По-голямата част от бизнеса е концентриран в България и Румъния, като техните столици София и Букурещ са най-важните хъбове за икономиката на знанието в региона, обясняват авторите на доклада. В двата града са съсредоточени 44% от всички бизнес операции в Югоизточна Европа. Сред другите бързоразвиващи се центрове са Клуж-Напока в Румъния, Пловдив и Варна, а също така Белград, Скопие и Загреб.

Страните от региона могат да предложат на инвеститорите добре обучени професионалисти с многобройни умения в областта на информационните технологии и езиците, но техният брой е недостатъчен да покрие растящите нужди от квалифицирана работна ръка, предупреждават от асоциацията. Затова оттам настояват както за засилване на образователната система, така и за привличане на таланти извън региона. Оттам признават обаче, че данъчното облагане в страните е силно конкурентно предимство, а 10-процентовият корпоративен и подоходен данък в България осигурява едни от най-ниските оперативни разходи.

София е сред топ 100 иновативни градове в света

Българската столица остава сред 100-те "суперградове" в света според класацията на анализаторската агенция Tholons "Global Innovation City Index 2021", като заема 74 място, или с 12 места по-назад в сравнение с предходното изследване. По-напред е Букурещ - на 64 позиция, като румънската столица също губи 11 места. Другите два посочени града от региона са Любляна и Клуж-Напока, а силните страни на тези локации са постигнатите резултати в областта на иновациите и дигиталната трансформация, обхващащи изграждане на отворена екосистема за иновации, както и предприетите инициативи за подкрепа на иновациите и цифровата конкурентоспособност. В доклада се посочва още добрият пример с откриването на института INSAIT в София като първия подобен център в региона.

Разцветът на центровете за споделени услуги (SSC)

Промяната от чисто "аутсорсване" на дадени дейности към центрове, предоставящи по-иновативни услуги с висока добавена стойност, се усеща все повече. Създадените през последните 5 години SSC на големи международни компании, предимно от Германия, Нидерландия и САЩ, осъществяват многобройни дейности във финансите и счетоводството, търговията, човешките ресурси, ИТ услугите и дори поддръжка на научноизследователските усилия. Все по-разнообразни индустрии вече разчитат на такива мултидисциплинарни способности на центровете в България и Румъния (където са създадени 90% от тези SSC центрове), като те стартираха от финансови институции, телекомуникационни и технологични компании и вече обхващат търговските вериги, логистиката и промишлеността. Оперативните приходи на всички SSC центрове в Югоизточна Европа за 2020 г. са 1.6 милиарда евро, или около 15 на сто от общия аутсорсинг пазар. Наетите в тях специалисти са над 35 хиляди, или 14 на сто от работещите в аутсорсинг сектора.

ITO&BPO в България

Над 3,438 млрд. евро е пазарът на аутсорсинг услуги у нас за 2020 г., генериран от 731 компании с над 78,8 хиляди служители. По този начин приносът на сектора към БВП на България е почти 5,6%. За сравнение - в Румъния тези компании дават работа на около 120 хиляди служители през 2020 г., а в Сърбия техният брой е малко над 18,7 хиляди. Тези данни бяха представени и в доклада на AIBEST за България през ноември 2021 г.

"Много е важен диалогът с правителството по всички важни теми, защото вече не можем да говорим за промени или движение напред с малки крачки, нужни са големи скокове. Ние като бизнес вече знаем колко значима е индустрията на знанието, но трябва да образоваме и обществото за неговата важност за държавата", заяви Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

"В миналото инвеститорите идваха в България заради ниските разходи за труд, за електроенергия, дори за недвижима собственост. В бъдеще искаме те да инвестират у нас заради зелената мощност и умните хора. Това е нашият план - да привлечем инвеститори от следващо ниво в нашите географски ширини. Освен това трябва да върнем предприемаческия подход в икономиката. Този подход трябва да се възпитава още в средното образование", допълни Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа.

Министърът на електронното управление Божидар Божанов, заяви, че цифровата трансформация в държавната администрация преминава през промяна и в законите, като някои от тях "се случват" по-лесно, докато пред други промени има сериозни препятствия. Той обаче е уверен, че подходът за премахване на излишната административна тежест и автоматизираната връзка между системите в държавата напредва. "Има много неща, които искаме да променим. В рамките на стратегията ни влиза първо да приложим свързаност на всички системи, защото това ще ни позволи да направим и автоматизация", допълни той.