Въпреки рекордния брой космически програми в глобален мащаб с пълни възможности за изстрелване разполагат едва шест агенции. В елитната компания на Китайската национална космическа администрация, Индийската организация за космически изследвания, Японската агенция за изследване на космоса, американската НАСА и Държавната космическа корпорация "Роскосмос" на Русия се нарежда и Европейската космическа агенция (ESA).

Европа в космоса

През април 2021 г. Европейският съвет и Европейският парламент приемат Регламент за създаване на Космическа програма на ЕС и агенция, която да я администрира. Той влиза в сила ретроспективно от 1 януари 2021 г. и има за цел "да гарантира висококачествени, сигурни данни и услуги, свързани с космоса, които могат да донесат социално-икономически ползи за гражданите и предприятията на Европа, да повишат сигурността и автономията на ЕС и да укрепят ролята на ЕС като лидер в космическия сектор". Новата космическа програма на ЕС става част от по-широкият набор от космически политики на съюза, който включва три основни проекта - Copernicus, Galileo и EGNOS.

Copernicus - програма на Европейския съюз, е най-модерната система за наблюдение на Земята. Тя има за цел да предоставя точна, навременна и лесно достъпна информация за подобряване на управлението на околната среда, смекчаване на последиците от изменението на климата и гарантиране на сигурността на човечеството.

Фотограф: ESA

Системата е базирана на три основни компонента - космически (сателити за наблюдение и свързан наземен сегмент); наземни и въздушни мрежи за събиране на данни, предоставящи информация за океаните, континенталната повърхност и атмосферата; услуги, разработени и управлявани от платформата и предлагани на нейните потребители и обществото като цяло. Нейната задача е чрез използването на огромно количество глобални данни от спътници, наземни, въздушни и морски измервателни системи да се осигури автономен и независим достъп до информация за околната среда.

Крайната цел - чрез достъпа до отворените данни на Copernicus доставчиците на услуги, публичните власти и международните организации да предложат инструменти, които да подобрят качеството на живот на европейските граждани. Затова и данните и информацията по програмата се предоставят безвъзмездно на всички потребители.

Galileo - глобална навигационна сателитна система на ЕС, предоставя информация за позициониране за редица сектори като автономни и свързани автомобили, железопътен транспорт и авиация. Системата функционира от декември 2016 г., а в списъка на услугите, които предлага, влизат :

Фотограф: ESA

- Galileo Open Service (GOS), предоставяща информация за позициониране и синхронизиране, предназначена главно за сателитна навигация на потребители (точност до метър).

- High-Accuracy Service (HAS), предназначена главно за сателитни навигационни приложения за професионална или търговска употреба (точност до един сантиметър)

- Emergency Service (ES), излъчваща предупреждения, свързани с природни бедствия или други извънредни ситуации в определени райони

• Timing Service (TS), улесняваща разработването на приложения за синхронизиране, базирани на Galileo и използването в критични приложения.

Докато Galileo предоставя автономна глобална навигационна спътникова система, състояща се от съзвездия от спътници и глобална мрежа от наземни станции, то EGNOS е регионален сателит, който предоставя критични за безопасността навигационни услуги на авиационни, морски и наземни потребители на територията на ЕС. Информацията за позициониране, която осигурява системата, е толкова точна, че дори може да бъде използвана за кацане на самолети.

По подобие на Galileo регионалният сателит предлага EGNOS Open Service (EOS), предоставяща информация за позициониране и синхронизиране за потребителите, а също така:

- EGNOS Data Access Service (EDAS), предназначена главно за сателитни навигационни приложения за професионална или търговска употреба, предлагаща подобрена производителност и данни с по-голяма добавена стойност от тези, получени чрез EOS

- SoL услуга, предназначена главно за потребители, за които безопасността е от съществено значение, като при аеронавигационните услуги за сектора на гражданското въздухоплаване.

Дали тези програми ще са достатъчни да осигурят лидерска позиция за европейския континент в космическата надпревара все още не е ясно, но значението, което може да има това в бъдеще е неоспоримо. В своя доклад "Space market - how to facilitate access and create an open and competitive market?" от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) към ЕП са категорични: "Европейската космическа индустрия има водещи в световен мащаб конкурентни предимства в някои области като ракетите за изстрелване (15% от световния пазар), търговския сателитен пазар и проектирането и производството на наноспътници. Едновременно с това обаче други космически нации като Китай и Индия наваксват бързо, особено по отношение на ракетите-носители. В контекста на дългосрочната индустриална стратегия на ЕС, която набляга на стратегическата автономия, поддържането на независим достъп на Европа до космоса и критичните космически способности стават все по-важни. Осигуряването на автономия е от решаващо значение не само за бъдещата индустриална конкурентоспособност, но и за гарантиране на стратегическа независимост и устойчивост".

А че Европа разбира важността на този сектор няма съмнение. Старият континент има втората по големина космическа индустрия в света (оценявана на 53-62 милиарда евро), в която работят над 231 000 професионалисти.