Три принципа за дигитална трансформация на градовете

От фокус върху "общото благо" до интелигентна дигитализация – еволюцията на града продължава с пълна сила

от Иван Гайдаров

27 юни 2022 13:16 1498 прочитания

От 55% през 2018 г. градското население в глобален мащаб се очаква да достигне до 68% до 2050 г., като миграцията към градските райони, особено в развиващите се страни в Африка и Азия, ще бъде една от определящите тенденци в човешкото развитие в следващите десетилетия. На фона на очакванията за удвояване на площта на градовете до 2070 г. в развития свят голяма част от гражданската инфраструктура вече не може да отговори на това предизвикателство, докато в развиващите се страни тя често липсва напълно, предупреждава Световният икономически форум и дава конкретни прогнози - до 2040 г. в света ще има недостиг на инфраструктура в размер на 15 трилиона долара.

Тези прогнози превръщат концепцията за "интелигентен град" в основен инструмент за градските власти по целия свят в стремежа им да управляват процеса на глобална урбанизация. В добавка към това дигиталната трансформация на градските райони спомага за постигането на климатичните цели, заложени в Парижкото споразумение, както и за повишаване на качеството на средата за обитаване и предлаганите услуги. Но за да се извлекат максимални ползи от тази дигитална трансформация, тя не трябва да бъде хаотичен процес.

От KPMG и глобалната платформа World Government Summit извеждат три основни принципа за дигитална трансформация на градовете.

За "гражданите клиенти" и "общото благо"

Пандемията доказа, че живеем в един изключително свързан свят и решенията на отделен човек могат да повлияят на здравето, безопасността и икономическия растеж на цели градски общности. Според авторите на доклада "Principles for Digital Transformation in Cities - Future of Cities" това ще мотивира хората да изискват все повече от градските власти да се фокусират върху "общото благо" и благосъстоянието на отделните граждани.

"Тъй като нуждите на гражданите-клиенти все повече се вземат предвид, градовете ще преминат към приоритизиране на "общото благо", докато разработват политики и програми и преосмислят градските модели. Дигитализацията и богатство от данни, което осигурява тя, могат да осигурят на градовете по-добри инструменти за справяне с неравномерното потребление на услуги в различните градски райони. Повишената свързаност, сензорите, изкуственият интелект (AI) и Интернет на нещата (IoT) могат да осигурят на градовете нужната информация за прогнозиране на областите на растеж и спад. Този микс от цифрово и физическо прогнозиране може да помогне за градското планиране и предоставянето на ефективни градски услуги, като се фокусира върху вземането на решения, основани на параметри, които

отчитат настоящите и бъдещите нужди", обясняват от KPMG.

Индекс на качеството на градската среда - Руска федерация

Руският индекс за качество на градската среда има за цел да оцени качеството, популярността и привлекателността на градската инфраструктура и да идентифицира области, които се нуждаят от подобряване. Този инструмент за наблюдение се прилага в над 1000 града в цялата страна. Иновативният модел на оценка се стреми да гарантира постоянно качество на общественото пространство.

Отворена пътна карта за данни - Мапуто, Мозамбик

Близо 75% от населението на Мапуто живее в неформални селища. Липсата на ясно право на собственост върху земята създава пречки за градските публично-частни партньорства и инвестициите от частния сектор и ограничава използването на земята като финансов лост за основна градска инфраструктура и за привличане на частни инвестиции. За да се справи с намалените градски приходи в резултат на тази ситуация, кметът на Мапуто стартира пътната карта за отворени данни за подобряване на прозрачността и отчетността. С подкрепата на Световната банка градът провежда хакатон през 2017 г. за разработване на екосистема от производители и потребители на данни, включваща заинтересовани страни като банки, университети, инкубатори и асоциации за разработка на софтуер. В резултат на това се появяват множество приложения, предоставящи ориентирани към гражданите, управлявани от данни, услуги, насочени към прозрачно управление и решаване на проблемите, свързани със собствеността на земята.

"Необходимо е цялостно преосмисляне на градската форма, което изисква местните лидери и държавните служители да променят мисленето си. Това трябва да започне с културна промяна с фокус благосъстоянието на гражданите и фокусиране върху "общото благо". Някои градове започнаха да прилагат тази промяна чрез съгласувани усилия за количествено определяне и проследяване на удовлетвореността на гражданите в реално време и публикуване на техните резултати във формати с отворени данни", съветват експертите.

