За да подчертаем връзката между изкуствения интелект (Artificial Intelligence, AI) и интернет на нещата (Internet of Things, IoT), използваме съкращението AIoT. Тук бих искал да посоча ключовите характеристики на едно AIoT решение:

• Осъзнаване (aware). Свързаните неща трябва да могат да "усещат" и "осъзнават" случващото се в рамките на определен контекст, за да спестят усилия на потребителите и да предоставят оптимални данни за вземане на решения. Примери: местоположение, близост, температура, влажност, нива на осветеност или движение. Ако не се генерира достатъчна и достатъчно качествена информация от датчици или машини - нямаме предпоставка за AIoT.
• Автономност (autonomous). Трябва да е възможно автоматичното прехвърляне на данни от всички свързани "неща" (устройства) към системи за съхранение и обработка на данни, които пък напълно автономно и адаптивно взимат решения за управление, корекция или оптимизация на процеса. Това спестява време, разходи и намалява вероятност от човешка грешка. Тези системи могат да бъдат, както в облака, така и по-близо да източника на данните (edge), или хибридни.
• Възможност за реакция (actionable). Изкуственият интелект се използва за генериране на знания от данните. След това чрез знанието се идентифицират и задействат правилните действия с устройствата, което осигурява на потребителя сигурност и повишаване на неговата ефективност. AIoT не се фокусира само в събирането на данни - той е най-вече свързан с тяхното използване за взимането на по-добри решения. Анализът на данните следва да бъде интегриран в бизнес процесите, и трябва да води до прякото подобряване или на качеството на продукта или на качеството на процесите.

Изкуственият интелект се смята за много важен компонент в развитието на градовете на бъдещето, където се очаква все повече и по-сложни екосистеми. Това би изисквало сериозна координация между сградите, инфраструктурата и представителите на услуги и решения за ежедневно потребление. Как се справя Bosch с тези предизвикателства и как участва изкуственият интелект в изграждането на един умен град?

Калоян Василев: Нека погледнем глобалните тенденции - населението нараства с безпрецедентни темпове, строителният сектор не може да отговори на търсенето на пазара и в същото време животът на обикновения човек става все по-забързан. Виждаме много повече информационни потоци, които ни заливат с данни от всякакви източници, а времето ни е ограничено, за да взимаме информирани решения.

Ние се намесваме точно в тази критична пресечна точка - Bosch.IО специализира в разработването на IoT платформа, която обединява разнородни хардуерни компоненти в една хомогенна и гъвкава облачна екосистема. Създаваме дигитален двойник на физическите устройства и по този начин можем не само да ги управляваме централно, но и да анализираме и приложим критичните данни, които извличаме от тях.

В един умен град се генерират прекалено много данни, които остават неуловени от човешките сетива. Количеството, качеството и честота на тези данни ги правят изключителни трудни за осмисляне. Bosch.IO позиционира мултифункционални сензори на ключови места в града, както и в сгради, събираме данни, които идват от тях и обединяваме всички информационни потоци в един портал. Впоследствие тези информационни частици се анализират, обогатяват, визуализират и надграждат. По този начин следим променливи параметри, откриваме тенденции и внедряваме логика за взимането на автономни решения при бъдещи промени. Чрез AIoT Bosch успява да подобри стандарта на живот на обитателите на сградата, докато се грижи за околната среда, като създаване и иновативни, устойчиви бизнес модели за собственика на сградата.

Мога да дам няколко примера:

• Управление на средата - Environment Management (сгради): Чрез комплексни сензори успяваме да следим променливи параметри в населени пространства - температура, влага, движение, шум, осветеност, въглероден двуокис, процентна заетост на пространството. Внедряваме тези данни в системите BMS (Building Management System) и така сградата може сама да регулира управлението на микросредата с оглед зададени параметри. Това е особено приложимо в днешно време, когато подпомагаме социална дистанция и създаването на здравословни условия на работна среда. Същевременно, използвайки наличните данни от вече инсталираните сензори, откриваме повреди в сградните системи въз основа на анализ на аномалии в нивата на шума, заетостта и потреблението на електроенергията. По този начин предоставяме на собственика на сградата едно съществено по-дълбоко ниво на разбиране на състоянието й, възможност за превантивна диагностика, намаляване на броя инциденти, аварии и допълнителни разходи.
• Управление на отпадъците: Поставяме умни сензори по кофите за смет и така засичаме запълнения им капацитет. Целта е да оптимизираме маршрутизацията на компанията изпълнител и да намалим трафика на камионите из града. Само със 600 сензора редуцирахме 27 тона въглеродни емисии от камионите на годишна база. AIoT спомага и за създаването на предвидими модели за изхвърляне на боклука, които могат да се използват за предварително изпразване на определени участъци, както и въвеждането на прогресивен данък смет (Pay-as-You-Throw).
• Управление качестото на въздуха и на трафика: Чрез камери и сензори по кръстовищата определяме броя коли, камиони, велосипедисти и пешеходци, минаващи през дадената местност. Тази информация отнасяме към нивото на замърсеност на въздуха (и конкретните микро-частици). Така откриваме какво, как и кога нарушава чистотата на въздуха. В допълнение - интегрираме тези данни към светофарната система и допринасяме за разпределението на трафика, за да намалим задръстванията и да подобрим условията за живот.

Самостоятелната компания Bosch.IO от доста години разработва решения в областта на Интернет на нещата, вкл. собствена IoT платформа, разработена и от български инженери? В кои области тази платформа вече се прилага на практика, особено в страни от Източна Европа? Доколкото знам IoT платформата се използва повече от външни организации клиенти. До каква степен са интегрирани IoT разработките с тези на други отдели и бизнеси на Bosch?

Синиша Джукич: В основата на нашите IoT решения e платформа ни Bosch IoT Suite. Тя предоставя всички ключови елементи, необходими за изграждане на съвременно IoT решение: "edge" решения за директна свързаност на малки сензори към облака, както и по-мощни (например индустриални) edge устройства, дигитален двойник на устройствата (предоставящ актуалното им състояние и набор от функции за управление), услуги за отдалечено управление и мониторинг на устройства, услуги за обновяване на софтуера и фърмуера, услуги за съхранение, трансформация и визуализация на данни от устройствата и други.

Част от елементите на нашата IoT платформа се разработват изцяло от инженерите на Bosch.IO в България, като по някои от тях работим вече повече от 20 години! Ние сме изключително горди, че продуктите, които създаваме в България, са се доказали във времето. Те се използват от стотици бизнес клиенти, като основа за техните услуги достигащи милиони крайни потребители по целия свят. В проекта ни с един от най-големите производители на автомобили в света обновяваме карти и софтуер на повече от 10 милиона коли по света. С клиенти като Busch-Jaeger, Miele, devolo, Amdocs, Deutsche Telekom, и, разбира се, Bosch Smart Home, превръщаме милиони домакинства по света в по-умни, по-сигурни и по-уютни места за живеене.

Bosch IoT Suite е универсална IoT платформа, което ни дава възможност да адресираме нуждите на клиентите ни от различни сектори. Това предоставя уникална възможност на екипа ни в София да работи повече от две десетилетия директно с клиенти от целия свят - от Австралия и Сингапур, през Япония, Китай и Индия, чрез Европа, до Америка. Натрупахме изключително дълбок опит в областта на "умния дом" (включително на ниво жични, безжични и powerline протоколи), FOTA (Firmware Update Over the Air), отдалечена диагностика и управление на сгради, асансьори и паркинги, диагностика на автомобили, селскостопански машини, генератори и много други.

С колегите ни от други дивизии на Bosch имаме тясно и разнообразно сътрудничество, при което компетенциите, решенията и достъпа до пазара ни се допълват. При едни решения ние предлагаме базовата IoT технология, чрез която колегите ни от Bosch Building Technologies свързват различни сградни системи и датчици с облака, където в реално време се извършва автоматично отдалечена диагностика, моделиране и предвиждане на повреди, и оптимизиране на енергийната ефективност.

В други случаи ние предоставяме готовото решение за конкретен техен бизнес проблем, като например глобална система за управление на потребители и сигурна обработката личните данни, платформа за онлайн търговия (eCommerce-as-a-Service), система за управление на продуктова информация и дигитални активи, и много други. Разчитаме и на силното присъствие на колегите ни в различните региони, огромната им клиентска база, и изградените партньорски и интеграторски канали, които ни позволяват по-лесен и по-бърз достъп до пазарите, в които ние нямаме физическо присъствие или изградени контакти.

