София: дигитален град в партньорство с хайтек и академичните среди

Владимир Владков

„През последните години София се развива много интензивно, като голяма заслуга за това имат и представителите на ИKТ фирмите и на компаниите за аутсорсинг услуги. Преди дни София спечели титлите „Бизнес“ и „Дигитален град“ и именно така виждам развитието на града - като зелен и иновативен град, дигитална столица, партнираща си с бизнеса и академичните среди. Бързото разрастване на целия град в съчетание с дигиталната трансформация на света и засилващата се глобална конкуренция ни изправя пред предизвикателства, с които трябва да се справим заедно“, заяви Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, по време на бизнес обяд, организиран на 30 май 2017 г. в столичния „София хотел Балкан“ от Българската аутсорсинг асоциация (БАА), Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС) и ICT Media. Срещата се проведе с подкрепата на AON и Vivacom и бе част от мащабната инициатива Road Show 2017, провеждана под наслов „Конкурентоспособна икономика чрез стимулиране на партньорството между местната власт и бизнеса“.

Дигитална и екологична столица

София трябва да бъде рекламирана по-активно като добро място за инвестиции, развитие на високи технологии и предоставяне на висок клас бизнес имоти. Част от мерките в София са насочени и към по-бързо осигуряване на привлекателни условия за живот, включително на зелени зони за отдих, развитие на екологична и интелигентна транспортната мрежа (разширяване на метрото, интермодални станции и нови велоалеи), подобряване на условията за културен и социален живот. Необходимо е по-справедливо разпределение на таксата битови отпадъци, плащана от бизнеса, както и данъчни облекчения за инвестициите, които бизнесът прави в градската инфраструктура, а след това дарява на общината.

Същевременно трябва да се стимулират образователните инициативи за подготовка на кадрите, необходими на генериращите висока добавена стойност фирми: чрез засилване на дуалното обучение и включване на нови училища по заявка на бизнеса, чрез предложения за законодателни промени, които да увеличат възможностите за включване на бизнеса в обучителния процес във висшите училища. Това бяха част от изводите от дискусията, в която участваха Йорданка Фандъкова, Таня Косева-Бошова, председател на УС на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради (АСБС) и изпълнителен директор на European Trade Center, Станимир Николов, председател на БД на Българската аутсорсинг асоциация (БАА) и изпълнителен директор на „ЕПАМ Системс България“, и доц. д-р инж. Аделина Алексиева-Петрова, заместник-декан по иновативни и образователни проекти във ФКСТ на ТУ – София.

За да подчертае значението на двата бизнес сектора за развитието на столицата, кметът Йорданка Фандъкова се включи в дискусията, подкрепена от представители на своя екип: Евгени Крусев, заместник-кмет по направление “Транспорт и транспортни комуникации“, Дончо Барбалов, заместник-кмет по направление “Финанси и стопанска дейност” в Столична община, главния архитект на Столична община Здравко Здравков, Николай Стойнев, председател на надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, и Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на агенцията, както и Светлана Ломева, изпълнителен директор на Асоциацията за развитие на София, координираща дейностите за интелигентна специализация на София.

Форум на общината и хайтек бизнеса ->

Визионерски форум

Една от най-важните стъпки и конкретен резултат от срещата е създаването на форум за сътрудничество на двете асоциации (ББА и АСБС) със Столична община, осъществен чрез Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ). До края на юни т.г. Форумът ще има изготвен план за работа, като се подхожда визионерски към проблемите на града. Предвижда се срещите на форума да са поне два пъти годишно, а партньорството с двете асоциации ще осигури професионални консултации със специалисти по важни теми и проекти като интелигентен град, Интернет на нещата и др. „Компаниите в ИТ и аутсорсинг индустрията имат опит в сфери като смарт сити и други технологии, те са се сблъсквали с тези проблеми и могат да споделят опита си. Директната комуникация с общината ще допринесе за по-бързото и креативно решаване на актуални проблеми с по-малко финансови средства“, коментира Станимир Николов (БАА).

ИКТ и BPO бизнесът в София

„Развитието на София като дигитален град повишава стандарта на живот и осигурява качествени работни места за младите хора. София е първа сред европейските столици по темп на нарастване на БВП през последните 10 г., като 54% от инвестициите в страната са именно в София, заяви Йорданка Фандъкова. - София има и най-голям ръст на стартиращите фирми предимно в областта на ИКТ. София е на трето място в Европа по новосъздадени фирми след Лондон и Дъблин, като 80% са в ИКТ сектора“, добави столичният кмет.

Предимство за предприемачите именно в тази област са най-високите средни скорости на интернет достъпа, както и фактът, че 57% от територията на столицата е покрита и с WiFi мрежи. 18% от БВП на София се генерира от ИКТ сектора, а делът на София в БВП на България е над 40%, т.е. секторът на услугите с висока научна и добавена стойност допринася сериозно за ръста на цялата ни икономика, коментира Фандъкова.

Отчита се постоянен ръст на заетите лица в аутсорсинг и ИКТ сектора, като техният брой надхвърля 200 000, от които 25 000 са само ИТ специалистите. В София работят над 100 ИТ компании, привлечени са глобални R&D лидери, развиващи допълнително висококвалифицирани специалисти. По данни на НСИ за 2015 г. средната месечна заплата за ИТ специалист е 2231 лв., а в аутсорсинг бранша - 1565 лв. „Ръстът на заплатите е постоянна тенденция и показва, че не говорим за евтина работна ръка. Това са възнаграждения, които ни позволяват да задържаме интелигентни млади хора, които искат добро качество на живот“, допълни Фандъкова.

Кадрите

Сред останалите стимули за навлизане на нови инвеститори в столицата са наличната добра дигитална инфраструктура, подготвените кадри, които се търсят все повече, а и данъчната политика на държавата, която е привлекателна за чуждестранните инвеститори, особено при първоначалната оценка за избор на място за откриване на подразделение.

Именно образованието е най-големият капитал за града, като една трета от гражданите са на възраст между 15 и 34 г. 73% от средните ученици в столицата учат поне два чужди езика, в 16 общински училища се провеждат и бизнес обучения, а в 18 училища се предлага обучение по ИТ специалности. На територията на София са и 21 висши учебни заведения с общо 26 000 студенти, като над 5000 завършват бакалавърска степен по ИТ специалности. „Това е сериозен потенциал за дигиталната трансформация на града ни, допълни Йорданка Фандъкова. - Ще посредничим за нови специалности и за включване на нови училища по заявка на бизнеса.“ Подобни паралелки се предвиждат по искане на кинематографската индустрия, както и за нуждите на сигурността в града.

Иновациите

„С бизнеса работим близко, имаме съвместни магистърски програми, съвместни курсове, чрез които наши студенти се докосват до добрите практики в компаниите, заяви доц. Петрова, зам.-декан на ФКСТ към ТУ – София. - Имаме и проблеми – страдаме от недостиг на човешки ресурс, по-точно на преподаватели. Много от младите колеги нямат опит и квалификация да водят обучението на ИТ кадри, а хората с повече опит са свръхнатоварени, покривайки повече области и подпомагайки учебния процес в тях. Затова невинаги успяваме да покрием цялото учебно съдържание“, каза тя.

Същевременно София е един от градовете с най-много стартъп компании. „Естествено повечето са създадени от млади хора и студенти с предприемачески дух. Този процес трябва да стимулира, без да се забравят преподавателите, които да насърчават повече студенти да се докажат и да се развиват“, обясни доц. Петрова.

“Интересни сме за инвеститори заради качеството на нашите кадри, с количество не можем да се наложим, допълни Станимир Николов от БАА. - Сътрудничество с университетите, развитие на проекта за специалността „Приложен програмист“ и други инициативи ще ни осигурят предимство спрямо другите държави“, допълни той.

София се стреми да насърчава развойната дейност, като дава възможност на стартиращи фирми да внедряват някои от своите проекти и да тестват продукти в реални условия в среда, управлявана от общината, каза Николай Стойнев, председател на надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ). Целта на създадената през 2015 г. общинска агенция е да формира политики и да планира конкретни стъпки за подкрепа на бизнеса. Организирани са няколко форума, посещение на 10 български ИТ компании в Осло, както и помощ с конкретни казуси на компании в София. Около 10 са фирмите, получили подкрепа за успешно финализиране на техните проекти, допълни Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на агенцията.

Тя подготвя и дигитална карта на бизнес зоните в София, която ще дава полезна информация за офисни и индустриални площи в столицата, за възможностите за наем, за класовете площи. По предложение на Йорданка Фандъкова картата ще бъде допълнена и с информация за достъпа на обществен транспорт и другите начини на придвижване, като цялата информация ще е налична в интерактивна форма до края на юли.

Зелените инициативи в София ->

Зелена столица

Общината ще продължи инвестициите в общата инфраструктура на града, като те са насочени както към гражданите, така и към бизнеса. „Работим за зелен и иновативен град. Това е визия, споделена и от гражданите, и от бизнеса, това са важните посоки за развитие на града. Всички дейности в общината са в подкрепа на тази визия, привличайки и научния потенциал за развитието на града. Вече имаме (първи в Европа) собствена стратегия за интелигентна специализация на града, така че да привличаме инвеститори с дългосрочен хоризонт, които да влагат и в допълнително обучение на кадрите, каза Фандъкова.

Стратегията за зелен град има голям потенциал, особено чрез ускореното разширяване на метрото. „Това е стратегически проект – най-големият транспортен, но и екологичен проект. Вече започна и изграждането на нови 4 метростанции в кв. „Овча купел“, каза Йорданка Фандъкова. Работещите метролинии спестяват на града над 70 000 тона вредни емисии годишно. С пускането на новите 12 метростанции през 2019 г. се очаква автомобилният трафик в столицата да намалее с около 10%, а в зоните с достъп до метро този трафик намалява с над 22%. Друго предимство за аутсорсинг и ИТ бранша ще са предвидените интермодални станции, които ще осигурят по-добра комуникация със съседните региони и съответно ще се улесни наемането на служители от тези близки региони.

Още една от мерките за зелена столица е модернизацията на градския транспорт. „Много служители все още ползват автомобилите си, затова усилията ни в тази посока трябва да са подкрепени от цялото общество, фирмите трябва да стимулират служителите да оставят автомобила си, променяйки и начина си на живот. За целта в София се изграждат и повече велоалеи и пешеходни зони, а на срещи с бизнеса, включително с г-жа Бошова, се обсъждат промени, които да улеснят достъпа до бизнес сградите“, каза Фандъкова.

„Хората, инвестиращи в ИКТ и аутсорсинг услуги и в бизнес сгради, също работят и живеят в София. Създаването на форума ще ни помогне да работим по-активно с общината и с държавата за превръщането й в по-добро място за живеене, допълни Таня Косева-Бошова от АСБС. - Двата сектора са движещи за създаването на работни места. Затова искаме от общината да ни подкрепи на международни изложения за недвижими имоти. На тях трябва да има не само щандове на частни компании, но и хубав щанд на София, която да е по-видима за чуждестранните инвеститори и ИТ специалисти, които биха проявили интерес да работят тук.“ Йорданка Фандъкова предложи да се следва моделът, по който се работи с туристическата индустрия, като на съвместен консултативен съвет са избрани най-добрите и най-важни изложения. Възможно е до края на тази година общината да подкрепи общ щанд на София на подобно изложение. Освен това Столичната агенция за инвестиции планира форум за представяне на бизнеса в София през първата половина на 2018 г., когато сме домакин на Европа, допълни Николай Стойнев.

Асоциацията за развитие на София участва в разработване на европейски политики за дигиталния преход. Дискусиите се водят по три теми - промяна на законодателството, европейски програми, които да подкрепят дигиталния преход, и образование. Този опит на София ще бъде включен в предложенията към еврокомисията за обща политика на Общността след 2020 г., коментира Светлана Ломева, изпълнителен директор на асоциацията.

Данъчни облекчения

„Ясно е, че инфраструктурните проекти на общината са много, съгласни сме на коинвестиции. Но в момента законовата рамка е такава, че ние като инвеститори плащаме за създаването на градинки, тунели и улици, за които общината няма възможност да отдели средства. В същото време плащаме и ДДС, и 10% корпоративен данък за финансираната от нас инфраструктура, както и данък дарение за това, че я даряваме на общината“, заяви на форума Мирослав Танчев от „Робул“, която изгражда и управлява недвижима офисна собственост в цяла Европа, включително офисна сграда в София, в която вече работят над 4000 души.

Той добави, че Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България е изготвилa специален законопроект за изменение на Закона за данък добавена стойност, който третира този проблем в интерес на развитието на изграждането на инфраструктура и сътрудничество между частните предприемачи, държавата и общините, но поиска изричната подкрепа от Столичната община за тази законодателна инициатива.

„Даряването на инфраструктура е тема, която се разработва нормативно на местно ниво, но това трябва да се регламентира на национално. Бизнесът инвестира в инфраструктура, която дарява, каза Фандъкова. - В този смисъл подкрепям облекчения, които да направим на национално ниво.“

Вторият сериозен проблем пред бизнеса са големи разходи за битови отпадъци. „Ние правим модерни скъпи сгради, които генерират малко боклук, но плащаме огромна такса за битови отпадъци, тъй като тя е изчислена на база оценка на недвижимия имот, която при подобни модерни сгради е много висока“, каза Танчев.

70% от таксата за почистване в София са от бизнеса, а 30% от гражданите. На национално ниво се разработват различни варианти, търси се методика, която да бъде базирана на принципа „замърсителят плаща“. Но все още дискусиите как да стане това на практика продължават. И в момента е възможно фирмите да плащат на база заявен брой контейнери, т.е. генериран отпадък, или да сключат директно договори със сметоизвозващите фирми, каза Фандъкова.