"Софияплан" с ГИС карта за енергийни паспорти на софийските квартали

Когато става дума за съвременно градско планиране, трудно можем да продължим разговора, без да засегнем темата за важността и приложението на геопространствените данни и ГИС технологиите. В съвременния динамичен свят те намират още по-съществено място както в нашето ежедневие, така и в изграждането на едно по-устойчиво бъдеще - особено по отношение на енергийното потребление и глобалното преориентиране към зелена енергия.

Проучванията показват, че потреблението на енергия през последните две десетилетия у нас бавно се е увеличавало. Тенденцията обаче се забавя след 2010 с въвеждането на стандартите за енергийна ефективност на сградите, новите по-екологични електроуреди и модерните технологични решения. На фона на тези промени е изключително важно в бъдеще да се следят и анализират промените в енергийното развитие не само в глобален план, но и в регионален, така че да могат да се предприемат най-подходящите мерки за развитие на съответната инфраструктура.

Именно затова общинското предприятие "Софияплан" създава онлайн интерактивна карта с енергийни паспорти на кварталите и населените места в Столичната община. Паспортите показват актуалното състояние и прогнозите зa енергийно развитие на съответния квартал с хоризонти 2030 -2040 - 2050 година. Съответно главната цел на картата е тя да се превърне в основа за устойчивото планиране на енергийната инфраструктура в Столичната община.

Енергийните паспорти

В разработването на картата от "Софияплан" стъпват върху ГИС решенията на "ЕСРИ България", с които са дългогодишни партньори. "В работата си използваме продуктите на ЕСРИ от години. Комбинираме ги и с други видове ГИС софтуер. Всеки инструмент има своите силни и слаби страни и екипът на "Софияплан" знае кое кога да използва. ЕСРИ предлага добри инструменти за анализ, които ние използваме всекидневно", разкрива арх. Любо Георгиев, директор на "Софияплан".

Първоначално проектът започва с проучване на енергийното потребление на битовия сектор в Столичната община и прогнозите за неговото развитие, които се извършват в тясно сътрудничество с енергийната агенция "Софена". Картата се разработва на базата на подробен анализ на cъщecтвyвaщaтa eнepгийнa инфpacтpyĸтypa, ĸaĸтo и очакванията за развитието й до 2050 г. Още от самото началото експертите си поставят задачата изследването да бъде териториално специфично, т.е. да могат да бъдат намерени детайли за всеки квартал, населено място или местност.

"Работата на "Софияплан" е да анализира всички части и аспекти на заобикалящата ни среда в Столичната община. Но общината покрива голяма територия и включва много разнообразни типове среда. Затова сме разделили територията на общината на т.нар. ГЕ (градоустройствени единици). Те са равносилни на местностите, населените места и кварталите. Стремим се да агрегираме информация на ниво ГЕ, ако не и на по-дребно ниво. Така знаем специфичните характеристики на средата, а не само за общината като цяло. И в резултат на това сме установили енергийното потребление, капацитет за локално и ВЕИ производство на енергия и очаквания енергиен микс за всяка местност, населено място и квартал в общината. Така не само ние, но и бизнесът можем да планираме по-реалистично", обяснява арх. Георгиев.

За целта геореферирането на всички данни също се свежда до нивото на градоустройствените единици. След това внимателно информацията се структурира в таблици, така че да могат да бъдат използвани и в ГИС среда. Експертът признава, че по време на разработката на картата е имало предизвикателства, като най-трудно е било да се определи кои елементи от цялата събрана информация е важно да бъдат показани, а впоследствие как да бъдат визуализирани по един интуитивен начин за разглеждане и възприемане.

"Отне ни сумарно няколко месеца за това информацията да бъде структурирана, проверена и впоследствие обновена по начин, който да позволява създаването на карта с атрибути. Разработката на дашборда също отне известно време, тъй като до онзи момент бяхме правили много семпли опити с този тип добавки", посочва арх. Георгиев.

Функционалностите

Положените усилия от страна на екипа определено се отплащат, като картата в крайна сметка е изключително богата на информация и предлага различни възможности за визуализация. Всеки потребител може да избере дадена градоустройствена единица и съответно да намери за нея различни данни, включително потребление в момента, разбито по видове енергоизточник; прогноза за потреблението към няколко момента в бъдещето; базисна информация за населението за съответната ГЕ и други. В допълнение всеки от елементите на дашборда може да бъде уголемяван с цел по-лесно разглеждане и анализиране.

Арх. Георгиев обаче препоръчва на потребителите директно да изпробват отделните функционалности на системата, за да могат да получат по-добро разбиране за нейните възможности. Той се надява представените данни да доведат до по-информирано вземане на решения от страна на предприемачите и инвеститорите в бъдеще.

Казват, че апетитът идва с яденето, и в случая на "Софияплан" това определено е така. Разработката на дашборда с енергийните паспорти на Столичната община мотивира екипа да търси възможности за влагането на повече подобни функционалности в своите карти. "Това ни доведе до заключението, че трябва цялостно да осмислим средата, в която визуализираме данни върху карти, и потребителското преживяване, свързано с това. Това е тепърва започнал процес и се надявам, че използвайки ГИС софтуери и приложения, с времето да можем да предоставим интегрирана, но и приятна и информативна информационна среда за посетителите на сайта ни", споделя експертът.

"Имаме амбицията да въведем възможността за изтеглянето на сурови данни в различни ГИС формати. Вървим в посока на това всеки да може да достъпи информация за заобикалящата ни среда, стига това да не вреди на обществената или личната безопасност. Вярваме в отворените данни. Смятаме също така да започнем да използваме все повече ГИС инструменти за събиране на информация от гражданите и бизнеса, за да получим по-детайлна и по-реална информация за средата", допълва той.

Материалът е публикуван в бр. 5 на сп. CIO България, който може да откриете