В края на октомври в Германия робот направи първите си стъпки на Земята, командван от космически кораб на околоземна орбита.
Въпреки че звучи зловещо, това не представлява надвиснала заплаха за човечеството. Роботът е направен от конструктор Lego и само преминава през тестовете на Европейската космическа агенция ESA. Командите са изпратени от Сунита Уилямс, командир на 33-ата експедиция на Международната космическа станция. Ръководеният от ESA експеримент се стреми да положи основите на бъдещите експедиции до Луната, Марс и отвъд Червената планета.
ESA и НАСА провеждат опит за тестване на Disruption Tolerant Networking – набор от протоколи, създадени за комуникация през космическото пространство. Учените, създали DTN за преодоляване на проблеми, които не дават възможност на космическите мисии да ползват IP, системата, на която се базира Интернет и много от другите мрежи на Земята. По време на този процес те биха създали технология, която да помогне на войниците да останат във връзка с командния център и помежду си във военни зони, а на потребителите да ползват смартфони когато се намират извън зоната на клетъчно покритие.
Интернет не работи в космоса, тъй като преносът на пакети от данни отнема твърде много време заради огромните разстояния. Дори при пренос със скоростта на светлината еднопосочното предаване от Земята до Луната е с вградено закъснение от 1,7 секунди, а от Земята до Марс закъснението е над 8 минути. Космическите мрежи страдат и от по-високи нива на грешка от наземния интернет заради смущенията от слънчевата радиация, а техните излъчвания могат да бъдат блокирани временно от космически обекти, преминаващи близо до тях.
„НАСА разшири обхвата на своите изследвания на Луната и отвъд, затова мрежова архитектура като DTN би могла успешно да допълни тези мисии", написа агенцията на своята уеб страница. НАСА смята, че DTN би могла да се ползва между обекти на повърхността на планетите и космическите кораби в орбита около тях или между космически кораби в Дълбокия Космос и командните центрове на Земята.
Въпреки че IP предполага непрекъснат път на данните от край до край между две устройства, които ползват този протокол, DTN изпраща данните на един „хоп" едновременно. В сърцето на набора е Bundle Protocol, който съхранява пакети от данни на всеки хоп, докато следващата връзка не стане достъпна, след което ги препраща.
Космическите кораби и всички форми на планетарни всъдеходи комуникираха досега чрез радио от зората на космическата ера, но технологиите, които те ползват, са специализирани и създадени за конкретната цел. НАСА и ESA се надяват да направят DTN еквивалент на IP в космоса – стандартизиран публично достъпен протокол. Това би намалило разходите за труд при настройка на комуникациите за всяка мисия, обясняват от НАСА.
Наличието на стандартизиран комуникационен протокол ще става все по-важно с разширяването на космическите експедиции при установяване на бази на Луната и други планети, казва Андриан Хук, мениджър развитие на проекта DTN в НАСА.
„Точно както можете да общувате на Земята и без интернет, можете да изградите подобна космическа база без DTN, но нейната комуникационна система би била изключителна скъпа и ненадеждна, тъй като ще бъдат нужни редица изработени по мярка функции, които вече са напълно стандартизирани от DTN", добавя Хук.
НАСА работи по DTN от началото на XXI век. Ключов защитник на технологията е Винт Сърф, един от основателите на сегашния интернет. Тя ползва системата успешно за пренос на данни през космическото пространство. В последния експеримент командирът на Международната космическа станция Уилямс направляваше робота Earthbound в Дюселдорф около 90 минути и обменяше данни с него. Мрежовата връзка между робота и МКС, разположена на над 200 мили от Земята, предостави 50 Kb в секунда към робота и 82 байта в секунда в обратна посока. Двупосочният маршрут на данните отнемаше 7 секунди.
Агенцията планира да ползва DTN в мисии, които ще стартира около 2015 г. Но технологията може да има и много други приложения за връзка със Земята. Тъй като е проектирана да управлява импулсна свързаност или комуникация без постоянна връзка, тя може да полезна при военни мрежи или за употреба на всякакъв вид мобилно комуникационно устройство, захранвано от батерия, което влиза и излиза извън обхвата на мрежа, добавят от НАСА.
Няма ограничение пред развитието на DTN. „DTN може да работи в междузвездното пространство, пише Хук. - По-скоро става въпрос за това колко дълго е готов да чака за отговор потребителят."
Естеството на свързването на DTN (хоп след хоп) изисква няколко възела по пътя. Те биха могли да бъдат предоставени от космически кораби, специално създадени като „препредаватели", или от стари кораби, които вече са изпълнили първоначалната си мисия, твърди Хук.
„Интерпланетарният Интернет", който предвижда НАСА, може да е мрежа от мрежи, всички изградени на базата на DTN, но с два набора от стандартни протоколи.
„DTN може да работи върху земните Интернет протоколи в малки космически области, където комуникационната среда е подобна на тази на Земята. Все пак производителността на интернет протоколите бързо спада при големи закъснения или разкъсани среди, така че DTN ще бъде протокол от край до край, прекосявайки местни „острови от IP" по пътя си", пише още ученият.
IDG News Service, Сан Франциско
В края на октомври в Германия робот направи първите си стъпки на Земята, командван от космически кораб на околоземна орбита.
Въпреки че звучи зловещо, това не представлява надвиснала заплаха за човечеството. Роботът е направен от конструктор Lego и само преминава през тестовете на Европейската космическа агенция ESA. Командите са изпратени от Сунита Уилямс, командир на 33-ата експедиция на Международната космическа станция. Ръководеният от ESA експеримент се стреми да положи основите на бъдещите експедиции до Луната, Марс и отвъд Червената планета.
ESA и НАСА провеждат опит за тестване на Disruption Tolerant Networking – набор от протоколи, създадени за комуникация през космическото пространство. Учените, създали DTN за преодоляване на проблеми, които не дават възможност на космическите мисии да ползват IP, системата, на която се базира Интернет и много от другите мрежи на Земята. По време на този процес те биха създали технология, която да помогне на войниците да останат във връзка с командния център и помежду си във военни зони, а на потребителите да ползват смартфони когато се намират извън зоната на клетъчно покритие.
Интернет не работи в космоса, тъй като преносът на пакети от данни отнема твърде много време заради огромните разстояния. Дори при пренос със скоростта на светлината еднопосочното предаване от Земята до Луната е с вградено закъснение от 1,7 секунди, а от Земята до Марс закъснението е над 8 минути. Космическите мрежи страдат и от по-високи нива на грешка от наземния интернет заради смущенията от слънчевата радиация, а техните излъчвания могат да бъдат блокирани временно от космически обекти, преминаващи близо до тях.
„НАСА разшири обхвата на своите изследвания на Луната и отвъд, затова мрежова архитектура като DTN би могла успешно да допълни тези мисии", написа агенцията на своята уеб страница. НАСА смята, че DTN би могла да се ползва между обекти на повърхността на планетите и космическите кораби в орбита около тях или между космически кораби в Дълбокия Космос и командните центрове на Земята.
Въпреки че IP предполага непрекъснат път на данните от край до край между две устройства, които ползват този протокол, DTN изпраща данните на един „хоп" едновременно. В сърцето на набора е Bundle Protocol, който съхранява пакети от данни на всеки хоп, докато следващата връзка не стане достъпна, след което ги препраща.
Космическите кораби и всички форми на планетарни всъдеходи комуникираха досега чрез радио от зората на космическата ера, но технологиите, които те ползват, са специализирани и създадени за конкретната цел. НАСА и ESA се надяват да направят DTN еквивалент на IP в космоса – стандартизиран публично достъпен протокол. Това би намалило разходите за труд при настройка на комуникациите за всяка мисия, обясняват от НАСА.
Наличието на стандартизиран комуникационен протокол ще става все по-важно с разширяването на космическите експедиции при установяване на бази на Луната и други планети, казва Андриан Хук, мениджър развитие на проекта DTN в НАСА.
„Точно както можете да общувате на Земята и без интернет, можете да изградите подобна космическа база без DTN, но нейната комуникационна система би била изключителна скъпа и ненадеждна, тъй като ще бъдат нужни редица изработени по мярка функции, които вече са напълно стандартизирани от DTN", добавя Хук.
НАСА работи по DTN от началото на XXI век. Ключов защитник на технологията е Винт Сърф, един от основателите на сегашния интернет. Тя ползва системата успешно за пренос на данни през космическото пространство. В последния експеримент командирът на Международната космическа станция Уилямс направляваше робота Earthbound в Дюселдорф около 90 минути и обменяше данни с него. Мрежовата връзка между робота и МКС, разположена на над 200 мили от Земята, предостави 50 Kb в секунда към робота и 82 байта в секунда в обратна посока. Двупосочният маршрут на данните отнемаше 7 секунди.