Според наскоро публикувано проучване на компанията са отчетени около 160 млн. дистанционни позиции в икономики с високи доходи и 330 млн. в такива със средни и ниски, като основният стимул за тази трансформация е финансов. Например компаниите в развити страни като Франция ще намалят приблизително разходите си за труд със 7%, дори ако само 1 от 4 работни места са заети от дистанционно работещи служители. Подобни сметки не са за пренебрегване особено при по-големите компании. Затова Димитров очаква, че на фона на затегнатите мерки, множеството ограничения в работата на някои сектори, нестабилната подкрепа на правителствата и новите дигитални решения е възможно тенденцията за наемане на дистанционен персонал да остане стабилна през следващите години.

България и нашия ИТ сектор

Разбира се, следващият важен въпрос е къде е мястото на България в този процес и как подобна глобална тенденция ще засегне нашия ИТ сектор. Всъщност страната ни отдавна в притегателен център за големите международни компании, като подходяща дестинация за създаване на местни центрове за споделени бизнес услуги.

"България все повече привлича компании, които използват местната работна сила в дигитална среда. Множество високотехнологични компании - а и немалко стартъпи - се възползват от българските кадри при разработването на софтуерни и ИТ продукти. Нестандартното в подобни трудови взаимоотношения е, че невинаги служителите имат фиксирано работно време, по-скоро принципът на работа се променя - вече не е толкова важна продължителността на работния процес, колкото крайният продукт. Тази тенденция се усети още отпреди пандемията, но извънредното положение засили нейното налагане по света и в България", изтъква управителят на "Кофас".

По думите му има три важни условия, за да може една страна да привлече виртуални офшорни инвестиции и България успява да отговори на търсенето. На първо място, това е квалифицираната и образована работна сила, тъй като много от офшорните работни места имат по-високи изисквания за човешки капитал. На второ място по значение се нарежда силната технологична инфраструктура, което предполага капацитет от широколентов достъп, мобилни телекомуникации, центрове за данни и мрежи, развита дигитализация на бизнес процесите (включително за МСП), достъп до облачни структури и надеждна киберсигурност. Експертът подчертава, че дигиталните вериги за създаване на стойност изискват значителен технологичен капитал. На последно място решаващ фактор са ниски разходи за труд и качествена бизнес среда.

Пламен Димитров, управител на "Кофас България"

"Проучванията сред мениджърите на компании, инвестирали в България, показват високо ниво на удовлетвореност от бизнес средата. Ocнoвнитe фaĸтopи зa пoлoжитeлнaтa oцeнĸa нa инвecтитopитe ca виcoĸoтo ĸaчecтвo нa тpyдa, cpaвнитeлнo ниcĸитe paзxoди зa нeгo и лecният дocтъп дo дpyги пaзapи. И paзбиpa ce - блaгoпpиятният дaнъчeн peжим, oтличнoтo интepнeт пoĸpитиe и ĸoнĸypeнтнитe цeни зa paзвитиe нa бизнec. Стpaтeгичecĸoтo мecтoпoлoжeниe нa нaшaтa cтpaнa, члeнcтвoтo ни в EC и paзвивaщaтa ce инфpacтpyĸтypa cъздaвaт дoбpи ycлoвия зa peдицa ceĸтopи ĸaтo пpoизвoдcтвa и лoгиcтиĸa", отбелязва Димитров.

Съответно се очаква да се търсят позиции, свързани с дейности, които частично или изцяло могат да бъдат лесно аутсорснати. Сред тях са ИТ услугите, финансово-счетоводните въпроси, административните длъжности и други. Всъщност това са позиции с по-ниска добавена стойност за компанията, а фундаменталните технологични длъжности остават в самата централа.

Димитров обаче допълва, че има и редица предизвикателства, които затрудняват изнасянето на кадри у нас, а именно ограничената подкрепа от страна на правителството, включително плaниpaнe нa oбpaзoвaтeлнaтa cиcтeмa cпopeд нyждитe нa бизнeca, пoдoбpявaнe нa пpoцeдypитe зa внoc нa ĸaдpи oт тpeти cтpaни и широко дискутираните мepĸи във вpъзĸa c пaндeмиятa.

Виртуалният офшоринг променя пазара

Подобни глобални тенденции неминуемо водят до промени на пазара и до сериозни трансформации и разместване на ключовите играчи. Все повече като лидер в привличането на чуждестранни инвестиции в тази област се очертава Индия. Неслучайно наскоро Google обяви, че ще вложи 10 млрд. долара за дигитализацията на индийската икономика, което вероятно ще доведе до бум на цифрова инфраструктура.

"Всички видове офшоринг, независимо физически или виртуален, дават отражение върху търсенето и предлагането. Първо, индустриалният офшоринг превърна Китай в биещото сърце на глобалните вериги на стойността. С времето достатъчно от богатството, създадено в този процес, потече в ръцете на китайските потребители. Въпреки че исторически епицентърът на глобалната консумация се намираше на Запад, се наблюдават тенденции за изместването му на Изток и на Юг с увеличаването на богатството на Глобалния юг", обяснява Димитров. Числата говорят сами за себе си: ако през 1995 г. развиващите се и нововъзникващите икономики представляват 19% от търсенето в световен мащаб, то през 2017 тези стойности достигат 38%. В този смисъл се очаква виртуалният офшориринг да ускори прехода към свят, в който Глобалният юг все повече стимулира търсенето на световното потребление.

Въпреки положителните последствия от виртуалния офшоринг управителят на "Кофас" предупреждава, че той може и да донесе рискове, включително политически: "Докато Китай и Русия на теория биха били идеални виртуални офшорни дестинации, нарастващото геополитическо напрежение и проблемите с киберсигурността със Запада ще бъдат сериозна пречка за това. В допълнение не можем да кажем, че практически всички работни места могат да бъдат офшорни. Много дейности и задачи изискват частично присъствие на място, личен контакт с клиенти или добро познаване на местната култура."

Снимка: Pixabay