Проектът

Проектът предвижда изграждането на отворена платформа, която ще извършва събиране, интеграция и обогатяване на данни. Тези данни ще бъдат използвани за анализ и симулация чрез технологии като големи данни и изкуствен интелект.

Данните ще бъдат визуализирани с различни нива на детайлност, включително е планирано визуализиране на резултатите от анализите на симулацията, като фокусът ще е върху начините на възприемане на тази информация - звуково, осезаемо или пък визуално. "Нашата цел е тази платформа да се превърне в инструмент за взаимодействие и диалог между всички заинтересовани страни, в инструмент за проектиране, експериментиране и оптимизация", обясни доц. д-р Десислава Петрова-Антонова, ръководител на научната група "Градове на бъдещето" в института.

Изграждането на платформата започва със създаването на 3D модел на града, който описва геометрията на обектите като пътна инфраструктура, сгради, зелени площи, релеф и т.н. В допълнение той дава и семантична информация за тези обекти като например за сградите включва етажност, година на построяване, конструкция, консумация, демографски данни и др. Подобни модели имат градове като Хелзинки, Сингапур, Виена и др.

3D моделът ще бъде базиран на отворени данни. "Първото и голямо предизвикателство е именно събирането на данните предвид тяхната разнородност и разпокъсаност. Нашата задача е да осигурим доверие в качеството на тези данни като спазваме принципите за конфиденциалност, поверителност и сигурност", обясни доц. Петрова-Антонова.

Ще бъде създадена и лаборатория в градска среда. Тя ще бъде оборудвана със сензори, датчици и други инструменти за събиране на данни за качеството на въздуха, мобилността, климатични данни, свързани с температура, влажност, посока и скорост на вятъра. Данните за обектите в града ще бъдат обогатявани посредством лазерно заснемане на територията, като лабораторията ще бъде част от новата сграда на института. "Тя също ще бъде оборудвана със сензори и датчици за събиране на данни и това ще ни позволи интеграция на модели с различна гранулярност, каквито са сградите от една страна, а от друга - градовете като една цялостна екосистема", разказа доц. Петрова-Антонова.

3D моделът ще бъде използван в конкретни пилотни сценарии. На първо място - в градското планиране, където ще бъде изследван ефектът от построяването на нови сгради върху околната среда. Вторият пилотен сценарий представлява симулация на вятъра и въздушните течения и ще помогне да се анализира как замърсителите на въздуха се разпространяват в зависимост от посоката, скоростта на вятъра в контекста на тримерното представяне на сградите. Третият пилотен сценарий е свързан с анализ на соларния потенциал на сградите. За целта 3D моделът трябва да бъде разширен в посока по-прецизно представяне на сградите и да бъде включена информация за техните покриви. "Разбира се, при наличие на други данни могат да се реализират още много сценарии. Например, ако разполагаме с данни за конструкцията на сградите и данни за тяхната консумация, можем да създадем енергиен атлас или да анализираме енергийната ефективност на сградите в района", коментира още Десислава Петрова-Антонова.

Освен Столична община партньори по проекта са: "Софияплан", предоставила първите данни, с които е започнало изграждането на 3D модела; Микс Роботикс, която ще предоставя данни тип "пойнт клаудс", с помощта на които ще се обогати моделът и ще се реализира сценарият за соларния потенциал на сградите; техническият университет "Чалмърс", който е координатор на проекта и тази година стартира голям национален проект в Швеция за създаване на център за градски цифрови двойници, институтът GATE и компанията Bosch.IO, осигуряваща технологичните решения, които ще бъдат част от лабораторията в градска среда и част от платформата за цифровия двойник.