ФНИ представи част от успешните си проекти на Софийския фестивал на науката 2019

Computerworld.bg
Computer World

ФНИ представи част от успешните си проекти на Софийския фестивал на науката 2019

398 прочитания

Computerworld.bg

© Computer World


Тази година Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) за първи път се включи в Софийски фестивал на науката 2019 с две участия. На 11 май се проведе специално събитие на тема „Успешните истории на Фонд “Научни изследвания”, по време на което гости, представители на медиите и научната общност се запознаха с редица успешни инициативи на фонда.

Проф. д-р Димитър Джилянов от Агробиоинститут към Селскостопанската академия (ССА) разказа за тайните на възкръсващите растения и по-конкретно за Родопския силивряк (Haberlea Rhodopensis). „Възкръсване“ в растителната биология означава възстановяване на растението след причиняване на определен стрес, обикновено изсушаване. При възкръсващите растения може да изсъхне цялата им надземна и подземна част, но те не загиват. Все още никой не знае как точно се случва това, поради което проектът на българските учени, в партньорство с техни колеги от Китай, е от основно значение за разбиране на тези процеси при тези растенията.

Проф. д-р Милен Богданов от СУ “Св. Климент Охридски”, който е и финалист в конкурса за комуникация на науката „Лаборатория за слава FameLab“, показа как йонните течности могат да са алтернативни разтворители за извличане на природни съединения. Йонни течности е общото наименование на група от течни под 100 °C съединения, които са съставени изцяло от йони. Тези течности имат изключително интересни свойства, като екипът на проф. Богданов е първият, който въвежда в Европа приложението им за екстракция на природни съединения, вместо органични разтворители. Резултатите от работата по проекта включват 14 публикувани статии и две глави от книги, като са популяризирани сред международната научна общност в 36 доклада и постерни съобщения.

Доц. д-р Стефан Лалковски от СУ “Св. Климент Охридски” разказа за разработването на нови детектори за гама астрономията. Целта на проекта е изследване и разработка на прототип на нов бърз позиционно чувствителен детектор, който би могъл да се използва за създаване на следващо поколение гама-телескопи. Гама-астрономията е интердисциплинарна наука, която свързва физика на атомното ядро и елементарните частици с астрономията, астрофизиката и космологията. Този нов клон на науката се появи наскоро и понастоящем е сред най-бързо развиващите се научни дисциплини. Представянията на проектите бяха последвани от дискусия относно ролята на науката и иновациите за обществото, специално внимание бе обърнато на значението на фундаменталните научни открития за бизнеса.

На 11 и 12 май ФНИ участва и с интерактивен щанд, представящ дейността на Фонда и резултатите на част от финансираните успешни проекти. На посетителите бе предоставена възможност за среща и разговор с представители на ФНИ и на научните екипи на част от успешните проекти, финансирани от Фонда.

Проф. д-р Светла Коева, директор на Института за български език към Българската академия на науките (БАН), разказа за резултатите от успешния финансиран от ФНИ проект на тема „Семантична мрежа с широк спектър от семантични релации“. В рамките на проекта е надградена уникална система – семантична мрежа, която организира лексикалните единици в българския език и е свързана с голямо множество семантични мрежи и за други езици. Системата е достъпна напълно безплатно на адрес https://dcl.bas.bg/bulnet/ и е изключително полезна за работата на учени, редактори, преводачи и граждани с интерес към българския език. Семантичната мрежа намира приложение и в компютърната обработка на езика: за автоматичен превод, за автоматичен семантичен анализ (оценка на мнението на потребителите, проследяване и предсказване на събития, преобразуване и опростяване на текстове), за автоматично търсене и извличане на информация (създаване на кратки резюмета, класификация на документи, автоматично отговаряне на въпроси).

Доц. д-р Даниела Митева от Институт по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) към Селскостопанската академия представи успешния проект за „Алтернативна технология за понижаване на алергенния и антигенен ефект на млечни протеини“. За проучването са използвани два вида млечни продукта – прясно мляко и извара. Извършени са експерименти за определяне на параметрите на процеса лиофилизация (известен и като сублимационно сушене – специален процес на отделяне на водата от храната при много ниски температури, с цел дългосрочно ѝ запазване) и фазовото поведение на изходните продукти при ниски и високи температури. В изпълнение на задачата по проекта е проведено опитно гама облъчване на млечните лиофилизирани концентрати (прясно мляко и извара) с различен интензитет на дозата, с цел дезинтеграция на казеиновите и суроватъчни протеини до пептиди и аминокиселини. Дозите на облъчване са специално избрани така, че да доведат до понижение на алергенния ефект на млечните протеини (чрез деструкция в епитопите на β – лактоглобулина и казеина). Биохимичната оценка на облъчените проби е извършена чрез изследвания за установяване на настъпилите качествени и количествени промени.

Като част от демонстрациите за цялостната дейност на ИХКТ бе показана и разработена в България космическа храна, която посетителите можеха да разгледат. ИКХТ е основоположник в създаването на биотехнологии за производство на космически храни, който е предоставил цялостно меню известно като българското космическо меню на съвместните съветско-български полети, в изпълнение на проект „Шипка“. Така Република България зае третото място в света, след Русия и САЩ като страна производител на космически храни.

