Район "Лозенец" ще си има дигитален близнак

Институтът GATE стартира пилотен проект със Столична община

от Майя Бойчева-Манолчева

30 октомври 2020 17:43

Пилотен проект за изграждане на дигитален близнак на столичния район "Лозенец" стартира в София, след като кметът на града Йорданка Фандъкова подписа официално споразумение с института GATE към Софийския университет. Като част от проекта ще бъде създаден 3D градски модел на части от района, с помощта на който ще се анализират решенията на градската управа и ще се разрешават проблеми, включително такива, свързани с градската мобилност.

"Чрез участието си в този проект Столична община ще има възможност да получава анализ на различни данни, което ще ни помогне да взимаме правилни решения", заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова по време на официалното онлайн събитие, като обясни, че създаването на 3D модели не е прецедент у нас - такива са били използвани и за кръстовището на Лъвов мост и за визуализацията на проекта за "Света Неделя".

"Това не е първото споразумение, но ще бъде първото в една толкова високотехнологична област - на големите данни и изкуствения интелект", заяви проф. д-р Анастас Герджиков, ректор на СУ "Св. Кл. Охридски", който подписа документа от името на университета. По думите му тези технологии са приоритет на института GATE, който е и първият център за изследвания в областта в Източна Европа.

Проектът

Проектът предвижда изграждането на отворена платформа, която ще извършва събиране, интеграция и обогатяване на данни. Тези данни ще бъдат използвани за анализ и симулация чрез технологии като големи данни и изкуствен интелект.

Данните ще бъдат визуализирани с различни нива на детайлност, включително е планирано визуализиране на резултатите от анализите на симулацията, като фокусът ще е върху начините на възприемане на тази информация - звуково, осезаемо или пък визуално. "Нашата цел е тази платформа да се превърне в инструмент за взаимодействие и диалог между всички заинтересовани страни, в инструмент за проектиране, експериментиране и оптимизация", обясни доц. д-р Десислава Петрова-Антонова, ръководител на научната група "Градове на бъдещето" в института.

Изграждането на платформата започва със създаването на 3D модел на града, който описва геометрията на обектите като пътна инфраструктура, сгради, зелени площи, релеф и т.н. В допълнение той дава и семантична информация за тези обекти като например за сградите включва етажност, година на построяване, конструкция, консумация, демографски данни и др. Подобни модели имат градове като Хелзинки, Сингапур, Виена и др.

3D моделът ще бъде базиран на отворени данни. "Първото и голямо предизвикателство е именно събирането на данните предвид тяхната разнородност и разпокъсаност. Нашата задача е да осигурим доверие в качеството на тези данни като спазваме принципите за конфиденциалност, поверителност и сигурност", обясни доц. Петрова-Антонова.

Ще бъде създадена и лаборатория в градска среда. Тя ще бъде оборудвана със сензори, датчици и други инструменти за събиране на данни за качеството на въздуха, мобилността, климатични данни, свързани с температура, влажност, посока и скорост на вятъра. Данните за обектите в града ще бъдат обогатявани посредством лазерно заснемане на територията, като лабораторията ще бъде част от новата сграда на института. "Тя също ще бъде оборудвана със сензори и датчици за събиране на данни и това ще ни позволи интеграция на модели с различна гранулярност, каквито са сградите от една страна, а от друга - градовете като една цялостна екосистема", разказа доц. Петрова-Антонова.

3D моделът ще бъде използван в конкретни пилотни сценарии. На първо място - в градското планиране, където ще бъде изследван ефектът от построяването на нови сгради върху околната среда. Вторият пилотен сценарий представлява симулация на вятъра и въздушните течения и ще помогне да се анализира как замърсителите на въздуха се разпространяват в зависимост от посоката, скоростта на вятъра в контекста на тримерното представяне на сградите. Третият пилотен сценарий е свързан с анализ на соларния потенциал на сградите. За целта 3D моделът трябва да бъде разширен в посока по-прецизно представяне на сградите и да бъде включена информация за техните покриви. "Разбира се, при наличие на други данни могат да се реализират още много сценарии. Например, ако разполагаме с данни за конструкцията на сградите и данни за тяхната консумация, можем да създадем енергиен атлас или да анализираме енергийната ефективност на сградите в района", коментира още Десислава Петрова-Антонова.

Освен Столична община партньори по проекта са: "Софияплан", предоставила първите данни, с които е започнало изграждането на 3D модела; Микс Роботикс, която ще предоставя данни тип "пойнт клаудс", с помощта на които ще се обогати моделът и ще се реализира сценарият за соларния потенциал на сградите; техническият университет "Чалмърс", който е координатор на проекта и тази година стартира голям национален проект в Швеция за създаване на център за градски цифрови двойници, институтът GATE и компанията Bosch.IO, осигуряваща технологичните решения, които ще бъдат част от лабораторията в градска среда и част от платформата за цифровия двойник.