Паулина Чотрова: Екосистемата започва сама да изисква повече жени в технологиите

Стъпка по стъпка започва да става по-лесно. Създадоха се много организации за жени в технологиите, които подпомагат този процес, дават нови възможности, предлагат обучения. До известна степен пречупването за жените в технологиите обаче зависи от самите жени. По-голямата част от дамите, с които се срещам, казват "Аз влизам в зала, пълна с мъже, и решавам, че това не е моето нещо". Според статистиката много жени са се отказали по тази причина. Нещата се променят, защото самата екосистема започва да го изисква - например фондовете за рискови инвестиции започват да изискват да има представителки на нежния пол в екипа от основатели точно заради различната перспектива. Няма значение дали стартъпът е технологичен или не, в повечето случаи дори за технологичните е изискване да има разнообразие в екипа. Причината е, че жените имат различен начин на мислене и на правене на бизнес. Ние приемаме бизнеса като семейство и се държим с него като със семейство, а не като със средство за изкарване на пари. Екосистемата започва сама да изисква повече жени в технологиите.

Работят ли квотите за жени на мениджърски позиции в компаниите? Често отношението към дамите мениджъри е, че заемат дадена позиция заради пола си, а не заради уменията си. Променя ли се това схващане?

Това е разбирането, което се опитваме да разбием. Наскоро бях на глобална среща на жени в различни големи компании - технологични и не само. Всички споделят, че хората им казват "Ти си тук, защото си жена". Факт е, че има компании, които имат изискване за квотен принцип, но този принцип тотално се промени от това, че самите дами започнаха да стават по-изискващи и започнаха по-настъпателно да показват това, което правят, а не просто да чакат нещо да се случи с тях. Разбира се, все още съществува разбирането, че жените в технологиите в по-голямата си част са в маркетинг отдела или в "Човешки ресурси", а не в програмирането. Оттам се появява и стереотипът, с който се сблъсках и аз вчера - един господин ми каза, че щом съм жена в технологиите, значи се занимавам с личностно развитие и подобни неща. Това, че съм жена, не означава, че не мога да съм инженер, не означава, че не правя роботи. Квотата ще продължи да съществува и да се увеличава. Защото резултатите, постигнати от екип под ръководството на жена и на друг екип, ръководен от мъж, са доста различни и често приходите в първия екип са по-големи.

Дамите имат история в областта на технологиите. Един от най-големите изобретатели на миналия век, на когото дължим редица улеснения, е Лилиан Гилбрет.

Много малко хора знаят, че и първият компилатор е създаден от жена - Грейс Хопър. Тя е и един от пионерите в програмирането. Освен това можем да работим в мултитаскинг режим постоянно. Това със сигурност е една от причините, поради която много компании започнаха да търсят жени, и то за високи позиции - ефективността е много по-висока. Работя с много мъже, моята половинка също е програмист и има много голяма разлика в това как аз върша нещата и как ги върши той. Проблемът е, че липсват ролеви модели за жени в технологиите, и то жени, които горят и врят в технологиите, а не просто изпълняват поддържаща функция. При жените важи моделът първо трябва да се докажеш и тогава да те вземат на работа, докато при мъжете първо разказваш какво можеш, взимат те на работа и тогава започваш да се доказваш. Това е тенденцията в момента при жените. Но в последно време много се променят нещата.

Какво може да се направи, за да се ускори този процес?

Аз в момента в тази посока работя в няколко направления. Смятам, че екосистемата в България в технологично отношение има нужда от нова перспектива. Защото има много звена, които не работят заедно, които си взаимодействат директно или индиректно, но не функционират в симбиоза. Затова работя в няколко направления. Първо създадох една програма, която е насочена към жени в технологиите. Аз съм я кръстила "Мисия жена". Тя цели да помогне на жените да покажат реално какво правят, и то пред аудитория, която ще го оцени и която тотално не познава индустрията. В момента създавам подкаст и платформа. Като представител на Европейската асоциация на жените за България стремежът ми е на всеки две седмици да се срещаме с нова дама от бизнеса от областта на STEM - наука, технологии, образование, иновации, за да се види, че наистина тези дами са активни, че не само са част от процеса, но създават този процес.

Другата инициатива, която е много активна и вече е международна, се казва ИСТЕБ. Ние сме нация, която усвоява много от чуждия опит. Свикнали сме да приобщаваме организации, тенденции, технологии. Същевременно малко хора знаят, че Топ 3 инженерите в SpaceX са българи. Защо България няма космическа програма, защо в България не се насърчава тази индустрия? Смятам, че примерите ги има, но не са популярни, защото това не са хора, които са свикнали да обявяват себе си. Целта на ИСТЕБ е да съберем студентите и професионалистите, организациите и неправителствения сектор, инвеститорите, бизнеса, образованието и държавните институции. Да създадем методология, която да създава т.нар. spinoff компании. Част от нея е насочена специално за жени, които са научни ръководители. В момента участват няколко страни, имаме около 150 проекта, които оформяме и подготвяме целия процес, така че те да могат да говорят с инвеститори. Дори след като са получили инвестиция, продължаваме да ги подкрепяме, за да могат да се развиват. Защото това липсва. Когато направихме екип между научен ръководител, бизнес и студент с идея, резултатите станаха много по-различни. Когато всички тези звена работят в симбиоза, вече можем да говорим за DeepTech и за технологичен трансфер. В тази посока в момента в Пловдив много активно работим с университети, също и в Румъния, в Турция и в Италия и се надявам да приобщим още повече. Ние в България сме добри в няколко сектора, които са много тясно специализирани, другите страни имат друг фокус. Идеята е да покажем това, което можем да правим най-добре. Стремим се да убедим хората, че колкото и някои неща да зависят от регулации, от правителство, в центъра са тези, които ги създават.

Кое е по-трудно - да си жена предприемач или служител в компания?

И двете си имат и плюсове, и минуси. Когато си жена предприемач, работното ти време не е от 8 до 5, а от 8 докогато трябва. И двете имат много трудности. Защо минах от едното в другото? Защото стойността и промяната, която създавам в цялата екосистема около мен, е много по-видима по този начин. Държа да участвам в процеса, не да съм наблюдател. Смятам, че предприемачеството възпитава други качества у човек, които във фирма няма как да ги научиш - било то за отговорност, за самосъзнание, за организираност и всички други неща, които компанията, колкото и да изисква от теб, не могат да се изградят така добре, както когато си предприемач. Аз лично видях, че е много трудно да направя космическа промяна в голяма корпорация, затова реших, че ще подходя по друг начин - ще реша проблема, като започна да правя стъпки в друга посока. Сега виждам и вълната около мен - много дами, особено в Европейската асоциация на жените, идват от традиционен бизнес, обръщат се към технологии и започват да се развиват в тази посока.

Не се ли възприемат с още по-голямо недоверие жените предприемачи?

Много колеги смятат, че жените предприемачи в технологиите е мит, че е невъзможно. Но все пак се възприемат. Тук пак стигаме до това, че има много организации за жени, които помагат. Аз станах предприемач, защото вярвам в резултатите. Да помогна на една дама да започне нейн бизнес, означава, че съм си свършила работата. Защото тази вълна ще повлече, тя ще помогне на втора, на трета, на четвърта... Трудно се въприемат жените в бизнеса, особено в технологичния сектор, но ги има и са много успешни. Защото са малко и защото са много амбициозни. Защото са много изискващи, първо към себе си и след това към случващото се около тях. Има дами във всевъзможни индустрии, но инженер и управител е хубава комбинация, защото съм в позицията, в която знам какво правят, дори да не го правя аз и знам какво да търся, за да улесня тяхната работа и да разширя бизнеса. Смятам, че жената инженер-предприемач има двойно предимство. Защото жените дават много повече добавена стойност. Защото разбират какво се случва в технологичния сектор и могат да го използват на практика. Затова най-важното е да разбираш от индустрията, да можеш да дадеш добавена стойност и тогава вече няма значение дали си мъж или жена.