Проф. дхн Борис Гълъбов от Факултета по химия и фармация (ФХФ) на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ представи на гостите проекта „Механизми, катализ и реактивоспособност при органични реакции“. Проектът е с водещ изпълнител ФХФ на СУ, партньори са Институтът по органична химия към БАН и Центърът по квантова химия към Университета в Джорджия, САЩ. В рамките на проекта е развит нов подход за оценка на реакционната способност на органични съединения при реакции на електрофилно присъединяване към двойна връзка, SN2 нуклеофилно заместване и електрофилно ароматно заместване. Досега по разработки от проекта са публикувани седем статии със сумарен импакт фактор 19.

Екипът на проф. дфн Димитър Бакалов от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН представи резултатите от проект за изследване на основни свойства на веществото – „Изследване на спектъра и взаимодействията на атоми и молекули с цел определяне на фундаментални характеристики и закономерности на материята“. Резултатите от проекта са публикувани в 11 статии, шест от които са в престижни международни списания с импакт фактор. Резултатите са докладвани и на 12 международни научни конференции.

Проф. Добринка Пейчева от Югозападния университет „Неофит Рилски“ разказа за резултатите от проект на тема „Фундаментални промени в медийната комуникационна екосистема и последиците им в обществото“, отразени в четири научни публикации. Проектът е фокусиран върху подготовка на работещ екокодбук, предназначен за лонгитюдно проучване (дългосрочно изучаване) на медийните реалии и на препоръки за намаляване на замърсеностите в медиите. Създаден е тематичен програмен продукт – софтуер за търсене, класифициране и съхранение на материали по темата на проeкта: изследвания, литературни източници, програмни документи, който може и ще се прилага в други сходни теми. Чрез специално създаден специализиран Кодбук за провеждане на пилотно контент-аналитично изследване е проведен пилотен анализ на съдържанието (контент-анализ) върху 40 медийни единици за апробиране на изследователска методика.

Проведен е мащабен количествен контент-анализ върху 900 медийни единици от традиционни медии, онлайн медии и печатни медии, подбрани по съпоставими критерии за състоянието на медийната екология в страната. Реализирани над 10 публикации от членове на научния колeктив, индексирани към Скопус и Web of Science в реномирани издателства; множество участия с доклади в престижни международни научни форуми в чужбина – конгреси, конференции, симпозиуми (ЮНЕСКО, Международната асоциация по медийни и комуникационни изследвания (IAMCR), Световната асоциация по комуникации (ICA), Европейската асоциация за изследвания в областта на комуникациите и образованието (ECREA) и др.

Тази година Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) за първи път се включи в Софийски фестивал на науката 2019 с две участия. На 11 май се проведе специално събитие на тема „Успешните истории на Фонд “Научни изследвания”, по време на което гости, представители на медиите и научната общност се запознаха с редица успешни инициативи на фонда.

Проф. д-р Димитър Джилянов от Агробиоинститут към Селскостопанската академия (ССА) разказа за тайните на възкръсващите растения и по-конкретно за Родопския силивряк (Haberlea Rhodopensis). „Възкръсване“ в растителната биология означава възстановяване на растението след причиняване на определен стрес, обикновено изсушаване. При възкръсващите растения може да изсъхне цялата им надземна и подземна част, но те не загиват. Все още никой не знае как точно се случва това, поради което проектът на българските учени, в партньорство с техни колеги от Китай, е от основно значение за разбиране на тези процеси при тези растенията.

Проф. д-р Милен Богданов от СУ “Св. Климент Охридски”, който е и финалист в конкурса за комуникация на науката „Лаборатория за слава FameLab“, показа как йонните течности могат да са алтернативни разтворители за извличане на природни съединения. Йонни течности е общото наименование на група от течни под 100 °C съединения, които са съставени изцяло от йони. Тези течности имат изключително интересни свойства, като екипът на проф. Богданов е първият, който въвежда в Европа приложението им за екстракция на природни съединения, вместо органични разтворители. Резултатите от работата по проекта включват 14 публикувани статии и две глави от книги, като са популяризирани сред международната научна общност в 36 доклада и постерни съобщения.

Доц. д-р Стефан Лалковски от СУ “Св. Климент Охридски” разказа за разработването на нови детектори за гама астрономията. Целта на проекта е изследване и разработка на прототип на нов бърз позиционно чувствителен детектор, който би могъл да се използва за създаване на следващо поколение гама-телескопи. Гама-астрономията е интердисциплинарна наука, която свързва физика на атомното ядро и елементарните частици с астрономията, астрофизиката и космологията. Този нов клон на науката се появи наскоро и понастоящем е сред най-бързо развиващите се научни дисциплини. Представянията на проектите бяха последвани от дискусия относно ролята на науката и иновациите за обществото, специално внимание бе обърнато на значението на фундаменталните научни открития за бизнеса.

На 11 и 12 май ФНИ участва и с интерактивен щанд, представящ дейността на Фонда и резултатите на част от финансираните успешни проекти. На посетителите бе предоставена възможност за среща и разговор с представители на ФНИ и на научните екипи на част от успешните проекти, финансирани от Фонда.

Проф. д-р Светла Коева, директор на Института за български език към Българската академия на науките (БАН), разказа за резултатите от успешния финансиран от ФНИ проект на тема „Семантична мрежа с широк спектър от семантични релации“. В рамките на проекта е надградена уникална система – семантична мрежа, която организира лексикалните единици в българския език и е свързана с голямо множество семантични мрежи и за други езици. Системата е достъпна напълно безплатно на адрес https://dcl.bas.bg/bulnet/ и е изключително полезна за работата на учени, редактори, преводачи и граждани с интерес към българския език. Семантичната мрежа намира приложение и в компютърната обработка на езика: за автоматичен превод, за автоматичен семантичен анализ (оценка на мнението на потребителите, проследяване и предсказване на събития, преобразуване и опростяване на текстове), за автоматично търсене и извличане на информация (създаване на кратки резюмета, класификация на документи, автоматично отговаряне на въпроси).

Доц. д-р Даниела Митева от Институт по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) към Селскостопанската академия представи успешния проект за „Алтернативна технология за понижаване на алергенния и антигенен ефект на млечни протеини“. За проучването са използвани два вида млечни продукта – прясно мляко и извара. Извършени са експерименти за определяне на параметрите на процеса лиофилизация (известен и като сублимационно сушене – специален процес на отделяне на водата от храната при много ниски температури, с цел дългосрочно ѝ запазване) и фазовото поведение на изходните продукти при ниски и високи температури. В изпълнение на задачата по проекта е проведено опитно гама облъчване на млечните лиофилизирани концентрати (прясно мляко и извара) с различен интензитет на дозата, с цел дезинтеграция на казеиновите и суроватъчни протеини до пептиди и аминокиселини. Дозите на облъчване са специално избрани така, че да доведат до понижение на алергенния ефект на млечните протеини (чрез деструкция в епитопите на β – лактоглобулина и казеина). Биохимичната оценка на облъчените проби е извършена чрез изследвания за установяване на настъпилите качествени и количествени промени.

Като част от демонстрациите за цялостната дейност на ИХКТ бе показана и разработена в България космическа храна, която посетителите можеха да разгледат. ИКХТ е основоположник в създаването на биотехнологии за производство на космически храни, който е предоставил цялостно меню известно като българското космическо меню на съвместните съветско-български полети, в изпълнение на проект „Шипка“. Така Република България зае третото място в света, след Русия и САЩ като страна производител на космически храни.

Проф. дхн Борис Гълъбов от Факултета по химия и фармация (ФХФ) на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ представи на гостите проекта „Механизми, катализ и реактивоспособност при органични реакции“. Проектът е с водещ изпълнител ФХФ на СУ, партньори са Институтът по органична химия към БАН и Центърът по квантова химия към Университета в Джорджия, САЩ. В рамките на проекта е развит нов подход за оценка на реакционната способност на органични съединения при реакции на електрофилно присъединяване към двойна връзка, SN2 нуклеофилно заместване и електрофилно ароматно заместване. Досега по разработки от проекта са публикувани седем статии със сумарен импакт фактор 19.

Екипът на проф. дфн Димитър Бакалов от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН представи резултатите от проект за изследване на основни свойства на веществото – „Изследване на спектъра и взаимодействията на атоми и молекули с цел определяне на фундаментални характеристики и закономерности на материята“. Резултатите от проекта са публикувани в 11 статии, шест от които са в престижни международни списания с импакт фактор. Резултатите са докладвани и на 12 международни научни конференции.

Проф. Добринка Пейчева от Югозападния университет „Неофит Рилски“ разказа за резултатите от проект на тема „Фундаментални промени в медийната комуникационна екосистема и последиците им в обществото“, отразени в четири научни публикации. Проектът е фокусиран върху подготовка на работещ екокодбук, предназначен за лонгитюдно проучване (дългосрочно изучаване) на медийните реалии и на препоръки за намаляване на замърсеностите в медиите. Създаден е тематичен програмен продукт – софтуер за търсене, класифициране и съхранение на материали по темата на проeкта: изследвания, литературни източници, програмни документи, който може и ще се прилага в други сходни теми. Чрез специално създаден специализиран Кодбук за провеждане на пилотно контент-аналитично изследване е проведен пилотен анализ на съдържанието (контент-анализ) върху 40 медийни единици за апробиране на изследователска методика.

Проведен е мащабен количествен контент-анализ върху 900 медийни единици от традиционни медии, онлайн медии и печатни медии, подбрани по съпоставими критерии за състоянието на медийната екология в страната. Реализирани над 10 публикации от членове на научния колeктив, индексирани към Скопус и Web of Science в реномирани издателства; множество участия с доклади в престижни международни научни форуми в чужбина – конгреси, конференции, симпозиуми (ЮНЕСКО, Международната асоциация по медийни и комуникационни изследвания (IAMCR), Световната асоциация по комуникации (ICA), Европейската асоциация за изследвания в областта на комуникациите и образованието (ECREA) и др.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК