11 държави в ЕС използват лицево разпознаване

Правоприлагащите власти в 11 европейски държави използва системи за биометрично разпознаване в своите разследвания, а осем други са тръгнали по този път. Това показва новото проучване Biometric Behavioural Mass Surveillance in EU Member States, в което се предупреждава за влиянието на технологиите върху основните права.

Полицията в Австрия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Словения и Нидерландия прилагат технологии за лицево разпознаване, докато Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Португалия, Румъния, Испания и Швеция се очаква да последват техния пример.

Този тип решения се използват при така наречената последваща идентификация, т.е. съответният запис се проверява след инцидента, а не в реално време.

"Разликата между "реално време" и "последващо" е несъществена, когато става дума за въздействието на тези технологии върху фундаменталните права. Последващата идентификация всъщност носи по-голям потенциал за вреда, тъй като повече данни могат да бъдат събрани от различни източници, за да се премине към разпознаването", коментира Франческо Рагаци, асоцииран преподавател в Лайденски университет и автор на изследването.

Изследването, публикувано в понеделник, е поръчано от Групата на Зелените в Европейския парламент, които подкрепят пълната забрана на системите за биометрично разпознаване на обществено достъпните места.

Технологията

В доклада се предупреждава още, че "изглежда, няма достатъчно разбиране на начините, по които тази технология може да се приложи и потенциалното влияние на такова широко използване върху основните права на европейските граждани".

Изследването се фокусира върху типа търсене, при който системата се опитва да идентифицира човек без неговото съгласие. Съответно най-силно разработената форма на биометрична идентификация е софтуерът за лицево разпознаване, който търси съвпадение между снимано изображение и такова, съхранявано в бази данни.

При търсенията със съгласие, каквото е лицевото разпознаване за отключване на телефони, в момента не се смята за заплаха от масово следене. Но в доклада се уточнява, че ситуацията може да се промени, ако правните рамки претърпят трансформация, тъй като този тип системи са натрупали огромно количество лични данни.

Експертите разкриват два основни фактора като причина масовото следене да стане по-вероятно: разширяването на биометричните бази данни и пилотните проекти за системи за биометрична идентификация.

Приложението днес

През 2017 летището в Брюксел поставя четири камери за лицево разпознаване, без да уведоми съответните власти. Квартал в Ротердам стартира проект за борба с кражбите, чиято цел е да се открива подозрително поведение чрез използването на смарт улични лампи.

Ница също прилага технологията за лицево разпознаване, като в момента е градът във Франция с най-високо CCTV покритие. Също така там се тества и използването на инструменти за биометрична идентификация в гимназиите, но впоследствие тези мерки са обявени за незаконни. Същевременно наскоро подобни решения за лицево разпознаване бяха въведени в ученическите столове в Обединеното кралство за идентифициране на децата.

Освен това в няколко германски града, включително Берлин, Хамбург и Манхайм, е внедрен софтуер за лицево разпознаване, за да се установява подозрително поведение. В доклада се изтъква, че често в Германия се използва аргументът за тестовия етап, за да се приложи решение, което противоречи на съществуващите правила.

Експертите предупреждават, че подобни пилотни проекти започват в правната сива зона и ако останат неконтролирани, могат в дългосрочен план да доведат до превръщането на наблюдението в стандарт. Освен това често инфраструктурата като камери и микрофони могат да бъдат деактивирани, но оборудването остава на мястото, където е инсталирано.

Снимка: Pixabay