Как изкуственият интелект да работи за бизнеса

В рамките на конференцията се дискутира още как изкуственият интелект може да автоматизира рутинните бизнес процеси и да намали човешките грешки, какви са основните приложения на изкуствения интелект в различни индустрии и как технологията може да подобри продуктивността и ефективността, как да се гарантира достоверността на данните, използвани за обучение на изкуствения интелект, и какви са основните етични въпроси и рискове, свързани с използването на изкуствен интелект в бизнеса.

Изкуствен интелект и авторски права

Емилиян Арнаудов от години работи активно по темата за изкуствен интелект и авторски права в България, като е оглавявал екипа, подготвил последните изменения в българското законодателство по въпроса. По време на семинара той разгледа нововъведенията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, както и предизвикателства във връзка с правата върху създаденото от AI съдържание.

"Изкуственият интелект, от една страна, се явява ползвател на защитено съдържание и директивата улеснява той да го използва без предварително разрешение и заплащане, за да стимулира научния прогрес. От друга страна, той създава нови текстове, изображения, музика и стои проблемът има ли някой авторски права върху създаденото от него и кой. Конфликтът идва, защото той използва безплатно достиженията на творческия сектор и така генерира съдържание, което може да конкурира създаденото от човека и да лиши от бъдещи доходи творците, чиито работи е използвал като база", сподели той и постави възможни решения. "Законодателствата тепърва ще търсят баланс, но възможни теми за размисъл са дали продуктът на изкуствения интелект да не се третира по начина, по който се третират фолклорните творби като колективно достижение на множество творци от различни поколения, като върху него да има сродни права на продуцент или издател и евентуален изпълнител. Или пък да се предвиди създаденото от изкуствения интелект съдържание да се управлява задължително от организациите за колективно управление на права, като така за ангажираните в творческия сектор се осигури доход, компенсиращ загубения от тях и възмездяващ усилията на множеството творци, чиито обекти са станали база за създаденото от изкуствения интелект."

Решения за бизнеса

Кирил Кирилов представи възможностите на компаниите да използват услугите на петаскейл суперкомпютърът Discoverer, намиращ се в "София тех парк". Той заема 91-во място в световната ранглиста за топ 500 суперкомпютъра. Неговата мисия е да насърчава развитието на науката за обществото, да улеснява създаването на иновации чрез установяване на по-задълбочено сътрудничество между академични институции и бизнес, както и да помогне за обучението на следващото поколение ИТ таланти.

"Discoverer се използва за молекулярни открития, за формулиране и оптимизиране на цифрови продукти, за прогнозиране на климата и моделиране на околната среда, за създаване на симулации в автомобилостроенето и строителството, както и във FinTech сферата", допълни той.

Николай Чоторов от своя страна представи решения за бизнеса, които са базирани на изкуствен интелект. Той разказа повече за GenieTwin - изкуствен интелект, който създава изключително точна цифрова реплика на операциите и клиентите на компанията, което от своя страна дава по-задълбочен поглед върху бизнес процесите ѝ. Благодарение на това анализът и идентифицирането на неефективни процеси става възможен, а така и тяхното оптимизиране. Представен бе и изкуственият интелект OptiPro, който е насочен към компаниите в сферата на производството. С негова помощ е възможно оптимизирането на производствения график, проследяването на веригата за доставки, превантивна поддръжка и продуктово удостоверяване. BlockTrack Pro пък е продукт, насочен към компаниите в сектор строителство, и подпомага планирането на проекти, качествения контрол, оптимизирането на ресурси и проследяването на строителни материали.

AI в медицината и биотехнологиите

Иван Цeнов даде поглед върху това как може да се използва AI в медицината и биотехнологиите. Той представи Epix AI, с който се адресира проблемът със стареенето.

"Всички се страхуваме малко или много от остаряването и сме ужасени от факта, че трябва да го приемем като нещо неизбежно. Науката обаче не е напълно съгласна с това. Нови открития показват, че може значително да забавим стареенето. Използвайки епигенетиката, можем да удължим здравословния живот, или иначе казано, колко дълго живееш здрав. Това не е нова наука, но благодарение на новите технологии тя се развива много бързо. Епигенетиката изучава как нашата ДНК се развива по време на живота ни и как влияят на процесите по стареене химичните молекули, които се закачат към нашата ДНК. Те са и един от основните фактори за стареенето, защото водят до влошаване на ДНК. Начинът, по който живеем, има влияние върху нашата епигенетика - как се храним, дали спортуваме, какъв въздух дишаме, дори на каква надморска височина живеем. Тази информация се събира и обработва с помощта на изкуствения интелект, а с негова помощ се дава "рецепта" как може да забавим този процес", разказа Иван Ценов.

