Силни САЩ и Китай, плаха Европа - кой как инвестира в иновации

Въпреки пандемията от COVID-19 и икономическите проблеми, до които доведе тя, 2020 е единадесетата поредна година, в която глобалните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност бележат ръст (6%), макар и значително по-нисък спрямо предходната година (9,2%). Този ръст идва на фона на отстъпление в редица други финансови показатели като оперативни печалби, нетните продажби и капиталови разходи. "Това показва, че като цяло големите компании, инвестиращи в научноизследователска и развойна дейност, са решили да затвърдят своите инвестиции в тази посока въпреки намаляващите продажби и печалби, за да запазят и развият своята конкурентна позиция, което да им позволи да се възползват от очаквания възход на пазарите след кризата и свързаните с него възможности. Това продължаващо увеличение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност е в контраст с общото намаление от 1,9% след рецесията през 2008-2009 г.", обясняват авторите на доклада.

Новините за ЕС обаче не са особено добри, особено при паралел с основните конкурентни региони САЩ и Китай. Докато американските организации са инвестирали с 9,1% повече средства спрямо 2019 г., а китайските - внушителните 18,1%, европейските инвестиции спадат с 2,2%, което пречупва положителната тенденция за региона, наблюдавана през последните години.

Относно основните катализатори за глобалния ръст на средствата, насочени към разработката на иновации, от ЕК са категорични, че това са секторите на здравеопазването и ИКТ (съответно 12,8% и 5,7% ръст), докато при повечето индустрии се наблюдава спад. Най-голям такъв отбелязват аерокосмическата и отбранителната (-17,0%) и автомобилната (-4,3%).

View original

Европейските компании отстъпват в почти всички сектори

Отстъплението в автомобилния сектор (-7,2%), който има най-голяма роля в научноизследователската и развойната дейност в ЕС (34%), се отразява и на цялостното представяне на региона, но това е само върхът на айсберга. Статистиката показва, че повечето индустрии в ЕС са дръпнали ръчната спирачка по отношение на инвестициите в иновации - аерокосмически технологии и отбрана (-22,6%), химикали (-3,7%), промишленост (-6,1%) и производители на ИКТ (-3,8%). Само два сектора показват растеж. Това са здравеопазването (10,3%) и ИКТ услугите (7,2%).

"По отношение на отделните държави най-големия спад в научноизследователската и развойната дейност показват компаниите във Франция (-8,0%), Италия (-13,7%) и Финландия (-9,0%). Това е така най-вече заради представянето на компании като RENAULT, PEUGEOT, VALEO, SANOFI , SAFRAN, LEONARDO И NOKIA. Германия, най-големият инвеститор в НИРД в ЕС, показва малък спад (-0,3%). Страните в ЕС, чиито компании демонстрират по-сериозен ръст, са Дания (6,0%), Белгия (10,3%) и Австрия (12,4%)", обясняват авторите на доклада "The 2021 EU industrial R&D investment scoreboard".

View original

Продължаващата глобална технологична надпревара размества пластовете

Засилващата се през последните години технологична надпревара принуждава американските и китайските компании рязко да увеличат инвестициите си в научноизследователска и развойна дейност, което поставя европейските организации в ролята на догонващ. Те са концентрирани в четири основни сектора, които съставляват 77,4% от глобалната НИРД среда - производители на ИКТ (22,9%), здравна индустрия (20,8%), ИКТ услуги (18,6%) и автомобилостроене (15,2%).

"Преди десет години компаниите от ЕС инвестираха в научноизследователска и развойна дейност два пъти повече от американските си колеги в автомобилния сектор, но наполовина в секторите на здравеопазването и производството на ИКТ и 5 пъти по-малко в сектора на ИКТ услугите. Тази секторна специализация се изостря през последните 10 години, тъй като през 2020 г. компаниите от ЕС инвестираха 3,2 пъти повече от американските си колеги в автомобилната индустрия, 2,5 пъти по-малко в здравеопазването, 3,3 пъти по-малко в производството на ИКТ и 7,9 пъти по-малко в ИКТ услуги", се казва в доклада.

По отношение на Китай през 2011 г. ЕС инвестира повече във всички четири основни сектора. През 2020 г. обаче китайските компании влагат почти два пъти повече от своите колеги от ЕС в ИКТ услуги и 42% повече в производството на ИКТ. Все пак ЕС увеличава преднината си в другите два сектора, достигайки ниво на инвестиции 5 пъти по-голямо в автомобилната индустрия и 4,3 пъти по-голямо в сектора на здравеопазването.

"В здравеопазването основната разлика между ЕС и САЩ се дължи на подотраслите на фармацевтичните продукти и биотехнологиите. Във фармацевтичните продукти компаниите от ЕС развиват малко по-високи темпове от своите колеги в САЩ, но общото им ниво остава доста зад това на американските организации. През 2020 г. те превъзхождат своите колеги от ЕС по отношение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност 11 пъти", изчисляват от ЕК и правят разрез на основните разлики между ИКТ секторите на ЕС и Китай: "Най-голямата разлика идва в подсекторите "Софтуер" и компютърни услуги" и "Технологичен хардуер и оборудване". През последното десетилетие китайските компании в тези подсектори, започвайки от ниска база, изпревариха нивото на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност на своите колеги от ЕС с много."

Как ще ги стигнем?

За да си възвърне лидерската позиция по отношение на НИРД, а оттам и да предяви претенции за водеща роля в дигиталната трансформация на света, Европа на първо място трябва да спре негативните тенденции. За да се случи това, ЕК очертава четири основни предизвикателства, с които европейската индустрия ще трябва да се справи:

"На първо място, тя трябва да запази лидерството си в автомобилния сектор, който е изправен пред двойно предизвикателство - необходимата трансформация към електрическа мобилност и нарастващата интеграция на дигиталните технологии. Едновременно с това трябва да се създаде силен здравен сектор с увеличаване на фокуса върху биотехнологиите, които все повече са в основата разработването на нови лекарства. Като решение на изоставането в ИКТ технологиите е обръщането на тенденциите, наблюдавани през последното десетилетие, и повишаване на ролята на дигиталните технологии за цялата икономика и използването на техния голям потенциал за решаване на екологични проблеми. Не на последно място, трябва да се осигури стратегическа автономия в ключовите технологични сектори, чрез поддръжката на вътрешни критични пазарни сегменти, за да се гарантира сигурността на основни вериги за доставки."