Проект за благополучие на Санта Моника, САЩ

Властите в калифорнийския град Санта Моника стартират инициативата Wellbeing Project с идеята констатациите и прозренията, извлечени от данните за благосъстоянието на гражданите, да бъдат включени в планирането и разпределението на бюджета за подобряване на качеството на живот в града. Данни се събират и анализират ежесекундно с помощта на непрекъснати анкети към жителите и кампании в социалните медии.

Интелигентна дигитализация

Поставянето на точните основи, които позволяват дигиталната трансформация, е от съществено значение за подобряване на свързаността в градовете. Интелигентната дигитализация осигурява подобрения в предоставянето на услуги и управлението на градските активи, вариращи от по-добро разпределение на енергия до интелигентно събиране на боклук и по-малко задръствания. Основна цел на свързаните градове е да дадат възможност за използването на интелигентна мрежа от свързани обекти и машини, което води до подобрено качество на живот.

Ключовите основи за това са информационните технологии и облачната инфраструктура; непрекъснатото обучение и гъвкавото развитие; успешните партньорства; ясно и фокусираното лидерство; инфраструктурата като средство за подпомагане.

"Изграждането на подходяща технологична инфраструктура е в основата на свързаните градове и множество градове вече имат инициативи, насочени към технологични инфраструктурни проекти в сфери като хардуер, софтуер, данни, системи, приложения, сензори, блокчейн и широколентови оптични влакна. Тези проекти имат за цел да подобрят услугите на всички нива - от здравеопазване до мобилност и сигурност. Целта на тези проекти е проста: да направят градовете интелигентни и свързани. Те също така се стремят да съберат достатъчно данни, за да улеснят вземането на решения и да подобрят услугите за гражданите. Поради това градът трябва да има силна ИТ инфраструктура, която да даде възможност за дигитализация, включително Wi-Fi в целия град, ефективни оптични мрежи, широколентов достъп до интернет и силна, мащабируема облачна инфраструктура", категорични са авторите на доклада.

Успешни партньорства

Covid-19 доведе до значителни бюджетни дефицити на правителства и общини. В същото време партньорствата с частния сектор предлагат алтернативно финансиране, въпреки че градовете трябва да са наясно, че това води до определени рискове. Частният сектор се стреми да максимизира печалбите и да намали разходите, докато публичният сектор се стреми да създаде работни места и да увеличи обществените услуги в дългосрочен план. Публичният сектор трябва да осигури баланс в полза на своите граждани-клиенти.

Градските служители трябва да бъдат проактивни в засилването на партньорствата с академични и изследователски органи. Тези партньорства могат да играят решаваща роля за ускоряване на дигиталната трансформация, насърчаване на създаването на работни места и подкрепа на дългосрочната конкурентоспособност.

"Жабешки скок"

Нововъзникващите градове са изправени пред редица предизвикателства, включително растеж на населението и неравенство в достъпа до инфраструктура. В същото време те трябва да максимизират бъдещия си икономически потенциал. Ако се използва правилно, "жабешкият скок" - термин, използван от KPMG за описване на способността да се заобикалят традиционните цикли на развитие с помощта на утвърдените технологии - може да бъде ефективен инструмент за ускоряване на растежа в подобен тип градове. Те не трябва да следват историческите цикли на развитие и могат да "прескочат" към по-зрели модели чрез дигитализация

и технологична инфраструктура.

"Повишеното възприемане на технологиите може да помогне на нововъзникващите градове да преминат бързо към икономика, базирана на знания и данни, изградена върху цифрови услуги и интелигентни екосистеми, ориентирани към гражданите. Изключително важно е "жабешкият скок" да бъде добре обмислен, за да могат градовете наистина да се възползват от предимствата, които новите технологии предоставят. Ако това не бъде направено, градовете рискуват да изпаднат в състояние, в което не могат да се справят с нови предизвикателства или да променят курса си на развитие. Това може да доведе и до приемането на скъпи нови технологии, които нито са подходящи за специфичните предизвикателства на града, нито са напълно използваеми", акцентират от KPMG.