ООН дава на света три години да избегне климатична катастрофа

Pixabay.com
catazul

ООН дава на света три години да избегне климатична катастрофа

Независимо от предприетите мерки ще трябва да се внедрят технологии за извличане на вредните емисии от атмосферата

Мария Динкова
163 прочитания

Pixabay.com

© catazul


Светът трябва да достигне пика на въглеродните емисии преди 2025, за да избегне повечето катастрофални последствия от климатичните промени, показва последният доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН. Според разглежданите сценарии до 2030 емисиите трябва да бъдат намалени най-малко с една четвърт, а за по-добри резултати учените препоръчват понижение от над 40%.

Дори това да се постигне, се очаква минимален ръст на температурите 1.5 градуса по Целзий през следващите няколко десетилетия, което ще постави под риск от унищожаване флората и фауната в редица региони. Ако увеличението е от 2 градуса по Целзий обаче, периодът за стабилизиране на глобалните температури се изтегля от 2050 до най-рано до 70-те години този век.

"Средните годишни емисии на парникови газове през последните 10 години са най-високите в човешката история. Ние не сме на път да ограничим затоплянето до по-малко от 1.5 градуса", написа в Twitter водещият автор на доклада Сара Бърч.

В този смисъл независимо от предприетите от правителствата и индустриите мерки за намаляване на емисиите до 2025, светът ще трябва да инвестира също така във фабрики и други технологии за премахване на въглероден диоксид от атмосферата.

Положителните тенденции

В доклада обаче се посочват и няколко причини все пак да бъдем оптимисти по отношение на крайния ефект от вече предприеманите мерки. На първо място правителствата и частният сектор поне знаят какво трябва да направят, за да ограничат замърсяването. Въпросът обаче остава дали ще се придържат към целените емисии и ще въведат драстични промени, необходими, за да се избегне най-лошият сценарий.

"Ние сме на кръстопът. Решенията, които взимаме, сега могат да гарантират бъдеще, което да е подходящо за живот. Имаме необходимите инструменти и ноу-хау, за да ограничим затоплянето", споделя председателят на панела Хосънг Лий. "Обнадежден съм от климатичните действия, предприети в много страни. Съществуват политики, регулации и пазарни инструмент, които се оказват ефективни. Ако те бъдат скалирани и приложени по-ефективно и разумно, те могат да помогнат за значителното намаляване на емисиите и стимулиране на иновациите."

Според експертите с правилните политики, инфраструктура и технологии, които да променят нашия начин на живот и поведение, може дори да се постигне намаляване на парниковите газове с 40-70% до 2050. Разбира се, това ще наложи основни промени в енергийния сектор, масова електрификация, подобрена енергийна ефективност, намаляване използването на горива и заместването им с алтернативи (като водорода).

Другата причина за оптимизъм е, че макар средните годишни глобални емисии на парникови газове между 2010 и 2019 да са най-високите в човешката история темпът на растеж се забавя. Приложените мерки от страните понижават изсичането на горите и насърчават използването на възобновяема енергия. Освен това разходите за слънчева, вятърна енергия и литиево-йонни батерии също са се понижили с 85% за десетилетие, което прави тези опции по-приложими като никога досега.

Предизвикателствата

В тази връзка не е изненадващо, че светът също така трябва да значително да намали съществено използването на изкопаеми горива - 76% до 2030. Същевременно постигането на глобален консенсус по тази тема определено е трудно. След руската инвазия в Украйна най-големият в света производител на парникови газове, Китай, увеличи използването на въглища. Лидерите на ЕС и САЩ пък изразяват притеснение, че на фона на по-високите цени на природния газ глобалното търсене на въглища само ще се увеличи.

На този фон през март Международната агенция по енергетика съобщи, че през 2021 е регистрирано увеличение на енергията, свързана с емисиите от въглероден диоксид - ръстът от 6% през миналата година е довел до рекордните 36.3 млрд. метрични тона емисии. Именно намаляването на подобни източници на енергия се очертава и като едно от ключовите предизвикателства през следващите години.

Използването на възобновяема енергия, на която ще трябва да започнем да разчитаме повече до 2050, обаче също носи своите трудности. Според доклада на Глобалния съвет за вятърна енергия Global Wind Report 2022 темповете, с които в момента например се инсталират съоръжения за вятърна енергия до 2030 ще бъдат по-малко от две трети от енергийния капацитет, нужен за 1.5% градуса. За да се постигнат целените нива за 2050, глобалните инсталации за вятърна енергия трябва да се увеличат това десетилетие четири пъти спрямо отчетените 94 гигавата през 2021.

Светът трябва да достигне пика на въглеродните емисии преди 2025, за да избегне повечето катастрофални последствия от климатичните промени, показва последният доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН. Според разглежданите сценарии до 2030 емисиите трябва да бъдат намалени най-малко с една четвърт, а за по-добри резултати учените препоръчват понижение от над 40%.

Дори това да се постигне, се очаква минимален ръст на температурите 1.5 градуса по Целзий през следващите няколко десетилетия, което ще постави под риск от унищожаване флората и фауната в редица региони. Ако увеличението е от 2 градуса по Целзий обаче, периодът за стабилизиране на глобалните температури се изтегля от 2050 до най-рано до 70-те години този век.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК