"Новото нормално" във финансовите транзакции

"Новото нормално" във финансовите транзакции

Ако има промяна, породена от пандемията, която обединява възможно най-голяма група хора, тя е свързана с навиците за пазаруване и разплащане

Иван Гайдаров
705 прочитания

Пандемията от COVID-19 накара повечето хора да преосмислят ежедневието си. Този процес взе в жертва много от навиците ни, замествайки ги със съвсем нови. Някои преоткриха усещането, което дава една разходка сред природата, други разбраха, че мечтаната работа от вкъщи всъщност е нож с две остриета. Но ако има промяна, която обединява възможно най-голяма група хора, тя е свързана с навиците им за пазаруване, а респективно с това и за разплащане. Това се потвърждава напълно и от резултатите от последното изследване на Paysafe - Lost in Transaction: Consumer payment trends 2021, проведено в периода март-април 2021 г. сред 8111 потребители от различен пол и възраст в САЩ (2000), Великобритания, Канада, Германия, Австрия, България и Италия (по 1000).

Основни изводи

Според резултатите от изследването потребителите са променили значително навиците си за онлайн плащане по време на COVID-19 и не планират да захвърлят новопридобитите си модели, което диверсифицира този пазар. Цели 59% от респондентите са изпробвали поне един нов начин на онлайн плащане през последните 12 месеца, като 33% посочват за основна причина за промяната в поведението си по-малкото плащания лице в лице, а 9% не са извършвали плащания онлайн преди COVID-19. Повишената информираност за алтернативните методи на плащане (21%) също е водеща причина за промени в навиците.

Потребителското доверие в сигурността на онлайн плащанията се повишава плахо в сравнение с година по-рано; 63% от потребителите все пак се застъпват за затягане на сигурността, а 40% са готови да приемат каквито и да е мерки за сигурност, ако това би изкоренило финансовите измами. Само 26% от потребителите вярват, че понастоящем се спазва правилният баланс между сигурност и удобство. Това все пак е положителна тенденция, като се има предвид, че 12 месеца по-рано повече от 3/4 от потребителите (76%) искат по-сигурни плащания, дори това да е за сметка на удобството, а само 18% смятат баланса за точен.

Тенденцията към по-високо доверие се потвърждава и от факта, че броят на потребителите, които търсят по-безпроблемно плащане, дори ако това означава, че сигурността на техните транзакции е била занижена, се е увеличил със 110% на годишна база; 19% от потребителите, които са променили навиците си на плащане по време на пандемията, са го направили в търсене на по-удобен метод.

По-малко от половината от потребителите (45%) са съгласни, че определено ниво на риск от измама е неизбежно при онлайн пазаруване - 56% през 2020 г. Тази по-ниска толерантност към измамите се забелязва на всеки пазар, в това число и в САЩ, където най-висок процент от потребителите приемат известен риск за нормално (53%) - спад с 10% в сравнение с 2020 г.

Употребата на пари в брой е намаляла по време на COVID-19, но тази тенденция може да претърпи корекции след края на пандемията. Преди нея 44% от потребителите са извършвали по-малко от 25% от плащанията лице в лице с пари в брой, а едва 9% са използвали напълно безкешови методи. По време на COVID-19 тези проценти са съответно 58% и 14%. Когато обаче стане дума за плановете на потребителите за след пандемията, едва 10% планират да използват напълно безкасови модели, а 50% планират да правят поне 25% от транзакциите си с пари в брой.

Промяната в България

Като цяло плащанията с карти продължават да бъдат най-популярните методи за онлайн транзакции. Повече от половината от всички потребители са използвали дебитна (54%) или кредитна (51%) карта за извършване на транзакция през последния месец на изследвания период. Плащането чрез дигитален портфейл (43%) пък е най-популярният алтернативен метод, особено в Европа.

Разбито по държави, българите са лидери при плащанията с дебитни карти (75%), следвани от Великобритания (71%) и САЩ (59%), докато призовата тройка при кредитните карти оформят Канада (72%), САЩ (60%) и Австрия (55%). България се нарежда на опашката с 34%.

Не така стоят нещата обаче по отношение на разплащанията с дигитални портфейли. При среден процент на изследваните държави 43% 46% от българските респонденти посочват, че са използвали този метод през последния месец, което нарежда страната ни на трето място сред изследваните държави. Дигиталните портфейли са най-разпространени в Италия (55%) и Великобритания (47%), а на последните места са Канада (31%) и САЩ (40%).

Интересен факт е, че България е лидер по брой на респондентите, които са избрали криптовалути като инструмент за разплащане (15%). Средният процент на броя респонденти от изследваните държави, които са се доверили на дигиталните валути, е 9%.

На въпрос "Кои от следните методи за онлайн плащане използвате в по-голям процент от вашите транзакции сега, отколкото преди COVID-19" 68% от българите посочват дебитна карта, което е значително повече от Великобритания (49%) и САЩ (43%), както и от средния процент - 40%. В същото време едва 26% от участниците от България посочват отговор "кредитна карта", а 35% - дигитален портфейл. Пандемията е накарала 19% от българите да променят в положителна посока мнението за директния банков трансфер като начин на разплащане, а 11% са припознали криптовалутите.

Но какви са основните мотиви на потребителите за промяната на техните модели за плащане по време на пандемията? Що се касае до българските потребители, най-висок процент (36%) посочват отговора: "Защото искам да използвам методи за плащане, с които проследявам по-точно разходите си." "Искам по-сигурно изживяване поради опасения да не се превърна в жертва на измама по време на COVID-19" посочват 31% от българските респонденти, а 25% - "Изследвам новите технологии като цяло".

По подобие на българските потребители, тези в Германия (28%) и Австрия (31%) също поставят възможността за по-точно проследяване на разходите на първо място, докато във Великобритания, САЩ и Канада водещата причина за промяна е намаляването на случаите на плащания лице в лице. Това важи с пълна сила и за Италия.

"Само малък процент от потребителите (12%) вече са се върнали към своите нива на активност отпреди COVID-19, като процентите са най-високи в САЩ (17%) и България (17%). В перспектива почти половината (48%) от потребителите казват, че вече са или планират да пазаруват във физически магазини толкова често, колкото и преди пандемията. Като цяло 44% от потребителите планират да намалят размера на разходите си във физическите магазини, но в същото време едва 9% казват, че планират да пазаруват само онлайн в бъдеще", анализират от Paysafe.

Дигиталните портфейли - разплащателният инструмент на бъдещето

Потребителските навици за разплащане със сигурност вече са свързани неразривно с развитието на технологиите и този процес тепърва ще се задълбочава. Към днешна дата, изглежда, от това най-добре се възползват дигиталните или мобилните портфейли. Според данни на TradingPlatforms.com този вид инструменти са най-често използваният начин за разплащане в точка на продажба - 21,5% пазарен дял - през 2020 г. До 2024 г. се очаква през тях да преминават над 1/3 от всички ПОС транзакции в световен мащаб.

Често като основна причина за този разцвет се посочва COVID-19, но истината е, че налагането на дигиталните портфейли започна още преди пандемията да промени живота на обществата по целия свят. През последните две години стойността на транзакциите на целия сектор се е удвоила и се очаква да достигне близо 2,5 трилиона долара през 2021 г. Броят на хората, които използват мобилни портфейли за извършване на плащания, се е увеличил от около 900 милиона на 1,48 милиарда за този период.

Проучването също така разкрива, че мобилните плащания са генерирали 44,5% от всички транзакции за електронна търговия през миналата година, два пъти повече от кредитните карти и три пъти повече от плащанията с дебитни карти.

И ако все още някой не вярва, че бъдещето на финансовия сектор минава на 100% през дигитализацията, може да хвърли едно око на последния доклад на икономистите Масимо Ферари и Арно Мел - "Международната роля на еврото" - предназначен за Европейската централна банка (ЕЦБ), според който "може да се наложи да бъде създадено дигитално евро, за да се отговори на предизвикателството, поставено пред системата от призрака на "изкуствените валути", доминиращи в трансграничните плащания". В случая дори не е важно дали Европа някога ще разполага със своя дигитална валута. Важното е, че ако доскоро на дигитализацията на финансовите потоци и активи се гледаше с определено съмнения и дори скептицизъм, сега те се превръщат в нещо съвсем нормално. Новото нормално.

Материалът е публикуван в бр. 5 на сп. CIO България, който може да откриете тук.

Пандемията от COVID-19 накара повечето хора да преосмислят ежедневието си. Този процес взе в жертва много от навиците ни, замествайки ги със съвсем нови. Някои преоткриха усещането, което дава една разходка сред природата, други разбраха, че мечтаната работа от вкъщи всъщност е нож с две остриета. Но ако има промяна, която обединява възможно най-голяма група хора, тя е свързана с навиците им за пазаруване, а респективно с това и за разплащане. Това се потвърждава напълно и от резултатите от последното изследване на Paysafe - Lost in Transaction: Consumer payment trends 2021, проведено в периода март-април 2021 г. сред 8111 потребители от различен пол и възраст в САЩ (2000), Великобритания, Канада, Германия, Австрия, България и Италия (по 1000).

Основни изводи

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК