Железният юмрук на Мъск

Съкращения на половината служители, среднощни имейли, ултиматуми за безкрайни работни дни, недоволни бивши работници, съдебни искове. В рамките на месец и половина Twitter и неговият нов собственик Илън Мъск се превърнаха във всекидневен акцент в новинарските хроники. Не че Мъск не беше актуална тема и преди, но бяхме свикнали да го възприемаме по-скоро като заинтригуващ и екстравагантен мениджър, като най-богатия човек на планетата и като технологичен гений, пред когото няма граници. Но след закупуването на Twitter и резките съкращения, които направи, и на фона на коментарите на изхвърлените служители, лидерът със силната ръка и авторитарен стил на ръководене все повече започна да измества иноватора.

Но означава ли всичко това, че демократичният лидер, който постоянно стои зад екипа си, вслушва се в неговите идеи и го насърчава, който използва "ние" вместо "аз", е вече минало и на мода идва отново железният юмрук? Ще промени ли това изоснови концепцията за лидерството? Все въпроси, които някакси непрекъснато изникват и се забождат все по-дълбоко в съзнанието. В търсене на тези отговори се допитахме до Росен Рашков, обучител по лидерство и комуникации, и Петър Иванов, консултант в областта на човешките ресурси и създаването на виртуални екипи. Преди това обаче нека набързо проследим какво се случи през последния месец и половина.

Да разриташ кошера

След няколко последователни опита да закупи Twitter сделката на стойност 44 млрд. долара се случи и на 26 октомври Илън Мъск влезе в офиса на социалната мрежа вече като неин собственик, носейки умивалник. "Entering Twitter HQ - let that sink in!" беше първият му пост в Twitter, което може да се преведе като "На влизане в централата на Twitter - нека да "попием" (да осъзнаем) тази мисъл!

Една от първите му задачи беше да уволни главния изпълнителен директор на платформата Параг Агравал заедно с още сума ти други висши мениджъри и да назначи себе си като главен изпълнителен директор и еднолично управляващ. Последва вълна от съкращения и напускания и в следващите дни от екипа на Twitter от над 7500 души бе съкратен до 3700. Малко след началото на уволненията, бивши вече служители започнаха да споделят постове в социалната мрежа и да разказват как са били публично уволнени. Дойде и ултиматумът, опакован в среднощен имейл, който даде на служителите две опции - или да изберат да работят яко, или да напуснат компанията със съответното обезщетение. Новият CEO обясни, че за да се създаде революционният Twitter 2.0 и да се постигне успех в този конкурентен свят, трябват изключителни усилия, което означава работа дълги часове при висока интензивност. Служителите имаха буквално няколко часа, за да решат дали да кажат "да" и да останат в компанията, като кликнат на посочения в имейла линк, или да не предприемат никакво действие, което означава, че отказват и ще си тръгнат с тримесечно обезщетение.

Всичко това оказа влияние и върху приходите на компанията - много рекламодатели стопираха рекламите си. Мъск определи тези действия като посегателство върху свободата на словото (да не забравяме, че той прокламира себе си като абсолютист на свободното слово).

Twitter не е прецедент

Истината е, че Twitter далеч не е новост в маниера на управление на Илън Мъск. През юни т.г. Tesla уволни 500 работници от фабриката си в Невада, вследствие на което двама бивши служители заведоха дело за неспазване на двумесечното предизвестие и компенсации. Преди пускането на Model 3 на пазара Мъск изискваше от служителите да работят по 100 часа на седмица. През 2018 г. задължи подчинените си да подпишат споразумения за конфиденциалност, с които им забрани да говорят с медиите. Това, което е различното в случая, е, че Twitter е широко използвана социална медия. Компанията има много по-голяма публичност и създава възможност за публични изяви както за самия Мъск, който през ноември е засечен да туитва по над 25 пъти на ден, така и на уволнените служители, които използваха мрежата, за да извадят на бял свят неща от кухнята на управлението.

Авторитарен, транзакционен и трансформационен лидер

Експертите по мениджмънт най-общо определят десет типа лидерство - авторитарен, демократичен, либерален, бюрократичен, харизматичен, естествено лидерство, транзакционно ръководство, трансформационно лидерство, лидерство, ориентирано към хората и взаимоотношенията, и лидерство, ориентирано към задачите. Лидерите рядко използват само един от тези типове ръководство и обикновено управляват със смесени методи и похвати. Илън Мъск е определян едновременно като авторитарен, транзакционен и трансформационен лидер. Авторитарните лидери управляват еднолично и използват силата на "железния юмрук". Те вярват, че истината е единствено в тяхното мнение и трудно приемат чуждо такова. Транзакционните лидери се фокусират върху изпълнението на задачите и контрола. Те обикновено са студени, с тях се работи трудно и често обезсърчават своите служители. Този тип управление се използва в компании, които са в процес на преход.

Трансформационното управление включва ясна комуникация, прокарване на единна визия и цел за по-добро бъдеще. Този тип лидери използват визията си, за да получат подкрепа от хората, които вярват в тяхната кауза. Компаниите, управлявани от трансформационни лидери обикновено са готови да се изправят пред всяко едно предизвикателство в глобалната екосистема и да постигнат положителни резултати.

Нов тип лидерство или завръщане към управлението със силна ръка?

"Илън Мъск още може би от 2015 г. се определя като "наномениджър". Той е човек, който иска да работи по този начин - с много натиск и стрес, и това винаги си е било малко или много неговият стил. Така че за изцяло нов стил на лидерство не може да се говори. В последните две-три години говорим повече за емпатия и за емоционална интелигентност и може би затова сега неговият стил на управление ни прави по-силно впечатление. В същото време това е този Мъск, на когото хората преди пет-шест години страшно много се възхищаваха", коментира Росен Рашков.

"Илън Мъск е в уникална позиция поради две причини. Първо - той е технологичен гений, което е доказано и с PayPal, и с технологичните разработки в Tesla и SpaceX, и второ - защото е милиардер, реално той е най-богатият човек на Земята в момента. По тази причина той не е толкова зависим от главния технически директор, както е при повечето фирми, и има възможност да залага големи суми и да рискува, предвид огромните средства, с които разполага. Той може да си го позволи, но другите, които могат да го направят, са малцина и няма да бъдат устойчиви, ако ги напуснат най-добрите им хора, т.е. целият им бизнес ще бъде застрашен", коментира Петър Иванов. Според него фирмите, които имат най-добри резултати по време на Covid пандемията и в момента, са тези, които дават свобода на служителите да вземат решения, да избират кога и откъде да работят, и не налагат с желязна ръка правилата и принципите на работа.

Tехнологичният сектор не е ли твърде разглезен за силово управление?

Интересното в случая на управление на Мъск е как той успява да наложи този стил точно в технологичния сектор, който, както знаем, е доста по-разглезен и като отношение, и като възможности, които се дават на служителите.

Според Росен Рашков причината е, че той създава много силна визия и дава възможност на някои хора да осъществят мечтите си, да работят за кауза, която е по-голяма от самите тях. "Мисля, че това, което направи Мъск в Twitter е пресявка - да се освободи от хората, които искат да работят за заплатата си, да си отработят тези 40 часа и просто да си тръгнат от работа, без да поемат допълнителни отговорности. А оставя около себе си онези, които наистина вярват в каузата и наистина искат да работят по неговия начин", обясни той. Според него за някои прекалената свобода е контрапродуктивна. "Хората по някакъв начин жадуват за това да има дисциплина, да бъдат държани отговорни, защото виждат, че тя е ключът към по-висока продуктивност и към нещата, които наистина биха искали да постигнат", допълва още той.

Ще се наложи ли този стил на управление?

Разнопосочни са мненията на експертите по този въпрос. Според Росен Рашков много е вероятно отговорът на въпроса да дойде от обстоятелствата, с които ще се сблъскаме през следващите една-две години. "На много места започна рецесия, много компании изпитват сътресения, а обикновено, когато има криза, компаниите се нуждаят от хора с по-твърда ръка и ясна визия, които са готови да поемат по-големи отговорности. Това са лидери, които могат да направят интересен културен завой с компанията или да я прекарат през турбулентните времена с по-малко загуби или дори на печалба. Така че напълно е възможно да виждаме и повече такива лидери", коментира той.

По думите на Петър Иванов е твърде рано да се каже, дали Мъск ще успее да наложи този начин на управление. Според него този стил не е устойчив. "Той не е единственият технологичен гений. Има много други, които сега растат и се изграждат, и са с невероятни идеи. Тези млади предприемачи ще обединят около себе си екипи, ще се появят нови идеи и играчи, които по по-демократичен начин ще ангажират експертите и технологичните гении и не мисля, че те ще дадат свободата си в името на това да работят за Мъск", коментира той. Според него, когато се взима под внимание кое работи най-добре за дадения екип или служител, когато поставянето на целите е отдолу нагоре и се дава на служителите свобода да взимат решения, компанията може да има по-големи успехи. "Не става с желязна ръка. Могат да се опитат малцина, но моето мнение е, че фирмите с по-добри резултати ще бъдат тези, които дават повече свобода на хората си, разбира се, по начин, по който те се чувстват ангажирани, част от екипа и поставят целите заедно", допълва той.

Чии прогнози ще се сбъднат, тепърва предстои да видим. Ясно е едно, всяко правило си има изключение, въпросът е дали това изключение ще се превърне в норма или не.