Калоян Василев: В момента Източна Европа изживява технологичния си "Ренесанс" и това е явно от темповете на иновативна приемственост. Естествено, скоростта е по-висока в напреднали икономики като Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Заедно с партньори на локално ниво Bosch.IO съдейства на редица общини за управление на паркоместата, събиране на боклука, оптимизация и разпределение на енергийното потребление, мониторинг и поддръжка на инфраструктурата и много други. България не е изключение, където виждаме зараждаща се инициативност и прогресивно мислене.

Подкрепяме и проекта GATE Center of Excellence (на Софийски университет и Университета Chalmers в Швеция) с амбициозния план да създаде дигитален двойник на града с непрекъснат анализ на трафика, въздушните течения и звуковия фон с цел оптимизиране на трафика, градоустройството и ефекта върху околната среда. Само въпрос на време е да видим и по-мащабни проекти, които да бъдат цитирани като пример за технологична и екологична устойчивост.

Наскоро Еврокомисията обяви, че планира проучвания в областта на изкуствения интелект (ИИ), така че използването му да е максимално етично и при спазване на личната неприкосновеност на потребителите . До каква степен този проблем е актуален и какви са правилата в рамките на Bosch.IO?

Синиша Джукич: Все по-широкото навлизане на ИИ в живота ни налага необходимостта от етичен кодекс за ИИ, по подобие на този на групата Bosch. Ние сме установили етични "червени линии" за използването на изкуствен интелект (ИИ). Вярваме, че етичният ИИ кодекс ще допринесе за обществения дебат относно рамките на използването на изкуствения интелект. ИИ има потенциала да промени много аспекти от живота ни и затова е необходима широка обществена дискусия. За да се създаде доверие в интелигентните системи, ще е нужно много повече от обикновено техническо ноу-хау - решаваща роля ще изиграе тесният диалог между политиците, научните среди и широката общественост. Ето защо Bosch се включи в Експертната група на високо равнище по изкуствен интелект - орган, създаден от Европейската комисия за разглеждане на етичните измерения на ИИ.

Компанията вече е издала насоки, уреждащи използването на ИИ в нейните интелигентни продукти:

• Всички продукти на Bosch с изкуствен интелект трябва да отразяват нашия слоган "Техника за живота", обединяващ стремежа към иновации със социалната отговорност.
• ИИ решенията, касаещи хората, не трябва да се вземат без човешки арбитър. Изкуственият интелект трябва да бъде инструмент, който служи на хората.
• Искаме да разработваме безопасни, стабилни и разбираеми продукти с ИИ.
• Доверието е една от основните ценности на нашата компания. Стремим се да създаваме надеждни ИИ продукти.
• Когато разработваме ИИ продукти, ние спазваме законовите изисквания и се водим от етичните принципи.

За повече информация погледнете Накратко: Етичният кодекс за изкуствения интелект на Бош.

В много страни академичните среди са основен партньор на технологични компании, като от една страна се подпомага обучението на студентите и се подготвят умения и знания, необходими и актуални за индустрията, а от друга, академичните развойни центрове развиват и т.нар. "чиста" наука с по-далечна перспектива за технологии след 10-15 г. На какъв етап е сътрудничеството с българските университети?

Синиша Джукич: Към двата вида сътрудничество, които споменахте, бих добавил и един трети аспект, който е силно развит в другите страни и който отива отвъд чистия технологичен фокус. Този аспект е бизнес анализ и бизнес моделиране в контекста на технологичните иновации. С някои изключения смятам, че за съжаление, сътрудничеството между академичните среди и ИТ бизнеса в България и в трите направления е доста ограничено и далеч от нивото, към което трябва да се стремим. Причините за това са комплексни - както исторически, така и икономически и изискват цялостно преосмисляне на образователната система.

Ако разгледаме по-отблизо първия аспект - развиване на необходимите за индустрията компетентности в учениците и студентите като основополагащ елемент, но и предпоставка за по-нататъшно развитие на "чистата" наука приложима в бизнеса, ще видим сериозно разминаване с очакванията на бизнеса. Това разминаване е не само по отношение на учебното съдържание, но и в методологиите, чрез които знанията и уменията биват придобивани.

Съвременната учебна стая трябва да се различава от тази отпреди 20 г. - не по това, че работните станции са заменени с лаптопи или таблети, а по това, че вече трябва да включва съчетание от технологии. То включва алгоритмично, както и визуално програмиране, роботика, електроника, производствени процеси (планиране, управление на проекти, дизайн на софтуера и хардуера, дизайн на инфраструктурата, управление на качеството), методологии и инструменти за разработка (scrum, kanban, issue tracking, системи за версиониране на кода в облака, принципите на свободния софтуер), както и основно разбиране за екипна работа, роли в екипа, но и възможности за кариерно развитие.

