Как се промени стартъп екосистемата у нас от началото на пандемията

Анна-Мари Виламовска, управляващ директор на "Работещи идеи": Адекватният пазар за тези компании е глобалният и те следва да търсят неговия пулс и пазарни ниши, както и да се съобразяват с темпа му на обновяване

Как се промени стартъп екосистемата у нас от началото на пандемията

Експертите разказват за водещите тенденции, предизвикателствата и възможностите през 2022

Мария Динкова
451 прочитания

Анна-Мари Виламовска, управляващ директор на "Работещи идеи": Адекватният пазар за тези компании е глобалният и те следва да търсят неговия пулс и пазарни ниши, както и да се съобразяват с темпа му на обновяване


Европейската стартъп екосистема определено не беше пощадена от кризата, която засегна световната икономика. Пандемията и последствията от нея заплашиха оцеляването на прохождащите компании, намалявайки или отнемайки изцяло техните приходи, а на този фон инвеститорите на рисков капитал ограничиха предлаганите финансови ресурси. Всичко това принуди участниците на пазара да потърсят начини да се адаптират към новите условия и да се огледат къде се крият възможностите.

Две години след началото на COVID-19 вече се вижда каква е печелившата формула. Е-търговията, логистиката, телемедицината, банкирането, комуникациите и образованието са само част от секторите, които започнаха да въвеждат значителни иновации и ускориха своята дигитална трансформация. Съответно стартиращите компании, предлагащи решения в тези сфери, успяха да се превърнат в катализатори и имаха безпрецедентни условия за растеж, разкрива Анна-Мари Виламовска, управляващ директор на "Работещи идеи" и член на надзорния съвет на "Иновейшън кепитъл".

Големите победите включват компаниите за доставки на стоки до дома, онлайн търговците и всички софтуерни приложения, занимаващи се с автоматизация на работни процеси. От друга страна стартъпите в сектора на пътуванията и туризма трябваше да се преориентират или да намалят очакванията си за приходи. "Ситуацията не е лесна за никого и само гъвкавите и смели решения успяват. Като цяло един стартъп може по-лесно да направи "завой" за разлика от една голяма компания. За съжаление, предвид рисковете и неясното бъдеще се наблюдава занижаване на общата предприемаческа активност за сметка на сигурния доход", споделя Ангел Ангелов, управляващ партньор на "Иновейшън кепитъл".

Дестинация България

У нас ситуацията не е много по-различна и българският пазар следва световните тенденции. Според експертите водещите дестинации за създаване на технологични стартъпи не са се променили съществено през последната година. Въпреки че Европа влага сериозни средства, за да догони Северна Америка и Азия, напредъкът се случва бавно, а сред лидерите от Силициевата долина, Израел и Сингапур присъстват само два града от Стария континент - Лондон и Берлин.

"Доколкото за България, макар често живеем със заблуждението, че сме "технологичен тигър" на Европа, това не е точно така - все още има сериозни притеснения у инвеститорите на макрониво дали България е устойчива дестинация с предвидим бизнес климат", изтъква Ангелов. Високото ниво на корупция, демографските проблеми, липса на кадри, административната тежест и правната рамка, която не насърчава поемането на риск от предприемачите, са сред основните пречки пред това успешни професионалисти да започват свои бизнес проекти у нас.

Виламовска дава пример със закона за фалита, който е особено важен при стартиращите компании, за да могат основателите и инвеститорите надлежно, но бързо да ликвидират неуспешните начинания и да продължат към следващи проекти. "Понякога ликвидацията в момента трае 2 години, което е относително дълго. Бих добавила като недостатък в средата и все още липсващите елементи от инвестиционната верига - фондовете за технологичен трансфер. Те ще са важна предпоставка за комерсиализирането на научноизследователки продукти с празен потенциал", отбелязва тя.

В допълнение, твърде малкият и латентен национален пазар не може да абсорбира бързо иновативните компании, което на свой ред ги принуждава изцяло или частично да се ориентират към международния пазар. Екосистемата у нас обаче непрекъснато се развива и подобрява, а експертите са категорични, че тенденцията е по-скоро проблемните аспекти в средата да намаляват.

Златният потенциал

В този ред на мисли не можем да не отделим внимание и на предимствата, които пазарът в България предлага за младите компании. На първо място, със сигурност трябва да посочим наличието на висококвалифицирани кадри, които не само се отличават с технологична специализация, но и владеят чужди езици. На второ място, благоприятно влияние за стартирането на бизнес у нас оказва относително доброто позициониране на страната ни като технологична дестинация, което дава възможност за достъп до глобалните пазари. Отделно ниската корпоративна данъчна и осигурителна тежест, както и засега по-ниският стандарт на живот позволяват по-дълга преживяемост с малка начална инвестиция.