Киберзаплахи

В рамките на семинара беше разгледана и темата "Киберрискове и последиците от тях за бизнеса - стратегии за управление и преодоляване на заплахи", а в дискусията участие взеха Мариян Събев (Център за изследване на демокрацията), Гъмзе Коняр (вицепрезидент "Киберриск", Marsh McLennan Europe), д-р Атанас Русев (директор програма "Сигурност", Център за изследване на демокрацията), Вихрен Славчев (изпълнителен директор, "Мнемоника"), Патрик Бамър (лидер "Киберзастраховане", Marsh McLennan Austria), Десислава Мишева (лидер "Финансови рискове", Marsh McLennan Bulgaria) и Флориан Сетлър (лидер "Киберконсултиране", Marsh McLennan Europe).

Гъмзе Коняр представи кибертенденциите за 2023 г. и направи сравнение между кокаиновия трафик през 90-те години и кибератаките днес.

"През 2023 г. продължават да доминират рансъмуер или кибератаките, въпреки че от 2021 г. насам общият им брой е спаднал", сподели Гъмзе Коняр. "Може спокойно да кажем, че кибератаките са по-печеливши от трафика на кокаин. Ако по време на бума на кокаиновия трафик през 1992 г. 1 кг от наркотика е носил приходи от $60 000, то една рансъмуер атака днес носи приходи от $140 000. Разходите по осъществяването на такава атака са $2500, а за трафик на наркотика - $5000. Това много ясно показва колко печеливш е "бизнесът" на кибератаките, а в същото време пред него не стоят никакви бариери за осъществяване, за разлика от пречките пред кокаиновия трафик през 90-те. Затова е изключително важно бизнесите да вземат активни превантивни мерки, за да поставят тези бариери и да се предпазят", допълни тя.

Гъмзе Коняр представи също 12 топ решения за киберсигурност, сред които мултифакторна идентификация за дистанционен достъп, защитени и криптирани бекъпи, филтриране на мейли и уеб сигурност, както и обучения за киберсигурност.

Д-р Атанас Русев представи за предварителни данни за първи път от "Барометър на виктимизацията от киберпрестъпления" - проучване проведено сред предприятията в България.

"Най-често срещани в страната са кибератаките (57.5%), следвани от фишинг (43%), зловреден софтуер (15.8%) и неразрешен достъп до данни (5.8%). Компаниите, които най-често са жертви на кибератаките, са търговци на едро и дребно, както и компании, занимаващи се с ремонт на моторни превозни средства (30.4%). Професионалните, научните и техническите дейности се нареждат на второ място (13.5%), следвани от дейности, свързани с недвижими имоти (7%), и хотелиерство и ресторантьорство (5.7%). По-често жертвите на тези атаки са микрокомпании или малки компании - 69%, а едва 11% от засегнатите са големи корпорации", сподели д-р Русев.

Флориан Сетлър представи значението на програмата за управление на киберинциденти като ключов фактор за постигане на киберустойчивост. Използвайки пример от реалния живот, той подчерта ключовите фактори за успешна реакция при инциденти с рансъмуер. Той сподели, че е неизбежно да се случват инциденти, но е важно да знаем начините, по които да се защитим, да се справяме с рисковете и да смекчаваме въздействието на инцидентите.

"Бъдете подготвени, изберете своя вътрешен и външен екип. Бъдете внимателни с електронните комуникации, когато има риск мрежата да е компрометирана. Не подценявайте обема и комплексността на киберкризите - функцията на координатор за реагиране при инциденти е ключова", завърши Флориан Сетлър.

Вихрен Славчев сподели повече за това как неговият екип работи за превантиране и реагиране на киберзаплахи.

"На практика ние сме един Security operations center или център за изнесени услугите по сигурност. Предоставяйки защита на крайни точки и сървъри, управление на киберсигурността, мрежова защита, облачна сигурност. На дневна база извършваме по 60 разследвания на киберзаплахи, а 25 на ден са разследваните атаки. Много е важно да се отбележи, че зад тези заплахи и атаки стоят не хора, а корпорации с йерархия и поставени таргети, които всеки "служител" трябва да изпълни, за да вземе своето заплащане. Тези атаки са бизнес", разказа той.

Патрик Бамър разказа повече за индустриите, които най-често са засегнати от киберзаплахи. Производствата водят по брой искове през изминалите 6 години. Те са следвани от финансовите институции, комуникационния, медийния и технологичния сектор.

"За да се предпазят производствата от киберрискове, които водят до най-много загуби за тях, от изключително значение е сигурността на IT системите, както и изборът на правилния консултантски екип и застраховане. Прилагайки разумен и предпазлив подход при предприемането на мерки, може най-успешно да се намалят рисковете, а така и загубите", допълни той.

Десислава Мишева сподели, че често човешката грешка е причина за реализиране на киберрисковете.

"Дори да имате най-добрата защита, риск от човешка грешка винаги има. Киберзастраховането покрива както външни атаки, така и инциденти, станали вътре в компанията, било то по погрешка или от недобронамереност от страна на служители. В такива случаи застраховките са от огромна полза и помагат да се избегнат загуби, преустановяване на дейност или разходи. Най-добрият и успешен начин за управлението на киберзаплахи е трансферът върху застраховател чрез сключване на киберзастраховка", завърши тя.