Въпреки това метавселената вече придобива своите рамки, което превръща изграждането на стратегия за бизнес развитие в новата среда в основен приоритет за много компании. Глобалният маркетинг директор на Commetric очертава четирите основни типа стратегии, които вече се оформят по отношение на присъствието на брандовете във виртуалния свят.

Четири стратегии, една цел

Първият тип стратегии са насочени към ориентирани към сегашния пазар практики и потребителски навици, като разчитат на генерирането на допълнителна стойност от вече съществуващи продукти и услуги. Стратегиите за разширяване са и най-популярни към момента.

"При тях метавселената се използва просто като пореден комуникационен канал. Това не е нищо ново, но повечето инициативи през последната година са насочени именно в тази посока. Подобен пример идва от възможностите, които дава гейминг индустрията. В момента e модерно водещите брандове във висшата мода да използват игри, за да представят своите колекции и да помогнат на клиентите си да се запознаят по-добре с тях. Това е много полезен подход, когато искате да достигнете до представителите на Поколението Z, които са много трудни за достигане през други канали", посочва Георги Иванов.

Вторият тип стратегии са тези, базирани на дизайн. При тях става дума изцяло за фокус върху потребителите - те имат нужда от иновации и бизнесът им предлага нови начини да правят добре познати неща. Те са много подходящи предимно за търговците на дребно и електронната търговия, тъй като дигиталното пазаруване се превръща в богата екосистема с множество канали. Трябва да се има предвид обаче, че изследванията показват, че потребителите не са готови все още да преминат изцяло към дигитални отношения. Според глобалните данни 83% от потребителите смятат, че бъдещето на търговията е хибридно.

"Пример за подобен подход е т.нар. AR търговия на дребно. Платформата Snapchat например предлага функционалността Snap AR, която позволява на потребителите да "пробват" виртуално различни стоки, преди да отидат до физическите магазини", дава пример глобалният маркетинг директор на Commetric.

Системните стратегии на свой ред са насочени към създаване на трансформативна стойност, която не е съществувала преди това. Те са базирани на въвеждането на нов продукт или услуга, като това най-често се случва чрез свързване на физическия и виртуалния свят.

Пример за това е компанията Aglet. Тя създава гейминг приложение, в което се събират виртуални сникърси, продават се за виртуални пари, с които впоследствие потребителите могат да си закупят истински маратонки от най-известните брандове във физически магазини. Миналата година Aglet създава собствен модел сникърси в играта, които много бързо стават най-популярни в приложението. Това мотивира компанията да създаде свои физически модели, което пък се превръща в добра практика как виртуалните продукти могат да оптимизират физическите.

"Метавселената все още не съществува. Тя ще бъде тук, когато може да направи пълната интеграция между физическия и дигиталния свят. От гледна точка на маркетинга обаче е много важно, че метавселената променя отношението от пасивна консумация към активно създаване. Брандовете трябва да мислят отвъд физическите продукти. В същото време в опита си да вдъхнат живот на метавселената компаниите трябва да решат дали ще се фокусират върху разработката на технологични инструменти, или ще заложат на потребителския опит".

Георги Иванов, глобален маркетинг директор на Commetric

"Това е изцяло нов бизнес модел, но при него основният въпрос е как да се направи връзката между виртуалната и физическата продукция. Тук на помощ идва моделът всичко-като-услуга, при който по-малки компании могат да използват инфраструктурата на вече наложени брандове. Брандове-като-услуга. Производство-като-услуга. Например Adidas-като-услуга. При този модел наложени вече производители дават достъп на по-малки компании до своите производствени възможности", разкрива Георги Иванов.

Четвъртата група стратегии са т.нар. променящи стратегии, които към момента съществуват предимно на концептуално ниво. Все още няма 100% примери за такива, тъй като метавселената е в ранен етап на развитие, но като цяло става дума за проекти, които никога преди това не са били реализирани.

Пример за това Георги Иванов дава с приложението DeHealth, което позволява на потребителите да съхраняват и монетизират своите здравни данни. Те инвестират информацията си в платформата и след това чрез NFT могат да я продават за изследователски цели на различни застрахователни, здравни компании и научни организации. Получените NFT могат да бъдат използвани за заплащането на различни услуги, предлагани от DeHealth.

В крайна сметка обаче която и от стратегиите да избере една организация, тя трябва да отговаря на нейните стратегически нужди. А те много скоро ще включват и осмисленото присъствие в метавселената.