Облаци и дронове - ГИС тенденциите през 2021

Облаци и дронове - ГИС тенденциите през 2021

Мария Динкова
461 прочитания

Колкото и да са хубави таблиците, колкото и добре да е подредена и разграфена информацията в тях, за съжаление човешкият мозък не мисли в редове и колони. Той обработва данните различно, често на база на мястото и времето, изтъкват експертите от Deloitte в своя кратък наръчник Gospatial Analytics.

Именно и затова днес географските информационни системи (ГИС) се оказват изключително полезни и широко приложими навсякъде. Те позволяват на организации от всички сектори да добавят контекста на времето и мястото към традиционните данни, създавайки интерактивни и богати карти. С тяхна помощ можем да проследим промяната в заобикалящия ни свят и да забележим ключови модели, които улесняват взимането на правилни решения за бъдещето.

Неслучайно и глобалният пазар на геопространствените анализи се очаква да достигне 158,84 млрд. долара до 2027, бележейки ръст от 14,2% спрямо 58,35 млрд. долара през 2019, показват данните на Valuates Reports. Сред ключовите фактори за възходящата тенденция са развитието на умните градове и урбанизацията, интеграцията на геопространствените технологии с обичайните решения за бизнес анализи, както и увеличаващото се въвеждане на геопространствени системи в транспортната индустрия. Според прогнозите през следващите няколко години софтуерният пазар също ще постигне ръст заради увеличаващото се използване на ГИС технологиите при градското планиране, управлението на бедствия, транспорта и развитието на умните градове.

В тази връзка и изискванията към данните от страна на експертите се увеличават, като те търсят все повече пълнота, поток в реално или близко до реалното време и достъпност на алтернативни източници. Съответно технологичните решения се опитват да отговорят на тези критерии. Затова нека разгледаме кои са основните тенденции, които доминират в ГИС през 2021.

Демократизация на данните

Една от ключовите специфики при геопространствените данни е огромният обем, в който те се генерират от милиони устройства, сензори и други източници ежедневно. Същевременно тази сурова информация впоследствие трябва да бъде изчистена, анализирана и визуализирана много бързо, което в много случаи изисква разработването на сложни методологии и непрекъснато следене от страна на опитни специалистите. Често се оказва, че те прекарват едва 20% от своето време в анализи, а 80% е необходимо за правилната подготовка на събраната информация.

Затова на помощ идва идеята за демократизацията на данните, или с други думи - възможността достъп до големите данни да имат не само анализаторите и инженерите, но също така експертите по маркетинг, продажби, мениджърите и всички други служители без специализирано образование. По този начин лесно и бързо крайните потребители могат да получат прости и ясни визуализации. Тази тенденция ще продължи да се развива през следващите години, а добър пример за насърчаването на този процес е работата на ООН, свързана с Инфраструктурата за геопространственото знание (Geospatial Knowledge Infrastructure), която има за цел добави пространственото измерение към по-широката дигитална екосистема.

Картографиране като услуга

Когато става дума за обработката и съхранението на големи данни, облачните решения вече са се наложили като стандарт в сферата на ГИС, тъй като те осигуряват така необходимата бързина и ефективност. Постепенно терминът картографиране като услуга (Mapping-as-a-Service, MaaS) все повече навлиза и се разширява, за да обхване всички облачно базирани решения за геопространствените данни - включително данните като услуга, софтуера като услуга, онлайн аналитичните решения, стъпващи на изкуствен интелект и машинно обучение. Според експертите можем да очакваме значителен ръст при MaaS възможностите през 2022, след като компаниите в сектора наваксат изоставането, причинено от разпространението на COVID-19 през 2020.

Възможностите на облака също така подпомагат прехода към така наречената изчислителна география. Концепцията не е нова, но едва сега човечеството разполага с технологиите за нейната реализация. В този смисъл все повече ще ставаме свидетели на въвеждането на интерактивни контролни табла, които позволяват да се разказва история от данни в невиждан досега мащаб.

Складове с данни

Следващата голяма тенденция е свързана със складовете с данни, които имат ключова роля в ефективното управление на големите данни, събрани от различни източници. Складовете с данни представляват комбинация от технологии и компоненти, които осигуряват среда, отделена от операционните системи. Те са създадени така, че да подпомагат взимането на решенията, представянето на анализите и извличането на данните. Като цяло става дума за процес на превръщането на данните в информация и осигуряването й на потребителите навреме.

Сигурността, която складовете с данни гарантират, е определяща за тяхната популярност. Чрез криптиране и специфични настройки за защита по този начин компаниите могат да бъдат спокойни, че тяхната конфиденциална информация е предпазена. Другото основно предимство на складовете с данни е възможността да се преглеждат исторически данни с цел анализиране развитието на тенденциите, извличане на точни изводи и преди всичко взимане на базирани на факти решения.

ГИС обединява сили с дроновете

С развитието на безпилотните летателни апарати и подобрените им възможности те намират приложение в редица сфери - от търговията на дребно до земеделието, често разчитайки на навигационна подкрепа от страна на ГИС. Това обаче не е единствената пресечна точка между двете технологии. Все по-често дроновете се използват, за да събират повече информация за целите на картографирането и на нанасянето на промени с ГИС инструментите.

Голяма част от пространствените данни по принцип идва от сателитните изображения и от измерванията, направени с управлявани самолети. Дроновете обаче предлагат по-икономично средство за събиране на детайли в по-малък мащаб, което в противен случай би излязло твърде скъпо. По този начин в бъдеще те могат да играят наистина основна роля в подобряване достъпността до географската информация за отвореното картографиране и възможността за нейното адаптиране спрямо специфичните приоритети на компаниите, правителствата, независимите изследователи и любителите.

Всички тези тенденции могат да играят ключова роля за възстановяването на много индустрии от последствията от пандемията. Експертите прогнозират, че тази година все повече компании от различни сфери - особено в търговията на дребно, финансовите услуги и логистиката - ще обърнат поглед към ГИС решения. На фона на това бурно развитие фирмите и потребителите ще търсят в този тип технологии по-широки функционалности и по-дълбока интеграция.

Така че въпросите, които всяка организация задължително трябва да си зададе през 2021 г., са дали има достъп до пространствени данни и как може да ги използва в по-голяма степен, за да взима по-обосновани решения за бъдещето.

Материалът е публикуван в бр. 5 на сп. CIO България, който може да откриете тук.

Колкото и да са хубави таблиците, колкото и добре да е подредена и разграфена информацията в тях, за съжаление човешкият мозък не мисли в редове и колони. Той обработва данните различно, често на база на мястото и времето, изтъкват експертите от Deloitte в своя кратък наръчник Gospatial Analytics.

Именно и затова днес географските информационни системи (ГИС) се оказват изключително полезни и широко приложими навсякъде. Те позволяват на организации от всички сектори да добавят контекста на времето и мястото към традиционните данни, създавайки интерактивни и богати карти. С тяхна помощ можем да проследим промяната в заобикалящия ни свят и да забележим ключови модели, които улесняват взимането на правилни решения за бъдещето.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК