Всъщност дебатът по темата започна заради притеснения, свързани с прозрачността, отговорността и неприкосновеността при използването на изкуствен интелект. Затова препоръките съдържат политики за управлението на данните, образованието, културата, здравеопазването и икономиката, като осигуряват на правителствата и депутатите рамка за регулиране на AI.

"След като бъде приета, лидерите навсякъде ще имат общи насоки как да контролират рисковете и да използват тези нови технологии по добър начин", коментира генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азулай.

"АI има потенциала радикално да намали неравенството, да насърчи разнообразието и да бъде в полза на човечеството като цяло", допълва Азулай.

От ЮНЕСКО подчертават, че технологията има огромни възможности - както да допринесе за социалното и икономическо развитие, така и да създаде проблематични и сложни предизвикателства. Тя поражда редица значителни притеснения за обективността, стереотипите и дискриминацията.

Рамката на ЮНЕСКО има за цел да се бори с тези трудности по начин, който "гарантира честни резултати - на фона на бързо увеличаващата се роля на AI при анализите и взимането на решения в публичната и частната сфера.

ЮНЕСКО е готова да подпомага правителствата и другите заинтересовани страни в развитието на техните възможности да се справят с предизвикателствата, включително чрез оценка на етичното въздействие, подчертават от организацията.

Ако предложенията бъдат приети през ноември, ЮНЕСКО ще има мандат да анализира нивото на напредъка на всяка една от държавите членки в сферата на изкуствения интелект, след което организациията на ООН ще може да ги подпомага във фазата за прилагането.

В работата по текста за участвали 24 водещи глобални експерти, чиято цел е била да гарантират, че препоръките са всеобхватни, разбираеми и разнообразни.