Европа в космоса – Copernicus, Galileo, EGNOS

ESA

Европа в космоса – Copernicus, Galileo, EGNOS

Европа има втората по големина космическа индустрия в света, в която работят над 231 000 професионалисти

Иван Гайдаров
268 прочитания

© ESA


Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определя космическата икономика като "пълен набор от дейности и използване на ресурси, които създават стойност и ползи за хората в хода на изследване, разбиране, управление и използване на космическото пространство". Необятните възможности, които обещава това определение, стимулира неимоверно развитието на сферата, като през 2022 г. рекордните 77 различни страни са работили по свои програми (в това число България, Коста Рика, Парагвай, Бахрейн, Боливия, Тайланд, Монголия и др.)

През 2021 г. глобалната космическа икономика се оценява на 388.50 милиарда долара, като се очаква нейният обем да достигне 540.75 милиарда долара до 2026 г., сочат данните от изследване на Daedal Research, публикувано във водещата платформа за анализи Research and Markets,

"Космосът придобива все по-критично значение за нарастващ брой страни. Освен че космическата икономика ще расте с по-бързи темпове от глобалното БВП, това пространство ще се превърна в стратегическа област за национална отбрана и сигурност, борбата с изменението на климата и свързаността. В световен мащаб космическата индустрия се разраства, като рекорден брой държави и търговски предприятия участват в космически програми. В момента разгърнатата космическа инфраструктура дава възможност за разработването на нови услуги, което от своя страна позволява нови приложения в сектори като метеорология, енергетика, телекомуникации, застраховане, транспорт, мореплаване, авиация и градско развитие, което води до допълнителни икономически и обществени ползи", обясняват анализаторите и посочват, че очакват този пазар да расте с 6.84% на година през прогнозния период 2022-2026 г.

Въпреки рекордния брой космически програми в глобален мащаб с пълни възможности за изстрелване разполагат едва шест агенции. В елитната компания на Китайската национална космическа администрация, Индийската организация за космически изследвания, Японската агенция за изследване на космоса, американската НАСА и Държавната космическа корпорация "Роскосмос" на Русия се нарежда и Европейската космическа агенция (ESA).

Европа в космоса

През април 2021 г. Европейският съвет и Европейският парламент приемат Регламент за създаване на Космическа програма на ЕС и агенция, която да я администрира. Той влиза в сила ретроспективно от 1 януари 2021 г. и има за цел "да гарантира висококачествени, сигурни данни и услуги, свързани с космоса, които могат да донесат социално-икономически ползи за гражданите и предприятията на Европа, да повишат сигурността и автономията на ЕС и да укрепят ролята на ЕС като лидер в космическия сектор". Новата космическа програма на ЕС става част от по-широкият набор от космически политики на съюза, който включва три основни проекта - Copernicus, Galileo и EGNOS.

Copernicus - програма на Европейския съюз, е най-модерната система за наблюдение на Земята. Тя има за цел да предоставя точна, навременна и лесно достъпна информация за подобряване на управлението на околната среда, смекчаване на последиците от изменението на климата и гарантиране на сигурността на човечеството.

Системата е базирана на три основни компонента - космически (сателити за наблюдение и свързан наземен сегмент); наземни и въздушни мрежи за събиране на данни, предоставящи информация за океаните, континенталната повърхност и атмосферата; услуги, разработени и управлявани от платформата и предлагани на нейните потребители и обществото като цяло. Нейната задача е чрез използването на огромно количество глобални данни от спътници, наземни, въздушни и морски измервателни системи да се осигури автономен и независим достъп до информация за околната среда.

Крайната цел - чрез достъпа до отворените данни на Copernicus доставчиците на услуги, публичните власти и международните организации да предложат инструменти, които да подобрят качеството на живот на европейските граждани. Затова и данните и информацията по програмата се предоставят безвъзмездно на всички потребители.

Galileo - глобална навигационна сателитна система на ЕС, предоставя информация за позициониране за редица сектори като автономни и свързани автомобили, железопътен транспорт и авиация. Системата функционира от декември 2016 г., а в списъка на услугите, които предлага, влизат :

- Galileo Open Service (GOS), предоставяща информация за позициониране и синхронизиране, предназначена главно за сателитна навигация на потребители (точност до метър).

- High-Accuracy Service (HAS), предназначена главно за сателитни навигационни приложения за професионална или търговска употреба (точност до един сантиметър)

- Emergency Service (ES), излъчваща предупреждения, свързани с природни бедствия или други извънредни ситуации в определени райони

Timing Service (TS), улесняваща разработването на приложения за синхронизиране, базирани на Galileo и използването в критични приложения.

Докато Galileo предоставя автономна глобална навигационна спътникова система, състояща се от съзвездия от спътници и глобална мрежа от наземни станции, то EGNOS е регионален сателит, който предоставя критични за безопасността навигационни услуги на авиационни, морски и наземни потребители на територията на ЕС. Информацията за позициониране, която осигурява системата, е толкова точна, че дори може да бъде използвана за кацане на самолети.

По подобие на Galileo регионалният сателит предлага EGNOS Open Service (EOS), предоставяща информация за позициониране и синхронизиране за потребителите, а също така:

- EGNOS Data Access Service (EDAS), предназначена главно за сателитни навигационни приложения за професионална или търговска употреба, предлагаща подобрена производителност и данни с по-голяма добавена стойност от тези, получени чрез EOS

- SoL услуга, предназначена главно за потребители, за които безопасността е от съществено значение, като при аеронавигационните услуги за сектора на гражданското въздухоплаване.

Дали тези програми ще са достатъчни да осигурят лидерска позиция за европейския континент в космическата надпревара все още не е ясно, но значението, което може да има това в бъдеще е неоспоримо. В своя доклад "Space market - how to facilitate access and create an open and competitive market?" от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) към ЕП са категорични: "Европейската космическа индустрия има водещи в световен мащаб конкурентни предимства в някои области като ракетите за изстрелване (15% от световния пазар), търговския сателитен пазар и проектирането и производството на наноспътници. Едновременно с това обаче други космически нации като Китай и Индия наваксват бързо, особено по отношение на ракетите-носители. В контекста на дългосрочната индустриална стратегия на ЕС, която набляга на стратегическата автономия, поддържането на независим достъп на Европа до космоса и критичните космически способности стават все по-важни. Осигуряването на автономия е от решаващо значение не само за бъдещата индустриална конкурентоспособност, но и за гарантиране на стратегическа независимост и устойчивост".

А че Европа разбира важността на този сектор няма съмнение. Старият континент има втората по големина космическа индустрия в света (оценявана на 53-62 милиарда евро), в която работят над 231 000 професионалисти.

Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определя космическата икономика като "пълен набор от дейности и използване на ресурси, които създават стойност и ползи за хората в хода на изследване, разбиране, управление и използване на космическото пространство". Необятните възможности, които обещава това определение, стимулира неимоверно развитието на сферата, като през 2022 г. рекордните 77 различни страни са работили по свои програми (в това число България, Коста Рика, Парагвай, Бахрейн, Боливия, Тайланд, Монголия и др.)

През 2021 г. глобалната космическа икономика се оценява на 388.50 милиарда долара, като се очаква нейният обем да достигне 540.75 милиарда долара до 2026 г., сочат данните от изследване на Daedal Research, публикувано във водещата платформа за анализи Research and Markets,

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК