем да предлагаме навън“, категорична беше Атанасова.

„Приемам дигитализацията като възможност да се освободим от досадните неща, и да се фокусираме върху развитие на хората ни и върху нашите компетентности. Продължавам да твърдя, че хората са тези, които трябва да вземат решенията. Дигитализацията е тази, която ни помага да се отървем от нещата, които пречат. Ако ние успеем да превърнем дигитализацията в инструмент, нашите служители ще я „прегърнат“ и ще продължат напред. Факт е, че първо трябва да бъдат убедени, но попълненията в екипите от новото поколение тласкат развитието по посока дигитална трансформация“, заяви Розалия Соколова, заместник-изпълнителен директор и директор на дирекция „Оперативна“ в Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”.

„Голямата дигитализация тепърва предстои, особено във финансовия сектор. Ние сме доста силно регулирани, но въпреки всичко, когато и клиентите желаят и всичко ни натиска, със сигурност и ние трябва да се променяме. Печеливш ще бъде този, който е пръв. Напълно съм съгласен с колегите, че дигитализацията и промяната трябва да започне отвътре“, обобщи Веселин Рашин, директор „Бизнес оперативен център“ в застрахователна компания УНИКА България.

Кадри и дигитална трансформация във финансовия сектор в България

„Хардуерът спря да се разваля, системите са доста добре конфигурирани, сменят се често, имат бекъп, вече саа изключително стабилни и надеждни. Това, от което клиентите и служителите най-много се оплакват, са спиранията, а те започват най-често от човешката грешка. В момента всички, не само във финансовата индустрия, са се юрнали в посока да търсят кадри. Според статистиката, липсват поне 1 милион ИТ специалисти в Европа и са налице около 20-25% неокомплектовани ИТ екипи - в България, каза Юрий Генов, изпълнителен директор и член на УС на Банка ДСК - Не твърдя, че ИТ звената във финансовия сектор бяха най-успешните в последните 2-3 години. Дойдоха изключително много фирми, които на практика „изядоха“ ИТ кадрите не само в София. Липсата на ИТ специалисте е факт и всеки чувства този проблем.“

Генов посочи още една съществена световна тенденция – разбирайки, че информационните технологии и това, което стои зад етикета „дигитализация“ става конкурентно предимство на произвежданите продукти, миналата година само европейските производители на автомобили са събрали над 100 000 нови ИТ специалисти, за да попълнят вътрешния си ИТ ресурс, за да гарантират устойчивост на бизнеса си.

Генов изтъкна, че вече се аутсорсва онова, от което съревнованието с конкуренцията не зависи - поддръжка на хардуер, комуникация и т.н., но продуктите и услугите на индустрията зависят от човешкият капитал и именно този ресурс става все по-ценен за организациите. Той даде пример с някои от най-големите и най-успешните компании като Facebook и Uber.

„ИТ кадрите вече търсят нови предизвикателства, искат работодателят да се отнася индивидуално с тях, да им предлага лично целеполагане, мотивация и комфорт. Отмина времето, когато се търсеше проектната изява. В момента екипите вече се състоят от личности, на което работодателят трябва да обръща внимание. Трудно се събира персонал и талантливи кадри. Всеки сериозен работодател на ИТ екип трябва да развива собствена система за обучение на кадрите и да търси начин да ги управлява, за да осигури приемственост“, каза Юрий Генов.

Мартин Кулов от Асоциацията на софтуерните инженери подкрепи тезата на Юрий Генов, че за да задържат ИТ кадрите си, работодателите трябва да ги - обучават и развиват.

Модернизация в застрахователния сектор

Веселин Рашин, директор "Бизнес оперативен център" в УНИКА България представи актуални данни за застрахователния пазар в страната.

Вече се издават основно електронни полици от онлайн посредством приложения на застрахователя. Осигурена е възможност за избор на клиента дали да сключи полица онлайн или в офис на застраховател или посредник. Съществуват улеснени начини за плащане за клиентите – он-лайн, Е-Pay, директен дебит. Вече е възможно завеждане на претенции он-лайн или по телефон. Съществуват много мобилни приложения за достъп до услуги на застрахователя. Процесите по обработка на плащанията и back office процесите при застрахователя вече са автоматизирани.

Рашин представи и мерките по дигитализация, които Уника България е взела. Той изтъкна, че организацията има „най-модерния интернет сайт в застрахователния бранш“, който позволява сключване на полици онлайн, завеждане на претенция онлайн или по телефон, заявяване на час за лекар онлайн, улеснени начини за плащане за клиентите – онлайн плащания, директен дебит, Е-pay и др.

В края на 2015 г. Уника България пуска реално мобилно приложение за потребителите, даващо достъп през мобилен телефон до услугите на Уника България, като от стартирането на платформата досега 3000 клиента са го изтеглили. Приложението дава възможност за достъп до всички услуги, налични на сайта.

От 3 години Уника България е въвела електронен архив в компанията. Всички застрахователни документи, постъпили в деловодството, биват сканирани и хартиени документи вече не се ползват, работи се изцяло на екран.

От няколко години застрахователната компания е автоматизирала и процесите по обработка на плащанията. Въведен е и национален телефон за обслужване на клиенти.

Предстои да бъде пуснат портал, чрез който лесно работещите в Уника България ще могат да общуват с посредниците – т. нар. посреднически портал.

Застрахователната компания има амбицията и да електронизира изцяло документите – полиците да се изпращат, подписват и получават в е-вид, но в момента все още съществуват ограничения, промяната в които зависи от Комисията за финансов надзор.

Розалия Соколова, заместник-изпълнителен директор и директор на дирекция Оперативна, застрахователно дружество „БУЛ ИНС” представи проекта на компанията за създаване на електронен архив.

Соколова подчерта, че застрахователният бизнес е финансов, и изисква капитал, средства, чрез които да осъществи основните си задачи, но основният инструмент, чрез който „БУЛ ИНС” инвестира в хората, е именно човешкият капитал.

Основната дейност на застрахователното дружество е пряко обвързана с печалбата – застраховане, презастраховане, щети, докато т. нар. спомагателни и второстепенни дейности – счетоводство и финанси, архив, информационно-справочна дейност, генерирали изключително много хартия, отнемали много време, и стрували много.

При компанията създали отделни системи и платформи за всяка отделна дейност и процес, които обаче не обменяли данни помежду си, налагало се човешкият капитал да се научи да работи с всяка отделна система. Всичко това генерирало огромни обеми от данни.

За да решат тези проблеми, те прехвърлили цялата хартия в единно хранилище. Тук пък възникнал процес по труден и бавен достъп до хранилището.

Осъзнаването довело до търсене на бързо, евтино и ефективно решение.

Направили работеща структура, която да е подредена съобразно техния бизнес и регулации – застрахователна полица, щета, дело. Осъществена е истинска интеграция и комуникация между системите – основната системата (core system) и системата за щетите обменят данни помежду си в реално време и асинхронно, в необходимоно количество и качество на данните. Всички хартиени документи се превърнали в електронни. И така, „БУЛ ИНС” вече разполага с истински електронен архив, в който документите се сканират, файловете се качват на един сървър и се прикрепят автоматизирано към съответните им досиета в структурата. Хартиените документи се прибират в хранилището, подредени по съответните кутии, а интегрираната работа на системите осигурява видимост и удобство.

Структурата на е-архив е направена по начина, по който Бул Инс имат нужда от нея. Структурата на електронния архив и търсенето са съобразени с работата и нуждите на „БУЛ ИНС”. Физически документите може да са разпръснати в множество кутии.

Електронният архив, който Розалия Соколова нарича „Крадецът на книги“, осигурява на застрахователната компания независими структури, гъвкава реализация и удовлетвореност при работата.