Е-търговията у нас изостава, но има голям потенциал

Според Индекса за цифрова икономика и общество за 2021 България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) от общо 27-те държави - членки на Европейския съюз. Едва 8% от малките и средните предприятия у нас продават онлайн в сравнение със 17% в ЕС, а оборотът от е-търговия в страната ни е само 3% спрямо 12% в блока. Според данните България е доста назад, но това означава също така, че пред нея има големи възможности да навакса и да догони останали държави членки, посочи Джеймс Хендерсън, Enterprise Architect, Commerce в Accenture по време на конференцията Ecommerce and Retail Summit.

Подобно мнение сподели и Марчела Абрашева, регионален управляващ директор за Югоизточна Европа в Kantar. Според проучване на компанията все още далеч не е гарантирано, че навиците за пазаруване онлайн сред потребителите у нас ще се запазят. Преди две години началото на пандемията даде силен тласък на развитието на електронната търговия, който обаче вече чувствително се забавя, показват данните. През 2020 г. години 22% от потребителите заявяват, че купуват повече виртуално, докато сега това твърдение споделят едва 9%. Същевременно през 2020 г. 30% от анкетираните признават, че не пазаруват онлайн, а през 2022 г. този процент вече достига 44.

Изследването също така хвърля светлина и върху типовете продукти, които клиентите у нас търсят онлайн. Например най-рядко в дигиталното пространство се купуват хранителни продукти и напитки, а потребителите предпочитат да пазаруват предимно дрехи, електроника, козметика и продукти за лична грижа. "Ковид факторът вече не е налице и не дава този първоначален тласък. Добрата новина е, че 20% от хората все още казват: Миналия месец си купих нещо онлайн за първи път", коментира Абрашева. Тя обаче изтъква, че категориите имат голямо значение, когато става дума за е-търговията, и няма единна рецепта как е правилно да се действа. По думите й средата у нас не е лесна, но има висок потенциал за развитие.

Интересно е обаче да се отбележи, че лидерите в редовното онлайн пазаруване са Китай, Корея и Тайван, а сред водещите, макар и доста по-назад, се нареждат само две европейски страни - Великобритания и Франция. Останалите държави на Стария континент имат голям потенциал, т.е. разполагат с критична маса от хора, която обаче трябва да бъде насочена да купува повече виртуално. "Не виждам пряка зависимост между развитието на пазара и къде точно си в схемата. Германия е до Турция, а в Германия покупателната способност е различна. Наистина зависи от усилията на местните пазари - да имаш интернет, да пренасочиш местните купувачи да пазаруват онлайн", изтъква Абрашева.

Как да се привлекат потребителите?

Как могат да се спечелят повече потребители онлайн е големият въпрос, който вълнува много от компаниите в сектора на търговията на дребно. Освен обаче че няма една тайна за успех, развитието на технологиите прави задачата още по-сложна. "Промяна на парадигмата е необходима, тъй като потребителското поведение се трансформира", казва Хендерсън. Той смята, че са необходими повече значими и по-богати по характер взаимодействия, за да се спечелят потребители в съществуващите канали, в новите такива и в тепърва появяващите се.

"Борбата за потребителя е по-интензивна отколкото и да било преди, а пейзажът става по-сложен и става по-трудно да се разбере къде са възможностите за бизнеса", допълва експертът от Accenture. Към момента лидерското място по дял в дигиталната търговия се заема от онлайн пазарите (58%), следвани от търговските платформи (29%), социалната търговия (8%). Тепърва прохождащи с около 5% дял са метавселената, геймингът, блокчейн и свързаните устройства, които се очаква в бъдеще да променят облика на онлайн пазаруването.

Независимо обаче за какви иновации става дума, те са полезни единствено ако помагат да се елиминират проблемни за потребителите места. Затова преди всичко експертите съветват да се обърне внимание на клиентите, а компаниите да опитат да ги опознаят и да научат повече за тях, включително за поведението, навиците, предпочитанията им и т.н. За целта, разбира се, на помощ идват данните, които трябва да бъдат събрани и анализирани, а впоследствие извлечените знания да бъдат приложени.

Ейдриън Пун, съосновател на Betra, препоръчва на компаниите, които не знаят коя технология да внедрят, да си зададат три основни въпроса:

Откъде да започна и какво искам да постигна? В този смисъл фокусът може да е върху събирането на данни, подобряването на потребителското изживяване или оптимизиране на фирмените операции.
Какви технологии искам да използвам и как мога да го постигна? С други думи, внедряването на иновацията трябва да помогне на организацията да постигне стратегическата си цел.
Как ще се преодолее притеснението, свързано с личните данни? Компаниите трябва да са прозрачни по отношение на това какви данни за потребителите събират.

Промяната, която предстои

Говорейки за търговия, не могат да не се споменат и всички промени в средата, които продължават да настъпват - от трудностите по веригата на доставки, през климатичните изменения и продължаващата ваксинация, до войната в Украйна и иновации като NFT и web 3. На този фон има две ключови трансформации, които могат да определят бъдещето на електронната търговия според Сухарита Кодали, главен анализатор във Forrester.

На първо място е тенденцията за повече рециклиране и по-малко консумация. Ритейл индустрията е сред допринасящите за замърсяването, особен при продажбата на т.нар. бърза мода. Същевременно потребителите, дори и без натиска на регулациите, вече активно променят своето поведение. По данни на McKensey 38% от потребителите отбелязват, че след пандемията са положили специални усилия за рециклиране, 26% пък купуват по-качествени стоки, които да издържат повече, а 21% от представителите на поколението Z споделят, че ще купуват втора ръка стоки в бъдеще. Всичко това означава по-малко продажби за е-търговците. За Кодали това определено не е добра новина за компаниите, но отговорът се крие в промяната на фокуса и насочването на повече фирми към предлагането на услуги за поправяне.

Втората голяма тенденция се вижда след инвазията в Украйна, а именно стремежа за намаляване на зависимостта от авторитарните режими. По думите на експерта все повече компании ще преместят производствата си в държави с демократично управление. Тя даде пример с Китай, където не е просто рисково да се работи, но и икономически вече не е изгодно, тъй като става скъпо да се прави бизнес в страната. Кодали посочи като подходящи алтернативи Мексико и Виетнам. В тази връзка през следващите години ще се увеличава и търсенето на кадри с дигитални умения, които да могат да трансформират ритейл сектора.