Глобалният пазар на технологии за умни сгради за 2021 г. се оценява на $67,6 милиарда. Прогнозите сочат, че за периода 2022 до 2029 г. този обем ще расте със средногодишен темп 22,2% и ще достигне $328 млн., показват данните на Fortune Business Insights.
По принцип технологиите за интелигентни сгради включват множество решения за наблюдение, управление и контрол на различни сложни елементи и механизми като вентилационни и климатични системи, отопление, осветление и други, които разчитат на датчици, актуатори и микрочипове. Създателите на такива решения разчитат, че те ще намалят оперативните разходи на сградите, ще управляват по-добре множеството наематели на различни помещения, ще гарантират по-голяма сигурност. С бързото навлизане на 5G технологиите и развитието на проекти за интелигентния град ще увеличат възможностите за по-широка интеграция с външни доставчици на различни услуги. През декември 2021 г. например Университетът на Сингапур стартира нов изследователски център, който да стимулира внедряването на 5G технологии, да ускори 5G базираното обучение при управлението на умни съоръжения.
Въпреки многобройните усилия за развитие на отдалечените райони и за изравняване на дигиталните възможности темпът на урбанизация не спада. Това ще ускори и развитието на проекти за повече умни сгради. До 2050 г. се очаква над 70% от населението в света да живее в градовете, а това води до търсене за пространства с устойчиви изисквания за работа и свободно време. Правителствата по целия свят инвестират в проекти за умни градове с модерна инфраструктура, по-чист и екологичен транспорт, интелигентни обществени сгради и други инициативи. Тъй като сградите по принцип харчат много енергия, инвестициите в развитието на свързани сгради е сред първите стъпки за намаляване на въглеродния отпечатък на градовете.
В доклад за IoT на IBM от 2019 г. се посочва, че търговските и офис центровете и жилищните сгради използват близо 50% от водните и електроенергийните ресурси на градовете, като тенденцията ще се запази поне до 2025 г. По същия начин доклад на Schneider Electric посочва, че 36 на сто от въглеродните емисии в градовете са генерирани от сградите. Високото потребление на енергия допълнително увеличава оперативните разходи и на поддръжката.
По-стриктното управление на енергийното потребление и различни инициативи за "зелени сгради" стимулират търсенето на енергийно ефективни технологии. Докладът на IBM показва, че внедряването на интелигентни сградни решения, включително базирани на изкуствен интелект, IoT датчици и други системи ще помогне за намаляване с 40% на използваната енергия и с 10 до 30 на сто на разходите за поддръжка. Оценката на Deloitte e още по-оптимистична - реализирането на умни технологии ще свали за 3 години енергийната консумация с до 70%.
Рискове за киберсигурността
Нарастващият брой кибератаки са една от съществените пречки пред по-мащабното внедряване на интелигентни сградни решения. Рискът от кибернападател да "прихване" управлението на сградните инсталации забавя плановете на част от потребителите. Според анализ на Kaspersky 4 от всеки 10 свързани сгради са уязвими на рискове от кибератаки. Това означава, че всеки проект за умни сгради трябва да включва мерки и средства за непрекъсната защита и блокиране на нежелан достъп.
Именно затова над 45 на сто от решенията са в областта на управлението на сигурността и спешните случаи, а 33 на сто - за управление на друга сградна инфраструктура. Сегментът на услугите ще расте най-бързо през следващите години, като ще бъдат търсени професионални услуги като консултации, системна интеграция, поддръжка и обновяване.
Системите за управлението на енергия също ще бъдат във фокуса на новите проекти заради бързото нахлуване на нови инициативи за зелена енергия и по-строги регулации относно потреблението на енергия, а трябва да се имат предвид и постоянно повишаващите се цени. В Шанхай например се изграждат интелигентни решения за управление на осветлението, електрическите пердета и прозорците, като спестените енергийни разходи са над 15%.
Най-бързо ще расте внедряването на системи за управление на сигурността, включващи както решения за видеонаблюдение, така и за контрол на достъпа, за умни работни пространства и др. Тези системи ще са най-търсени от собствениците на търговски площи и офисни центрове, но също така организации от здравеопазването, хотелиерството, магазините.
Сегментът на жилищните сгради се ориентира към решения за умно домашно осветление, мониторинг на отоплението и климатизацията, интелигентните врати, както и редица смарт измервателни уреди.
Ключовите играчи на пазара на умни сградни системи много често влизат в стратегически партньорства, а проникването на нови пазари често стават през изкупуване на местни компании. Сред водещите доставчици са щатските Cisco, IBM, Endeavor Business Media, Honeywell, Johnson Controls, както и европейските ABB, Schneider Electric, Legrand, Siemens, a също и японската Hitachi. През юни 2021 г. Endeavor пусна интелигентна сградна технология за интеграция на интелигентни решения за търговски обекти и нови сгради. Най-новите разработки предлагат енергийна ефективност, комуникационни системи, поддръжка на здравни и защитни показатели.
Honeywell International обяви облачно базираната организация Forge Energy, решение за автономна поддръжка на енергийното потребление.
Глобалният пазар на технологии за умни сгради за 2021 г. се оценява на $67,6 милиарда. Прогнозите сочат, че за периода 2022 до 2029 г. този обем ще расте със средногодишен темп 22,2% и ще достигне $328 млн., показват данните на Fortune Business Insights.
По принцип технологиите за интелигентни сгради включват множество решения за наблюдение, управление и контрол на различни сложни елементи и механизми като вентилационни и климатични системи, отопление, осветление и други, които разчитат на датчици, актуатори и микрочипове. Създателите на такива решения разчитат, че те ще намалят оперативните разходи на сградите, ще управляват по-добре множеството наематели на различни помещения, ще гарантират по-голяма сигурност. С бързото навлизане на 5G технологиите и развитието на проекти за интелигентния град ще увеличат възможностите за по-широка интеграция с външни доставчици на различни услуги. През декември 2021 г. например Университетът на Сингапур стартира нов изследователски център, който да стимулира внедряването на 5G технологии, да ускори 5G базираното обучение при управлението на умни съоръжения.