ICTalks #37: Изкуственият интелект като национален спорт

Кои са въпросителните около новосъздадената концепция за развитие на технологията у нас?

Преди близо два месеца Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията публикува проект на "Концепция за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г. Периодът за обществено обсъждане изтече на 18 септември, а две организации, една от които е фондация "ЛИБРе", представиха своите позиции.

Имаме ли нужда от такава концепция и кои са въпросителните в нея? По тази тема дискутираме с Александра Цветкова, експерт по ИТ и правни въпроси, свързани с новите технологии и директор на фондация "ЛИБРе" в новия епизод 37 подкаста ICTalks "Изкуственият интелект като национален спорт".

"Считаме, че концепция за развитието на изкуствен интелект в България не е достатъчна. Имаме нужда от стратегия, която да обхване абсолютно всички аспекти на приложението на изкуствен интелект както в технологично отношение, така и от правна гледна точка, социална гледна точка, възприятията на гражданите и на различните експертни групи за това как технологията се развива на съответните пазари, дали ще им изземе работата, дали няма да го направи. Това са притеснения, които са нормални и широко дискутирани в медийното пространство и една такава стратегия трябва да обхване абсолютни всички елементи на внедряването на технологията в живия живот", категорична е тя.

Според нея документът е една добра основа, но самата материя изисква многопрофилност и различни гледни точки.

По думите ѝ това, което най-много липсва, е анализ на състоянието на развитието на изкуствения интелект към момента в България. "Написано е доста от гледна точка на стратегически документи, от гледна точка на конкретни инициативи в административните среди, но де факто състоянието на бизнеса, услугите, продуктите, които се предлагат от български компании, е нещо което определено ми липсва", обяснява Цветкова. "На изкуствения интелект трябва да се гледа не като на сектор, не като на нещо, което се развива самостоятелно вертикално, а като на хоризонтална екосистема, в която влизат организации от публичния сектор, от академичните среди, бизнесът с всичките негови проявления, организации от неправителствения сектор, които работят основно по свързани аспекти с технологията - право, етика, социални аспекти, интеграционни процеси", категорична е тя.

Какви са другите проблеми и неточности в конпецията, откъде идват те, какво е състоянието на сектора в момента и какви трябва да са мерките по отношение на създаване на етични норми и актуалиризане и създаване на нормативна уредба - чуйте: