![[Подкаст] AI в програмирането - революция или еволюция?](https://digitalk.bg/shimg/zx320_4491024.jpg)
![[Подкаст] Стартъп адвокат: GDPR не е само за големите](https://digitalk.bg/shimg/zx320_4488151.jpg)
Бюлетин "Digitalk Security"
Информационната сигурност става все по-важна с увеличаването обхвата на технологиите в ежедневието. Двуседмичният специализиран бюлетин "Digitalk Security" предоставя на читателите най-важното от сферата в удобен вид на тяхната електронна поща.
Intel все повече осъзнава, че настъпва епоха, в която Законът на Мур няма да действа, и вече инвестира в технологии, с които да развие изчисленията след днешните PC-та и сървъри.
Производителят на чипове „инвестира сериозно“ в квантови и невроморфни изчисления, каза Браян Крзанич, СЕО на Intel, по време на пресконференция с инвеститори. „Инвестираме в тези върхови неща, които вече са на път“, каза той.
Проучванията на тези технологии, които все още са в „детска възраст“, са жизненоважни за Intel, ако иска да оцелее още много десетилетия. Свиването на размера на силициевите чипове и натъпкването на повече функции в тях става все по-трудно, а Intel вече изпитва трудности да произвежда по-малки чипове.
Смартфони, персонални компютри и други устройства става все по-малки, по-бързи и по-ефективни в енергийно отношение благодарение на Закона на Мур, прогноза то 1965 г., която твърди, че броят на транзисторите в чипа би се удвоявала а всеки две години, а това би довело до удвояване на производителността и намаляване на разходите за производството на чипове.
Intel използваше Закона на Мур като „ръководна звезда“ при създаването на по-бързи и по-малки чипове и намалявайки цената на устройствата. Въпреки това мнението, че Законът на Мур умира бавно, е все по-разпространено, а производствените трудности на Intel растат.
От десетилетия бизнесът на Intel е много силно зависим от способността й прави и доставя чипове. Но процесът се забавя. Intel използваше усъвършенствани производствени процеси на всеки 2 г., а днес това се променя на 3 до 4 години.
Един от начините да се реши тази криза, пред която са изправени всички производители на чипове, е цялостна промяна на днешния изчислителен модел при компютрите, смартфоните и сървърите. Сегашният модел, познат като подходът фон Нюман, включва данни, които се пращат на процесора, изчисляват се и след това се пращат обратно към паметта. Но именно паметта и дисковете се превръщат в тесни места.
Решението е да се възприемат нови модели на изчисления, и именно тук пасват идеите за квантови компютри и невроморфни чипове. Квантовите компютри имат потенциал да станат мощни изчислителни машини, разполагащи с уникалното качество да изчисляват паралелно огромен брой „кюбитове“. Невроморфните чипове са моделирани според човешкия мозък, което може да помогне на компютрите да вземат решение на базата на шаблони и асоциации.
Intel е осъществила известен напредък при квантовите компютри и невроморфните чипове. Но коментарите на Крзанич осигуряват по-голямо доверие във визията на компанията за бъдеще и след днешните изчислителни модели.
Някои краткосрочни отговори могат да разрешат тесните места в модела, базиран на фон Нюман, включително Optane, новата форма на компания за супербърза памет и съхранение. Тя може да обедини SSD дисковете и DRAM паметта в системи, премахвайки едно от тесните места. Intel вече развива и силициевата фотоника, което може да реши проблемите с производителността в центровете за данни. И двете технологии се проучват научно-изследователските й лаборатории от десетилетие и вече са на по-практичен етап.
Доскоро производителят разчиташе предимно на PC индустрията, но вече търси растеж на пазари като центрове за данни, Интернет на нещата, автомобили и високопроизводителни изчисления. Новият фокус е да постигне постепенна промяна в начина, по който прави чипове. Подобно на годините около 1970 г., когато различни типове като векторни процесори и масиви с плаваща точка бяха съчетани за по-сложни изчисления.
Intel например „слепва“ два отделни функционални блока за приложения като машинно обучение и автономни коли. Intel има предвид FPGA схеми, комбинирайки CPU чипове в автономните коли. По-късно тази година компанията ще пусне чип, наречен Lake Crest, който съчетава сървърен процесор Xeon с технология за задълбочено обучение, която дойде с придобиването на Nervana Systems. Intel слива FPGA вътре в чип Intel Xeon, за да изпълнява задачите за машинното обучение.
Intel очаква, че много данни ще бъдат генерирани от различни източници като автономни коли, които ще се нуждаят от локални изчисления за задачи като разпознаване на изображения, анализи, обновявания на карти. Intel насочва своя богат набор от копроцесори към периферията, а именно там могат да свършат работа квантовите и невроморфни чипове.
Проучвания в областта на квантовите компютри правят и други компании. Наскоро D-Wave представи 2000-кюбитов квантов компютър на базата на квантово закаляване, а IBM има 5-кюбитов квантов компютър, достъпен през облака. IBM разработва и чипове като човешки мозък и вече направи сравнителни тестове на своя чип TrueNorth, който има милиони неврони и 256 милиона синапси.
Академични институции също разработват невроморфни чипове, включително Университетът на Хайделберг, Станфордският университет и британският Университет на Манчестър. HPE показа компютър, който емулира човешки мозък и би трябвало да възприема от него идеи за сървърите.
IDG News Service
Intel все повече осъзнава, че настъпва епоха, в която Законът на Мур няма да действа, и вече инвестира в технологии, с които да развие изчисленията след днешните PC-та и сървъри.
Производителят на чипове „инвестира сериозно“ в квантови и невроморфни изчисления, каза Браян Крзанич, СЕО на Intel, по време на пресконференция с инвеститори. „Инвестираме в тези върхови неща, които вече са на път“, каза той.
Проучванията на тези технологии, които все още са в „детска възраст“, са жизненоважни за Intel, ако иска да оцелее още много десетилетия. Свиването на размера на силициевите чипове и натъпкването на повече функции в тях става все по-трудно, а Intel вече изпитва трудности да произвежда по-малки чипове.
Смартфони, персонални компютри и други устройства става все по-малки, по-бързи и по-ефективни в енергийно отношение благодарение на Закона на Мур, прогноза то 1965 г., която твърди, че броят на транзисторите в чипа би се удвоявала а всеки две години, а това би довело до удвояване на производителността и намаляване на разходите за производството на чипове.
Intel използваше Закона на Мур като „ръководна звезда“ при създаването на по-бързи и по-малки чипове и намалявайки цената на устройствата. Въпреки това мнението, че Законът на Мур умира бавно, е все по-разпространено, а производствените трудности на Intel растат.
От десетилетия бизнесът на Intel е много силно зависим от способността й прави и доставя чипове. Но процесът се забавя. Intel използваше усъвършенствани производствени процеси на всеки 2 г., а днес това се променя на 3 до 4 години.
Един от начините да се реши тази криза, пред която са изправени всички производители на чипове, е цялостна промяна на днешния изчислителен модел при компютрите, смартфоните и сървърите. Сегашният модел, познат като подходът фон Нюман, включва данни, които се пращат на процесора, изчисляват се и след това се пращат обратно към паметта. Но именно паметта и дисковете се превръщат в тесни места.
Решението е да се възприемат нови модели на изчисления, и именно тук пасват идеите за квантови компютри и невроморфни чипове. Квантовите компютри имат потенциал да станат мощни изчислителни машини, разполагащи с уникалното качество да изчисляват паралелно огромен брой „кюбитове“. Невроморфните чипове са моделирани според човешкия мозък, което може да помогне на компютрите да вземат решение на базата на шаблони и асоциации.
Intel е осъществила известен напредък при квантовите компютри и невроморфните чипове. Но коментарите на Крзанич осигуряват по-голямо доверие във визията на компанията за бъдеще и след днешните изчислителни модели.
Някои краткосрочни отговори могат да разрешат тесните места в модела, базиран на фон Нюман, включително Optane, новата форма на компания за супербърза памет и съхранение. Тя може да обедини SSD дисковете и DRAM паметта в системи, премахвайки едно от тесните места. Intel вече развива и силициевата фотоника, което може да реши проблемите с производителността в центровете за данни. И двете технологии се проучват научно-изследователските й лаборатории от десетилетие и вече са на по-практичен етап.
Доскоро производителят разчиташе предимно на PC индустрията, но вече търси растеж на пазари като центрове за данни, Интернет на нещата, автомобили и високопроизводителни изчисления. Новият фокус е да постигне постепенна промяна в начина, по който прави чипове. Подобно на годините около 1970 г., когато различни типове като векторни процесори и масиви с плаваща точка бяха съчетани за по-сложни изчисления.
Intel например „слепва“ два отделни функционални блока за приложения като машинно обучение и автономни коли. Intel има предвид FPGA схеми, комбинирайки CPU чипове в автономните коли. По-късно тази година компанията ще пусне чип, наречен Lake Crest, който съчетава сървърен процесор Xeon с технология за задълбочено обучение, която дойде с придобиването на Nervana Systems. Intel слива FPGA вътре в чип Intel Xeon, за да изпълнява задачите за машинното обучение.
Intel очаква, че много данни ще бъдат генерирани от различни източници като автономни коли, които ще се нуждаят от локални изчисления за задачи като разпознаване на изображения, анализи, обновявания на карти. Intel насочва своя богат набор от копроцесори към периферията, а именно там могат да свършат работа квантовите и невроморфни чипове.