На последно място, макар не и по важност, сериозна предпоставка за успешно реализиране на бизнес идеи е наличието на финансови инструменти. "Началото на кризата донесе и временно свиване на инвестиционния апетит, което бързо се трансформира, и в момента има осезаем финансов ресурс на пазара", отбелязва Виламовска. По думите й сега се наблюдава засилената капитализация на фондовете в рамките на мерките за справяне с COVID-19 пандемията (на европейско и национално ниво). Освен това предстоящата програма за икономическа трансформация в националния ни план за възстановяване и устойчивост, който очакваме да започне да оперира от лято 2022 г., предвижда 200 млн. лв. за дялови инструменти за иновации и общо 2500 млн. лв. за направленията растеж и иновации и кръгова икономика и зелен преход.

"Вече над 15 фонда за дялов капитал на стойност над 200 млн. евро, които оперират локално, множество преакселерационни програми, външни фондове с интерес към наши компании, както и европрограми и други субсидии са все възможности компании по различни етапи от стартъп веригата да набират капитал, различен от собствени спестявания и банково кредитиране. Десетки милиони евро финансиране са влезли в местни стартиращи компании през последната година, като голяма част идват от американски фондове в последващи рундове на финансиране. Това са позитивни сигнали, които предразполагат все по-високи оценки и съответно обеми на инвестиции в бъдеще", обяснява Ангелов.

Отвъд 2022

В България традиционно се развиват успешно компаниите, започващи своята дейност в сферата на корпоративните софтуерни решения, онлайн търговията, пазарни решенията за битови и бизнес потребители, както и приложения за здравословен начин на живот. Също така често младите фирми избират да внесат успешни западни стартъп модели, които да локализират спрямо местния пазар и потребители, а впоследствие да продадат бизнеса на международен конкурент.

В допълнение, тази година се очаква водещите мотиви за развитие на сектора да бъдат автоматизацията на процеси и дигитализацията на съществуващи бизнеси. Ангелов също така предвижда повече компании да навлязат в сферата на бързите доставки (Q-Commerce), а бизнес моделите в сферите на здравеопазването, образованието, логистиката и зелените проекти да пожънат успехи през следващите месеци.

За съжаление обаче, предизвикателствата далеч не са отминали и трудностите ще продължават в малка или по-голяма степен да съпътстват стартиращите и скалиращите компании в технологичния сектор у нас. "Кадровият проблем се задълбочава, а рисковете, произтичащи от променената пазарна среда след пандемията, са все повече. Свободното пътуване също е ограничено, което прави достъпа на малките компании до потенциални партньори и клиенти по-труден, а вътрешният ни пазар често не е достатъчен, за да се постигне бърз растеж и сериозен мащаб на бизнеса", разкрива Ангелов.

Икономическите препятствия също не са за подценяване, като поскъпването на себестойността на софтуерните разработки ще влияе на разходите и съответно на крайната цена на продуктите в сферата. Отделно увеличаващата се инфлация може да се превърне в допълнителен риск за бюджетите на компаниите, които вече са затворили финансовите си рундове.

Съветът на експертите

Независимо какви точно са условията, стартирането на бизнес винаги идва със своите рискове. Те обаче могат да бъдат преодолени с фокус върху три ключови аспекта - хора, продукт и пазар. Експертите препоръчват внимателно да се подходи към сформирането на екипа, като той трябва да е добре балансиран с опитни основатели с допълващи се умения. Колкото по-голяма част от основните задачи могат да бъдат решени с вътрешен ресурс, толкова по-висок е шансът за краен успех.

Познаването на средата, на пазарното търсене и на променящите се нагласи също е една от тайните за предлагането на успешни решения. "Често мотив за създаването на стартъп е вече готов продукт, който е наличен в компанията и на който тепърва ще се търси пазар. Напротив, логиката трябва да е обратната - обикновено успешните бизнеси започват от пазарната нужда и на тази база се създава продуктът", съветва Ангелов. Затова е важно на първо място да бъде направено задълбочено пазарно проучване за нуждата от предлаганото решение или продукт. "Съгласна съм. Адекватният пазар за тези компании е глобалният и те следва да търсят неговия пулс и пазарни ниши, както и да се съобразяват с темпа му на обновяване - всичките много различни от съответните, които констатираме в България", допълва Виламовска.

Европейската стартъп екосистема определено не беше пощадена от кризата, която засегна световната икономика. Пандемията и последствията от нея заплашиха оцеляването на прохождащите компании, намалявайки или отнемайки изцяло техните приходи, а на този фон инвеститорите на рисков капитал ограничиха предлаганите финансови ресурси. Всичко това принуди участниците на пазара да потърсят начини да се адаптират към новите условия и да се огледат къде се крият възможностите.

Две години след началото на COVID-19 вече се вижда каква е печелившата формула. Е-търговията, логистиката, телемедицината, банкирането, комуникациите и образованието са само част от секторите, които започнаха да въвеждат значителни иновации и ускориха своята дигитална трансформация. Съответно стартиращите компании, предлагащи решения в тези сфери, успяха да се превърнат в катализатори и имаха безпрецедентни условия за растеж, разкрива Анна-Мари Виламовска, управляващ директор на "Работещи идеи" и член на надзорния съвет на "Иновейшън кепитъл".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК