ФМИ и шведски университет създават Център за използване на Големите данни

Шведската инициатива, свързана с приложение на големите данни във всичките 8 приоритетни научни области на Технологичния университет Чалмърс, може и трябва да бъде приложенa и в България при реализирането на проекта GATE - Big Data for Smart Society. Това беше основното послание на Греам Кемп, професор в Департамента по компютърни науки и инженерство на шведския Технологичен университет Chalmers. Университетът в Швеция. Факултетът по математика и информатика и Факултетът по физика и Научноизследователския център на СУ „Св. Кл. Охридски“ са партньори по проекта GATE, който предвижда изграждане на Център за върхови постижения в областта на големите данни. Проектът е финансиран по мярката “Teaming” на програма Хоризонт 2020 на ЕС, уточни проф. Силвия Илиева от СУ.

Бъдещият център ще свързва и обединява в единна екосистема всички заинтересовани от големите данни – университети, централна и местна администрация, индустрия, общество, стана ясно по време на двудневния семинар, организиран от екипа по проекта в София ТехПарк.

Според представителите на академичната общност центърът трябва да съсредоточи усилията си върху решаване на проблемите в областта на интелигентните градове и да подпомогне изграждането на удобен за обикновения гражданин град на бъдещето. „София е единственият град в България със стратегия за интелигентна специализация, добри финансови ресурси, които трябва да бъдат използвани за превръщането му в град на бъдещето, но и с големи проблеми в транспорта, градската мобилност, здравеопазването и екологията“, заяви проф. Румен Николов от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Той допълни, че ако GPS данните от смартфоните на всеки гражданин на София се събират и използват в реално време, те могат да послужат за решаването на някои от най-наболелите проблеми, например придвижването в градската среда. Основните предизвикателства пред цифровата трансформация са три –липсата на умения, на специалисти и на финансов ресурс. „Експертизата на GATE може да помогне за преодоляването им“, коментира проф. Николов.

Бъдещият Център за върхови постижения може да донесе висока добавена стойност не само за гражданите, но и за фирмите. Ако събраните до момента от бизнеса данни се обработят и използват рационално, ще бъдат решени проблеми като липсата на връзка между индустрията и академичната общност.

„България има успехи, но все още недостатъчно добри традиции при работата с т.нар. „отворени данни“. Страната ни трябва да направи още много, за да заработи електронното управление, подчерта доц. Антон Герунов от Стопанския факултет на СУ. Той изтъкна, че предстои процес на разширяване на отворения достъп до съхраняваните от държавната администрация данни. Свързването на отворените данни и интегрирането им с правителствените данни е следваща фаза, в която предстои да се навлезе. Интегрирането на данните на централната и местните администрации и на неправителствения сектор, а впоследствие и свързването им със социални данни е ключов фактор за навременното и информирано взимане на решения в полза на обществото, обясни доц. Герунов.

Някои институции, като например Столична община, ограничават отворените данни с аргумента за защита на правото върху интелектуалната собственост, коментира той. Други администрации – министерства, държавни агенции и общини - предоставят отворен достъп до събраните от тях данни. В момента са налице действащи проекти, в които с анализа на големите данни и приемането на адекватни решения въз основа на този анализ, се променя обликът на градовете. Примери за такива проекти в София са интелигентното управление на уличния трафик, както и редица проекти за мониторинг на чистотата на атмосферния въздух, заяви доц. Герунов и обобщи, че всичко опира до желанието на администрацията да работи прозрачно и в интерес на гражданите.

По време на дискусията беше обсъден и пилотен проект в областта на електронното здравеопазване. Беше подчертано, че предстои изграждането на единна система, която ще интегрира действащите системи в болниците, аптеките, Министерството на здравеопазването и НЗОК. Предвид големия обем от данни, който ще се доставя от разнородни източници, бъдещият Център за върхови постижения би изиграл ключова роля за предоставяне на нови аналитични подходи и методи, а по този начин ще се подобри качеството на здравните услуги за пациентите. Всичко това трябва да стане при спазването на новата регулация за защита на личните данни на Европейската комисия.

Управлението на водите и предпазването от наводнения е конкретен проблем, върху който могат да се съсредоточат научните изследвания на Центъра, посочи Илия Кръстев, представител на SAP за България. Като потенциални заинтересовани страни бяха посочени Министерството на околната среда и водите, общините и Министерството на икономиката. Обсъдени бяха и очакваните ползи от бъдещия център в областта на енергийната ефективност и зелената енергия, образованието и транспорта.