Човечеството обича да разглежда историята си предимно през живота на свои изтъкнати представители и почти винаги през призмата на собственото си господстващо положение в еволюционната стълбица на планетата Земя. Дори да приемем, че този подход обрисува достатъчно добре цялостната картина на пътешествието му от пещерно битие до мечтите за колонизация на съседни планети, не трябва да забравяме, че всъщност до голяма степен основните щрихи на това пътешествие полагат съпътстващите го промени в околната среда и климата.
След края на Ледената епоха, около 17 000 г. пр.н.е., континентите се покриват с гори, с времето почвата става плодородна и в крайна сметка позволява на човека да достигне до първата си социална еволюция, откривайки уседналия начин на живот. В резултат на това няколко хилядолетия по-късно в различни краища на света възникват първите велики човешки цивилизации.
Рим става империя едва след като повишаването на температурите на европейския континент разтапя вечните снегове в Алпите и позволява на легионите му да нахлуят на север и да завладеят земите на германските племена. Няколко века по-късно отново промени в климата създават условия за разклащане на основите на същата тази империя - рязкото спадане на средните температури превръща хиляди в климатични бежанци, а замръзването на големите реки, течащи северно от Алпите, позволява на тези бежанци да нахлуят в Римската империя.
Климатичните промени имат пръст дори в оформянето на облика на съвременна Европа. В средата на XIII век светът става арена на многобройни вулканични изригвания, вследствие на което в стратосферата е изхвърлено огромно количество вулканичен прах. Това ще окаже негативно влияние върху Стария континент - ниски температури, слаби реколти, бедност и епидемии - за цели 500 години. Натрупаното напрежение както религиозно, така и социално в крайна сметка ще доведе до 30-годишната война и края на Свещената римска империя. Социалните последици за германските земи са убийствени - около 50% от територията е разорена, а населението е намаляло с 25 - 40%.
А сега си представете колко грешни стъпки щеше да избегне човечеството, ако можеше да предвиди тези климатични промени? Именно тази задача си поставят от Европейската комисия със старта на проекта Destination Earth (DestinE).
DestinE - поглед в бъдещето на света
Проектът Destination Earth (DestinE) е част от основните технологични инициативи на Европейската комисия и цели създаването на абсолютно точен дигитален близнак на Земята, чрез който да се наблюдават, прогнозират и анализират промените в околната среда и въздействието на човека по отношение на устойчивото развитие. За да постигне тази амбициозна цел, комисията си сътрудничи с европейската научна общност за разработването на платформа, която да наблюдава и симулира развитието на земната система (земя, морска среда, атмосфера, биосфера) и ролята на човешките намеси, както и да предвижда екологични бедствия и произтичащите от тях социално-икономически кризи. Не на последно място, когато бъде завършена, платформата DestinE ще позволява разработването и тестването на сценарии за все по-устойчиво развитие.
От ЕК залагат четири основни вектора на действие на проекта - климатични промени, управление на риска от природни бедствия, енергия и земеделие. "Проектът Destination Earth ще подпомогне и ръководи усилията Европа да се превърне в първия въглеродно неутрален континент до 2050 г., като се фокусира върху развитието на ефикасни стратегии за адаптация. Ще създава ново знание, което да залегне в реализацията на амбициозни проекти като тези, изследващи вътрешната топлина на Земята и геотермалната енергия. Едновременно с това ще се изграждат иновативни стратегии за развитие на основни земеделски дейности като напояване, събиране на реколтата и облагородяване на почвата при променящи се климатични условия и природни катаклизми", обясняват от ЕК.
За мащаба на проекта говори и списъкът със сфери, които ще бъдат следени за изграждането на дигиталния близнак. Замърсяване на въздуха, възобновяема енергия, околна среда, промяна на климата, информация за морета и океани, сеизмична дейност, социо-икономическо развитие, Интернет на нещата, потребителски данни, метеорология, атмосфера, сателитни снимки - DestinE ще следи глобалните тенденции във всички тези аспекти на заобикалящия ни свят.
"В основата си DestinE ще бъде лесна за ползване и сигурна, облачно базирана и отворена платформа за симулация и дигитално моделиране. Това ще я отвори за широк кръг заинтересовани страни от експерти, учени и политици до различни единични потребители", обясняват още от ЕК и добавят: "Дигиталните близнаци, които ще бъдат създадени по проекта DestinE, ще представляват точни копия на изключително сложната земна система и ще бъдат изградени в няколко категории от различните области на науката като екстремни природни бедствия, адаптация към изменението на климата, океани и биологично разнообразие. Крайната цел е всички тези подплатформи да се интегрират, за да създадем цялостен дигитален близнак на глобалната земна екосистема."
По пътя към цялостен дигитален близнак на Земята
Първият етап на проекта DestinE трябва да завърши до края на 2023 г. със създаването на три дигитални близнака, които ще залегнат в основата на цялостното репликиране на земната екосистема.
Първият от тях - The Extreme Natural Disasters Digital Twin - ще комбинира данни за екстремни природни събития с възможности за симулация с невиждана досега скорост и интерактивност. Това ще позволи на властите да предвиждат появата на наводнения, суши, горски пожари и други природни бедствия с повишена точност.
Climate Change Adaptation Digital Twin пък ще се използва за прогнозиране на въздействието на изменението на климата с висока точност както на регионално, така и на национално ниво, което се очаква да подкрепи държавите - членки на ЕС, при разработването на надеждни стратегии за адаптиране и смекчаване на последиците от измененията на климата.
Първият етап от проекта DestinE затваря платформата Urban Digital Twins, която ще представя виртуално градската околна среда - сгради, улици, паркове и дървета. Тя се очаква да подпомогне градоустройството и управлението на инфраструктурата и трафика, прогнозирането на екстремни метеорологични събития, подобряването на процеса по събирането на отпадъци и намаляването на енергийната консумация на общностите.
"DestinE ще развие редица експертни системи за генериране на нови знания. Доставчиците на енергия ще могат да планират дългосрочна наличност на зависими от времето възобновяеми енергийни ресурси. Секторът на гражданската защита и застрахователната индустрия могат да тестват стратегиите за предотвратяване и намаляване на риска при бедствия и катаклизми. Потребителите ще имат облачен достъп до DestinE модели, алгоритми, приложения, природни и социално-икономически данни, за да тестват свои собствени модели. Законотворците на свой ред ще могат да използват тази платформа, за да разберат по-добре въздействието на изменението на климата върху използването на земята, продоволствената сигурност или водните ресурси, за по-добра оценка на потенциалното въздействие на законодателството и разработване на подходящи изпреварващи мерки", категорични са от екипа на проекта.
С други думи казано, човекът ще може да започне своето търсене на знание за бъдещето на историята.
Материалът е публикуван в бр. 5 на сп. CIO България, който може да откриете тук.
Човечеството обича да разглежда историята си предимно през живота на свои изтъкнати представители и почти винаги през призмата на собственото си господстващо положение в еволюционната стълбица на планетата Земя. Дори да приемем, че този подход обрисува достатъчно добре цялостната картина на пътешествието му от пещерно битие до мечтите за колонизация на съседни планети, не трябва да забравяме, че всъщност до голяма степен основните щрихи на това пътешествие полагат съпътстващите го промени в околната среда и климата.
След края на Ледената епоха, около 17 000 г. пр.н.е., континентите се покриват с гори, с времето почвата става плодородна и в крайна сметка позволява на човека да достигне до първата си социална еволюция, откривайки уседналия начин на живот. В резултат на това няколко хилядолетия по-късно в различни краища на света възникват първите велики човешки цивилизации.