Тези елементи са ключови за успешното развитие на ИТ специалисти, но все още изостават или липсват изцяло в образователната ни система. Частните ИТ академии се стараят да запълнят тази празнина, доколкото е възможно, като обучават студенти и завършили висше образование с цел преквалификация и развиване на умения, необходими в реална бизнес среда. Bosch.IO, съвместно с други компании от БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерни компании), си партнира със СПГЕ "Джон Атанасов" в програмата по дуално обучение, в която ученици от XI и XII клас се обучават в 50% от времето по хорариум в училище и 50% - в реална бизнес среда, където получават знания и развиват умения по всички изброени по-горе компоненти.

Този модел се е доказал като изключително успешен в други страни, но направи първите си стъпки в България с новия Закон за предучилищното и училищното образование, който влезе в сила през 2016 г. Но за да има този модел реален шанс за успех е необходима по-голяма либерализация на участието на професионалисти от бизнеса в обучителния процес, както в училище, така и в университета. Те са автентичните носители на знанието и умението, необходимо на бизнеса и образователната система трябва да бъде адаптирана, за да позволи по-безпрепятствена и по-ефикасна интеграция в обучението на младите. Нашите колеги, преминали през следдипломна квалификация за наставници в дуално обучение в Софийския университет, приеха възможността и ангажимента да бъдат активни дизайнери на програмата и в края на първата година виждаме резултатите от вложените усилия, посредством обратната връзка от учениците и постигнатите резултати от обучението.

Отвъд съвместната работа в сферата на технологиите и иновациите, която обикновено стои на преден план в подобни дискусии, бих искал да подчертая и една по-рядко обсъждана тема, предмет на социалните науки. През последните две десетилетия скоростта, с която се развиват технологичните и бизнес иновациите, нарасна значително, а темпото продължава да се ускорява. Обемът от информация, знанията, но и социалните връзки са се увеличили многократно. Наблюдаваме преход от йерархични към мрежови организации, от формално към неформално управление, от еднократното усвояване на експертно знание към учене през целия живот. Новите комуникационни канали, новите начини на общуване и сплотяване на екипи, новата динамика и (само)управление в екипите, новите концепции за личностно и професионално развитие - това са големите предизвикателства отвъд технологиите.

Концепциите, разработени през XX век в областта на андрагогията (образованието за възрастни) и неформалното образование могат да предоставят една солидна научно- и практически обоснована рамка за образователните програми, кариерното и личностно развитие, комуникационните и лидерски умения, от които всяка една съвременна компания може да извлече единствено позитиви. И точно тук смятам, че бизнесът може да се възползва от безспорните, но малко познати на широката общественост постижения на академичната общност в България.

Работите ли съвместно и с други български компании по разработка и по пилотни проекти - например телеком оператори, ИТ фирми като системни интегратори, други технологични компании в България?

Калоян Василев: Ние силно вярваме, че никой не може да изгради AIoT екосистеми сам и затова са необходими силни и лоялни партньори. Мисията ни е да предлагаме отворени и всеобхватни решения, за които си партнираме с редица компании в България. Един от най-критичните елементи на IoT технологията са мрежовите комуникации (в нашия случай свързаност чрез 2G/3G, NB-IoT, LoRaWAN, 5G), чиято инфраструктура се поддържа и надгражда от телеком операторите. В допълнение българската "Силициeва долина" създава плодородна почва за редица ИТ бизнеси, с иновативно мислене и гъвкави услуги. Радваме се, че можем да сме си взаимно полезни и да можем активно да работим двустранно предлагайки крайни решения като: умни метеорологични станции за селското стопанство, цялостни платформи за развитието на градската инфраструктура, изграждане на автономни бизнес сгради с персонализирани функционалности и др..

Макар че тези технологии са добре познати, обособяването им към конкретни бизнес казуси поражда въпросителни. Успяваме да им отговорим именно чрез отвореното ни партньорство в регионален и глобален контекст. Дълбоко вярваме в споделеното технологично бъдеще и ще продължаваме да развиваме отворени програми за сътрудничество.

Въпросите зададе Владимир Владков